Николай Кочев систематизира трудноразбираемата материя с ясна терминология и проникновение в процесите – обществени, политически, научни или духовни и психологически. Една интересна тема, която доц. Кочев повдига, е общо казано поставянето на граници като основа на свободата. Стремежът към транс човека, към „човека отвъд човека“, включително и чрез проявите на феминизма, ЛГБТ идеологията, сексуализацията на всичко и всеки, е робството на напуснатите граници, поставени от Бога за наше добро и благоденствие.
Зоната на дискомфорт играе много позитивна роля – като тази на предпазващата ограда в гранична зона. Без такива предпазни консервативни стени, човек лесно прекрачва граници и навлиза в опасни територии. Еклисиаст е казал, че „който разбива ограда, него змия ще ухапе”, и именно това се случва с прогресистите и трансхуманистите – те смело премахват всякакви консервативни и разумни огради посредством законотворчество и трансграничен, политически, икономически, лобистки, задкулисен, медиен и манипулативен натиск. Резултатът е „ухапване от змия”“ и отравяне чрез шантажа и „сладката“ идеология на трансхуманизма. (Из “Уводни думи на редактора”)
Живеем в ерата на „транс нещата“. Трансфеномените се считат за цивилизационен прогрес и стъпала към следващите нива на „еволюцията” по посока на обещаното светло бъдеще на трансхуманизма. Бленуваният транс човек се предполага да живее отвъд ограниченията на настоящето време. Уловката е в това, че повечето трансфеномени имат негативен оттенък: ядем трансмазнини, които са вредни за здравето; човеците се дрогират, за да се отнесат в транс и да избягат от враждебната реалност; говори се за трансгранични екологични замърсявания; големият бич на ХХІ век е трансграничният трафик на хора и наркотици и миграцията на големи етнически групи; съвременната икономика е базирана на глобализъм, международни транзакции и трансгранични капитали и съответно трансграничен пренос на инфлация и икономически кризи; прогресизмът и неомарксизмът действат на трансгранично ниво; здравните кризи и пандемиите са на трансгранично ниво; законотворческите актове на ООН са трансгранични и чрез тях подмолно се подготвя почвата за новия световен ред, като се отнема суверенитетът на локалните държавни управления; военните конфликти са свързани с трансгранични нахлувания и т.н.
При използването на префикса „транс” се влага значението на отиване отвъд дадено място, позиция, състояние или това е идеята за преминаване на някаква граница. В речниците (и на български, и на английски) може да се намерят много думи, които започват с префикса „транс”, но на обществото по брутален начин е наложен един доминантен контекст за трансджендъризъм или транссексуалност. Това е част от голямата борба за подмяна на консервативните християнски норми, като ни се натрапва нова „нормалност”. Транс хората искат да излязат отвъд „оковите” на консерватизма, както те ги усещат и етикетират, и да се реят „свободни” в океана на новата трансхуманистична „нормалност”.
Вихърът на „трансовете“
Истинските „трансове“ са винаги по Божия инициатива. В своя бунт срещу Бога хората искат да отидат отвъд здравословните граници, поставени от Твореца, но всеки път фриволните трансинициативи са коствали много на човечеството. Още при сътворението на вселената са били поставени границите: небесата са за Господа, а земята е дадена на човеците. Желанието да се наруши тази граница ражда „гениалната“ идея да се построи Вавилонска кула, чрез която да „стигнем” до небесата. Знаем от библейската история какво е последствието от опита с Вавилонска кула – една голяма бъркотия („Вавилон“ – бъркотия, от евр.). Трагичният акт на човешкото грехопадение отново е преминаване на забранена граница, а именно ограничението, наложено за човека „да не яде от дървото за познаване на доброто и злото“.
При идеологията на ню ейдж се „прекрачва” друга много важна граница – фундаменталната граница между творение (сътворени личности и обекти) и Творец (Несътворения Бог). Християните разбират, че това прескачане е невъзможно, но източните философии твърдят обратното, като проповядват, че всъщност „човекът е бог“. Преминаването на тази граница коства много – всеки, който възвишава себе си като бог, го очаква падение до най-ниските и тъмни места. Именно такъв е и случаят с врага на човешките души – падналия ангел Луцифер, превърнал се в противник („сатана“ – противник, от евр.). Идеята, че „човек е бог“, е основна и за трансхуманизма, което предопределя и тежките духовни последици от тази идеология.
След грехопадението на човека Бог е наложил редица допълнителни граници, което обаче е промислително и добро за човека. Продължителността на живота е ограничена до 120 години, наложени са граници и предели на заселищата (на всяко племе и народ е отредено място на земята), наложени са и езикови граници след разбъркването на езиците (бъркотията) при злополучния опит с Вавилонската кула. Моралните и етични граници са изявени недвусмислено чрез Божия закон и десетте Божи заповеди. Цялостното устройство на творението е обвързано с граници, правила и закони, които определят рамките за неговото функциониране. Бог е определил граници дори и на човешкото зло – има „чаши на гнева“, които се пълнят, и когато се достигне дадена граница (т.е. „чашата прелее“), има Божествен съд с цел дисциплиниране, наказание и в крайна сметка – изкупление и спасение, ако човеците се покаят и обърнат към истината. На нас ни е трудно да схванем Божията концепция за справедливост и възмездие, когато очакваме нещата да се случат на момента. Според Бога обаче, „дадена чаша може още да не е преляла“ и Той продължава да показва милост. Разбира се, монетата има и обратна страна – има такива, които злоупотребяват с Божията милост, но въпреки това не е наша – човешка – грижа и отговорност да определяме времето и начина за съда или формата на милостта. Това всъщност е друга граница, наложена от Всевишния – на човека не е дадено да определя времето, мястото и формата на съда, но му е дадено да ги разпознава и декларира и да действа според тях. Всички тези граници предполагат отговорност и покорство от страна на човека. На трансхуманистите, а и на цялото човечество, постоянно се показва огромна милост, като се дава време за опомняне, познаване на истината и покаяние. Тази милост остава неразпозната и се възприема като „език на омразата“, вместо като лекарство, което може да изцели разбитото човешко сърце. […]
Из статията „Слабите души във вихъра и капаните на трансхуманизма“ от брой 61 на СВ.
Тук можете да изтеглите брой 61. Феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм. Съвременни богословски измерения и човешки права. Юли 2023 г.
