{loadposition user10}
(Бележка на редактора: Статията е изведена от лекцията на адв. Кишка по време на конференцията „Бог и цезар 2018 г“., проведена в София през ноември.)
Като родители с християнски убеждения Найджъл и Сали Роу държат да вдъхнат у децата си библейски основано вярване относно пола, а именно – отразеното в книгата Битие 1:27, където Писанието казва: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде”; както и записаното в Ев. От Матей 19:4, където Христос казва: „А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско …“.
Псеводхристиянските ценности на едно англиканско училище
В стремежа си да отглеждат децата си според своите християнски убеждения, те изпращат двамата си сина в училище на Англиканската църква на остров Уайт. В рамките на две учебни години и двете им деца, на възраст между 6 и 8 години, се озовават в един клас с момчета, които под ръководството на родителите им и на училището биват идентифицирани като момичета.
Поради объркването и дискомфорта, преживени от по-големия им син, той е изведен от училище и обучаван вкъщи от миналата година. По отношение на най-малкия си син Найджъл и Сали се опитват да разрешат въпроса с училищното ръководство.
В отговор на тяхно писмо до училището относно мерките срещу тормоза и родителските им права, училището отговаря, като предлага, че всеки, който не вярва, че споменатите деца са момичета, или отказва да използва женски местоимения спрямо тях, ще бъде считан от училището за трансфоб. Училището обявява също намерението си да възпитава родители и ученици в съответствие с тази идеология на пола.[i]
В резултат на това Найджъл и Сали извеждат и най-малкия си син от училище и незабавно започват съдебно дело по спора.
И на други места имаме няколко почти идентични случаи, включващи други така наречени „християнски училища“.
Грешно обръщение с оглед пола
По един подобен казус Християнският правен център[ii] защитава Джошуа Сътклиф, учител по математика, уволнен заради „грешно обръщение с оглед пола“ към негов ученик.
Казано по-точно, той използвал женско местоимение спрямо ученичка, носеща биологични белези на жена, но желаеща да бъде идентифицирана като момче. По тази причина Джошуа е освободен от работа, въпреки че е добродетелен християнин и че не е имал никакво намерение да причини оскърбление.
Моята задача тук е да обсъдя правните последици от план-програмата на транссексуалистите. Джошуа, Найджъл и Сали са сред жертвите на този дневен ред.
Всъщност има голямо объркване относно правния статут и дори смисъла на понятието „смяна на пола“. Използвам термина „промяна на пола“, защото според английското право това е терминът, който се използва във връзка с характеристики на човек, защитени съгласно нашия антидискриминационен закон.
Законът за равенството от 2010 г. определя защитената характеристика на „промяната на пола“ по следния начин:
“Защитена характеристика на промяна на пола е налице, когато едно лице възнамерява да се подложи на операция/третиране (вкл. частично) с цел промяна на пола на лицето чрез промяна на физиологични или други полови атрибути, е в процес на такава операция/третиране или вече е претърпяло такава/такова.”
Законът не дефинира какво се има предвид под термините „планиране на операция/третиране“ или „намерение да се подложи на операция/третиране за промяна на пола“. Не съществува обвързващо прецедентно право, което да прилага такова широко определение на понятието за „предложение за операция“ за смяна към пола, включващо малки деца. Нито пък децата, особено тези на по-млада възраст, в съответствие с вътрешното право на Обединеното кралство и неговите задължения съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето (по-специално член 12 от Конвенцията), може да се счита, че притежават зрялост или умствен капацитет да вземат решение, което значително ще повлияе на бъдещото им психологическо и физическо благосъстояние.
Член 3, параграф 1 от Конвенцията постановява, че всяко действие, предприето във връзка с дете, било то от обществен или социален орган, трябва да бъде в “най-добрия интерес на това дете”.
Отсъствие на научни аргументи и факти
В периода от началото до средата на 20-те години юношеският мозък е незрял неврологично и му липсва капацитета на възрастния за оценка на риска. Това е утвърден научен факт. И макар да знам, че стоящите от другата страна на този дебат не се интересуват особено от науката или фактите, смятам, че тези, които формират обществените нагласи, определено трябва да се интересуват. Защото онова, което се случва при разпространяването на политиките за утвърждаване на транссексуалността, е атака срещу информираното съгласие.
Родителите, и дори самите деца, имат право да диктуват собствената си диагноза на това, което иначе може да бъде сериозен проблем с психичното здраве; или по-скоро само преходна фаза в детското развитие.
Идентичността на пола и промяната на пола не са синоними.
До получаване на Сертификат за признаване на пола съгласно Закона за признаването на пола от 2004 г. се стига след много строга законова процедура. Кандидатът, който иска легално признаване на промяната на пола, трябва да е навършил 18 години и да е живял с идентичността на придобития пол за период от най-малко 2 години към датата на подаване на заявлението. Изискват се също така доказателства за сексуална дисфория, предоставени от практикуващ в областта на сексуалната дисфория лекар или от оторизиран психолог в тази област. След това Експертната група за признаване на пола трябва да определи дали представените доказателства са достатъчни за издаване на удостоверението.
Антидискриминационното прецедентно право по въпроса за промяната на пола е оскъдно. Все пак, от водещи случаи, като Croft срещу Royal Mail Group plc, става ясно, че е необходимо да се направи явна стъпка към физическа промяна на половите характеристики на човека.
Анатомията всъщност е от значение, за да може промяната на пола да се ползва от защитата на Закона за равенството. Но не само анатомията има значение, а и точните юридически определения.
Хлъзгави правни определения
Дефиницията на Закона за равенството относно промяната на пола е неприемливо неясна. Въпреки това смятам, че е съвсем ясно, че единственият начин, по който тази дефиниция може да бъде прочетена, е в светлината на съществуващото прецедентно право и законодателство – това са Законът за признаването на пола и казусът Croft.
Колкото по-субективно определяме какво имаме предвид под промяна на пола, толкова по-опасно става. Принципите от Йогиакарта например определят половата идентичност така:
„Дълбоко вътрешно усещане и лично преживяване на пола у всеки човек, което може да съответства или не на определения при раждането пол, което включва лично усещане за собственото тяло (което може да включва, ако е свободно избрана, промяна на външния вид или на физически функции по медицински, хирургически или други начини) и други прояви на пола, включително облекло, говор и маниери.”
Тази дефиниция на “полова идентичност” е изключително погрешна, защото е напълно субективна и пренебрегва основната обективна биологична реалност, че хората се раждат с определен пол. Въпреки това принципите от Йогиакарта се разпространиха широко сред националните парламенти и междуправителствените агенции.
Нека заявим ясно. От момента на зачеването полът се определя от нашите хромозоми. Зависи от това дали Х или Y хромозомни са имплантирани в яйцеклетката. Още в ранните 8 седмици бременност ендогенно произведените полови хормони оформят пренаталните характеристики на мозъка, което в крайна сметка влияе върху постнаталното поведение.
До 6500 гена във всяка тъкан в човешкото тяло са полово диференцирани. Това означава например, че в женската гръдна тъкан клетките са диференцирани специално за физиологията на жената, което позволява отделянето на кърма и кърменето. Това също така означава, че мъжката мозъчна тъкан се диференцира по полов признак, което предопределя факта, че мъжете гледат преобладаващо спортни предавания. Това е научен факт, който трябва да отбележим.
Генетичната диференциация на пола в човешките тъкани е най-висока в репродуктивните органи, но тя е налична например и в мозъчната тъкан, мускулната тъкан и мазнините. Дори Законът за признаването на пола отразява тази истина, като изключва някои спортове от закона, изхождайки от разбирането, че дори и след операция по смяна на пола остават физически реалности, които могат да доведат до нелоялна конкуренция или дори до проблеми с безопасността.
Така възниква въпросът как това фалшиво и прекалено широко тълкуване на значението на промяната на пола оказва въздействие върху родителските права? Как то засяга правата на служителите в училище и на другите ученици?
Отговорът е прост.
Проявата на „промяна на пола“, така както е фриволно определена, е особено често срещано в ежедневието явление – нещо, което не се среща при други защитени характеристики.
Привилегии на основа „смяна на пола“
Лица, които желаят да демонстрират различен пол, може да се стремят да бъдат разпознати с друго име, да използват различни местоимения, да предпочитат различни тоалетни или съблекални (или да използват същите тоалетни или съблекални, отговарящи на техния т.нар. „придобит пол”).
Те могат да изискват използването на „полово неутрални униформи“ или да могат да се обличат с униформата на своя „придобит пол“. Това са прояви с изцяло публичен характер, които проникват във всекидневния живот и дейността на училищната общност. Изявяването на „промяната на пола“ в структурата, програмата и взаимодействията на ежедневния училищен живот е също така особено засягащ мисълта, съвестта и религията на другите ученици.
Изискването да бъдеш познат с друго име или спрямо теб да се използват различни местоимения, или да можеш да ползваш общи съблекални например, предполага другите многократно, дори постоянно и изцяло да се примиряват с отричането на това, на което държат като централен принцип в тяхната религия или убеждения (а именно, убеждението, че полът е даден от Бог и се проявява биологично при зачеването и че неговите устои не може и не трябва да бъде подривани).
Освен че има проникващо и инвазивно действие в ежедневния училищен живот, проявлението на „промяна на пола“ вероятно ще трае за дълъг период от време. Фактът, че с течение на времето учениците могат да „свикнат с него“, не намалява дълбочината на предизвикателството, която то представлява за фундаменталната християнска вяра за правилния ред в света.
Предизвикателството не може да бъде ограничено до първоначалната проява, дори ако някой „свикне с положението“ след период на „първоначален шок“. Ако не друго, постоянният характер на проявлението е още по-голямо предизвикателство, тъй като има по-голям шанс за рутинно и до голяма степен незабелязано подлагане на изпитание на християнската вяра чрез моралното сигнализиране[iii] за практики, които са разрешени от „структурите на властта“.
Какво казва законът по този въпрос относно родителските права?
Протокол 1, член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, транспониран в британското вътрешно право чрез Закона за правата на човека от 1998 г., гласи:
“При упражняване на всякакви функции, които поема във връзка с образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват такова образование и преподаване в съответствие със собствените си религиозни и философски убеждения.”
Следователно е законово изискване училищата в Англия да уважават и да не подкопават, нито да се намесват в правото на родителите да отглеждат децата си в съответствие със собствения им религиозен или философски мироглед.
Всъщност това е изискване, което обвързва всички 47 държави-членки на Съвета на Европа.
Същото изискване, на почти идентичен език, също е ратифицирано от Обединеното кралство и повечето европейски страни в не по-малко от 5 други международни документа: като Конвенцията срещу дискриминацията в образованието; Международния пакт за икономически, културни и социални права; Всеобщата декларация за правата на човека; Международния пакт за граждански и политически права; и Конвенцията за правата на детето.
Съображенията за равенство никога не трябва да надвишават родителските права. Те не трябва никога да потъпкват защитата и опазването на децата ни.
Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот.
Макар да е вярно, че Съдът е прочел „смяна на пола“ в член 8 (от ЕКПЧ – б.ред.), в делото Л. срещу Литва; също така е вярно, че правото на личен живот НЕ Е АБСОЛЮТНО.
Всъщност намесата във въпроси, свързани с личния живот на индивида, е предвидена във втората клауза на член 8, която гласи:
„Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.”
Следователно е напълно законосъобразно, и бих казал подходящо, да се поставят ограничения върху начина на обличане на децата или проявяването на поведение, което е несъвместимо с техния биологичен пол.
Съгласно постоянната съдебна практика правото да се поставят ограничения на външния вид, дори когато това явление е предназначено да бъде израз на самоидентичността на лицето, е пропорционално и законосъобразно: например, Съдът е потвърдил такива ограничения в случаите на Попа срещу Румъния, Tiğ v. Turkey, SAS срещу Германия и Gough срещу Обединеното кралство.
Съществуват значителни здравни проблеми, свързани с политиките за утвърждаване на транссексуалните: процентът на самонараняване и самоубийствата, недиагностицираните съпътстващи заболявания, неестественото постоянство на объркването на половете и смесването на случаи на деца, препратени към клиники за полова идентичност.
Член 8, параграф 2 конкретно изброява защитата на здравето като легитимно основание за ограничаване на проявите на правата по член 8 (от ЕКПЧ).
Съдът е потвърдил многократно ограниченията, основани на насърчаването на здравето.
Някои от тези случаи включват: X срещу Обединеното кралство; Peter Stutter срещу Швейцария; и Lasky, Jaggard и Brown срещу Обединеното кралство.
Правата на транссексуалните нарушават родителските права
Законните основания за ограничаване на политиките за утвърждаване на транссексуалността съществуват и за защитата на правата и свободите на другите, тъй като тези политики силно нарушават правата на родителите, учениците и училищния персонал, като ги правят принудени да участват в тези политики… или чрез морални обиди като трансфобски или в случай на училищен персонал, със заплаха от уволнение.
Политиките за утвърждаване на транссексуалните могат да бъдат проявени по много начини, които биха довели до насилие спрямо правата на родителите и учениците, като например споделени съблекални или тоалетни.
Защитата на притежателите на права на трети страни със сигурност ще осигури легитимни и пропорционални основания за отхвърляне на политики за утвърждаване на транссексуални лица.
Ограниченията на член 8, основаващи се на защитата на правата на другите, също са потвърдени от съдебната практика в Страсбург, по-специално в Решение по дело X срещу Обединеното кралство.
Така че, тази идея, че само-автономията или самореализацията е абсолютно право, е категорично невярна. Това важи особено за децата.
И всъщност моето мнение е, че ние [възрастните] трябва да пораснем тук и да осъзнаем, че НЕ МОЖЕМ да жертваме децата си за промяна на политиката за полова идентичност. Толерантността по същество не е добра.
И всъщност, да се позволява на децата да бъдат подложени на потенциално продължителна физическа и емоционална травма в името на толерантността, бих казал, че е морално зло.
Поставям въпроса за морала, защото един от аспектите на това, което може би е най-разочароващо в Обединеното кралство, е подходът, възприет от Англиканската църква.
Както вече знаете, училището, където Найджъл и Сали са имали проблеми с програмата на транссексуалните, принадлежи на Англиканската църква.
Имаме друг подобен случай, с още по-лоша политика, която включва още едно училище на Англиканската църква. И за съжаление, проблемът е далеч по-ендемичен за църквата като цяло, отколкото само няколко нечестиви училища.
Съветът на Европа всъщност е изготвил насоки, наречени „Да ценим всички Божии деца“, които претендират да бъдат насоки за справяне с хомофобския и транссексуалния тормоз.
Този документ изцяло прехвърля църквата в клопката на днешната култура, вместо да отстоява библейски и биологични истини. Този документ, за голямо съжаление, цитира Стонуол (водещата организация на ЛГБТ кампанията във Великобритания) повече, отколкото Библията.
Трагичната реалност е, че политиките за утвърждаване на транссексуални лица, като тези, на които се позовава Англиканската църква, могат да доведат до неестествено постоянство на объркването на половете, където иначе биха утихнали, освен ако не беше поддържането на това объркване от страна на авторитети, учители, родители и съученици.
Наскоро Мелиса Миджен, специалист по пола в Тависток,[i] в преглед на книга по въпросите на пола при децата, посочи проблема по този начин:
„И моят опит, и аргументът, поставен в тази книга, е, че настоящата социално-културна ситуация е тази, която е позволила инфлация на идеята и че ние наистина помагаме за създаване на самото понятие за „транс-детето“.
Резултатът е увеличаване на случаите на объркване на половете сред децата, което представлява криза в общественото здраве.
Според статия за 2013 г. в The Times, Великобритания е отбелязала 50% увеличение на броя на децата, отнесени към клиники за дисфория по пол от 2011 до 2012 г.
В същото проучване се съобщава също така, че през 2012 г. са насочени 208 деца, докато през 2008 г. са насочени само 64 деца.
Тези цифри без съмнение са се увеличили експоненциално оттогава!
Това въпреки факта, че според достоверни проучвания 98% от мъжете, които са объркани по пол, в крайна сметка приемат биологичния си пол след естествено преминаване през пубертета.
Това означава, че само 2 от 100 момчета, които се идентифицират като различен пол, продължават да вярват в същото и след пубертета.
Докато някои изследователи твърдят, че са идентифицирали някои фактори, свързани с постоянството на половата дисфория в зряла възраст, всъщност няма никакви доказателства, че който и да е медицински професионалист може да идентифицира може би едното на всеки трийсет, или четиридесет деца, за които половата дисфория ще продължи, и то с дори най-малко ниво на сигурност (в констатацията).
Независимо от добронамерените намерения на училищата за прилагане на т.нар. Политики за утвърждаване на пола, действителността е, че тези политики ненужно продължават да объркват пола в дългосрочен план в ущърб и здравето на децата.
Още по-сериозно е, че тези политики насърчават децата, които са в пубертета, да приемат блокиращи лекарства и след това хормонално лечение, като и двете имат значителни и необратими рискове за здравето.
Например хормоните, блокиращи пубертета, забавят растежа и плодовитостта и ще имат дълготрайни ефекти върху всяко дете, което ги приема. Децата, които приемат хормонални инхибитори, никога няма да бъдат в състояние да заченат генетично свързани деца, дори чрез изкуствени репродуктивни технологии.
Може би най-трагично, процентът на самоубийствата сред онези, които използват крос-полови хормони и се подлагат на операция за смяна на пола, е двадесет пъти по-висок, отколкото сред общото население.
Разпространението на самоубийствата по този показател е повсеместно, включително в страни като Швеция, които са сред най-утвърждаващите се в света ЛГБТ страни.
Това статистически обезсмисля идеята, че липсата на приемане (от другите) е причина за самоубийство сред транссексуалните.
В заключение, нека да бъда ясен, че училищните политики, които затвърждават половото объркване в едно дете, са много вредни за потърпевшите деца.
Още едно доказателство. Стонуол посочи, че въпреки 1/3 намаление на тормоза (срещу транссексуални – б.ред.), 84% от младите хора, които се идентифицират като транссексуални се самонараняват, а още 45% са се опитали да отнемат живота си.
Водещи експерти в областта на психиатрията и педиатрията твърдят, че съществуват изобилие от научни доказателства, които показват, че транссексуалните политики не подобряват реално или трайно състоянието на никое от децата, на които са предназначени да служат; че вредят на по-голямата част от тях; и че това води до катастрофални резултати за много такива засегнати деца.
И накрая, бих искал да благодаря на всички тук.
Вие сте фронтови воини за това, което е добро и правилно в света.
Във Великобритания сме загубили пътя си.
Мненията, които показват някакво несъгласие със сексуалната ортодоксалност на деня, бързо се маргинализират или биват смълчавани с крясъци.
Имаме нужда от хора като вас, хората тук на тази конференция, повече от всякога. Хора, които искат да се застъпят за истината независимо от последствията. Такава смелост е много оскъдна в наши дни. Затова ви благодаря, че проявявате смелост. Благодаря ви за всичко, което правите. Последиците от неприемането на принципна позиция по този въпрос са драматични.
Само за краткото време, откакто този въпрос е на мода, безброй деца са засегнати и ще живеят с дългосрочните психологически, духовни, емоционални и понякога физически последици от този план-програма.
За тях, за нашите деца и за истината, ние ще продължим да се борим! Благодаря ви.
Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com
Роджър Кишка е адвокат при Християнски правен център, Великобритания. Адв. Кишка има богат опит с междунардни казуси и защата на основни човешки права и свободи, вкл. свобода на религията, словото и правата на родителите. Явявал се е многократно и с успех пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
БЕЛЕЖКИ
[i] Gender ideology на английски и по-адекватно преведена на български като „джендърна“ идеология. Б. ред.
[ii] Правозащитната организация на адвокат Кишка. Б. ред.
[iii] От английски, virtue signaling: Предприемането на явно, но по същество безполезно действие, привидно за да подкрепим една добра кауза, но всъщност да покажем колко по-морални сме от всички останали. Б. ред.
[iv] Град в Англия.
