21 август, 2025 г.
Въз основа на Европейската конвенция за правата на човека, Конституцията на Република България и универсалните демократични принципи и поради драстичното ограничаване и нарушаване на тези права и принципи, в местен и световен мащаб, приехме следното становище:
Свободата на мисълта, съвестта, изразяването и вероизповеданието е крайъгълен камък на всяко справедливо, демократично и плуралистично общество. Това не са просто абстрактни ценности – те са неотменими човешки права, необходими за достойнството на личността, за социалния мир и за поддържането на демократичен диалог. В Европа и по света тези основни свободи са все по-често поставяни под заплаха – чрез законодателство, намеса от страна на държавата и културен натиск.
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) предоставя основната правна рамка за тези права. Член 9 гласи:
Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
Член 10 от Конвенцията защитава свободата на изразяване:
Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници.
Конституцията на Република България също гарантира тези свободи. Член 13(1) гласи:
Религиите са свободни.
А Член 13(2) подчертава:
Религиозните институции са отделени от държавата.
Това разделение на религиозните институции от държавата не следва да се счита като анонс за антирелигиозни държавни политики, а на справедливото и равнопоставено отношение на светската власт към разните религиозни вярвания и общности с ясното разбиране за значението на християнската вяра в развитието и историята на страната и Европа.
Член 39(1) гарантира правото на изразяване:
Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Тези права не зависят от общественото мнение или политическата коректност. Тяхното съществуване има смисъл именно когато защитават непопулярни, оспорвани или неудобни позиции.
Настоящи заплахи в Европа
Във Финландия бившият вътрешен министър и депутат г-жа Пяйви Рясенен беше съдена през 2021 г. за това, че цитира пасаж от Библията (Римляни 1:24–27), изразявайки традиционни християнски убеждения относно брака и сексуалността. Обвинена в „подбуждане към омраза“, тя беше оправдана, но самото дело представлява тревожен сигнал, че религиозната и политическа реч може да бъде криминализирана в една демократична държава.
В Обединеното кралство християнската доброволка Изабел Вон-Спрюс беше два пъти арестувана през 2022 и 2023 г. за това, че мълчаливо се молела пред абортна клиника. Тя не е произнесла думи, не е държала плакати и не е притеснявала никого – и въпреки това бе обвинена заради вътрешното съдържание на мислите си. След обществен натиск и съдебни действия тя бе оправдана, а полицията ѝ поднесе извинение и компенсация. Този случай показва как дори мълчаливото изразяване на съвест може да бъде третирано като престъпление.
В Австрия, Европейският съд по правата на човека постанови през 2018 г. по делото E.S. срещу Австрия, че осъждането на жена за критични изказвания относно пророка Мохамед не нарушава свободата ѝ на изразяване по чл. 10 от ЕКПЧ.[1] Жената бе глобена за „омаловажаване на религиозни учения“, въпреки че изказванията ѝ бяха част от обществена дискусия. Решението на Съда бе широко критикувано като сериозен удар върху свободата на словото и легитимирането на държавна цензура върху религиозна критика.
Проблеми за свободата на изразяване в Акта за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз
Проблемът с ограничаване на основната свобода на изразяване е и проблем на Европейския съюз като цяло (ЕС).Актът за цифровите услуги (DSA – Digital Services Act) е ключов регламент на Европейския съюз, насочен към борбата с незаконното съдържание онлайн и повишаването на отчетността на цифровите платформи. Той влезе в пълна сила на 17 февруари 2024 г.
Въпреки това, редица вероизповедни и правозащитни организации в ЕС изразяват сериозни опасения, че липсата на ясни дефиниции за понятия като „дезинформация“ и „системен риск“, както и ролята на т.нар. „доверени податели на сигнали“, могат да доведат до нарушаване на основни права, включително свободата на изразяване.
Особено тревожно е, че чрез механизма за трансгранично прилагане на решения, DSA позволява най-рестриктивните национални стандарти в една държава членка да се налагат и в други, където свободата на словото е по-силно защитена. Това създава реален риск от цензура на законосъобразно, но критично или алтернативно съдържание.
Европейската комисия следва да бъде настоятелно призована да гарантира, че прилагането и бъдещият преглед на DSA ще бъдат съобразени с Хартата на основните права на ЕС, и че цифровата среда ще остане пространство за свободен и демократичен дебат.
Български случай на религиозна дискриминация
Подобно посегателство върху свободата на вероизповедание и мисълта се наблюдава и в България, чрез случая с Българската Старостилна Православна Църква (БСПЦ). Въпреки че Софийският градски съд, Върховният касационен съд и дори Европейският съд по правата на човека признаха правото на тази религиозна общност да бъде регистрирана, българският парламент прие специална законодателна поправка, с която блокира регистрацията ѝ. Това се тълкува като привилегироване на Българската православна църква (БПЦ) и пряко нарушение на чл. 13(2) от Конституцията, който изисква отделяне на религиозните институции от държавата.
ЕСПЧ постанови, че отказът от регистрация на БСПЦ представлява нарушение на чл. 9 от Конвенцията, защитаващ религиозната свобода. Въпреки това българската законодателна власт пренебрегна това решение, подкопавайки върховенството на правото и независимостта на съдебната власт. Това е ясен пример за институционална дискриминация и за опит за създаване на фактическа официална религия, въпреки изричната забрана за такава в българската Конституция.
Международен контекст
Подобни тенденции се наблюдават и в Съединените щати. През 2024 г. Камарата на представителите прие закон, който включва дефиницията на IHRA за антисемитизъм[2] в Закона за гражданските права. Критиците, включително Американският съюз за граждански свободи, ACLU, предупредиха, че това законодателство ще потисне легитимна критика към държавата Израел и идеологията на ционизма. Университети, застрашени от загуба на финансиране, започнаха да ограничават академичната и политическата свобода на изразяване. Макар съдилищата по-късно да отмениха някои мерки, случаят демонстрира колко лесно свободата на мнение може да бъде подкопана, когато държавата започне да определя какви идеи са „приемливи“.
Принципен отговор
Когато държавите приравняват религиозната или моралната убеденост с омраза, те посягат на самата същност на демократичното общество. Правото на изразяване не съществува само за да защитава консенсуса – то съществува именно за да гарантира правото на различното мнение. Както постановява Европейският съд по правата на човека:
Свободата на изразяване важи не само за информация и идеи, които се приемат благосклонно… но и за такива, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. (Handyside v. United Kingdom, 1976)
Препоръки за защита на свободите
- Ясно законодателство
Ограниченията върху свободата на изразяване и религия трябва да са ясно дефинирани, пропорционални и в съответствие с ЕКПЧ. Закони срещу „реч на омразата“ или други подобни не бива да стават част от българското законодателство, а доколкото ги има, следва да бъдат отменени. - Защита на религиозния плурализъм
Нито една религия или идеология не трябва да бъде привилегирована от държавата. Свободата означава право на избор и несъгласие. Ролята на държавата е да гарантира мира и свободния обществен дебат, а не да бъде арбитър на истината. - Гарантиране на академична и духовна свобода
Университетите и религиозните общности трябва да могат свободно да изразяват своите убеждения без страх от репресии. - Независим контрол и съдебна защита
Законодателните и изпълнителните органи трябва да бъдат държани отговорни при нарушаване на основни права, включително чрез международни институции и гржадански мониторинг. В баланс, когато международни институции нарушават гаранциите за тези основни права, българската юриспруденция следва да се придържа към конституцията и международното право. - Образование в духа на свободата
Гражданите, особено младите, трябва да бъдат информирани и насърчавани да уважават свободата на съвестта и изразяване като основа на съвременното общество.
Заключение
Свободата на мисълта, изразяването и вярата не са удобство – те са незаменими условия за достойнство, истина и демокрация. Преследването на хора заради мълчалива молитва, цитати от свещени текстове или различно политическо мнение показва колко лесно можем да преминем от свобода към принуда.
Нека утвърдим отново – в духа на Европейската конвенция, на българската Конституция и на универсалната човешка съвест – че правото да мислим, вярваме и говорим свободно не подлежи на предоговаряне. То е основа на нашата цивилизация и хилядолетната християнска и българска традиция. Да защитим свободата – докато все още можем.
Бележки
[1] Global Freedom of Expression | E.S. v. Austria – Global Freedom of Expression. Достъп на 20.8.2025 г.
[2] Съкращението е за групата International Holocaust Remembrance Alliance (Международен алианс за възпоменание на холокоста) с. Вж. https://holocaustremembrance.com/resources/работна-дефиниция-на-международния-с. Достъп 21.8.2025.
