„Най-яките жени в града са тук, приятел“ – ми каза грамадният чернокож охранител, който изпълняваше и ролята на промоутър на заведението, и посочи към входа на сградата зад него. Надпис „Best girls in town” (б.а. – „Най-яките момичета в града“) и стрелка, сочеща навътре, сякаш потвърждаваха думите му.
Отказах предложението, при което ми беше обяснено, случайно ако не съм разбрал, че в момента, в който видя определени разголени части от телата на жените вътре, съм щял да размисля. Отказах и второто предложение, но господинът явно си вършеше работата съвестно (въпреки че е спорно до каква степен подобна професионална насоченост включва концепция като „съвест“), тъй като не ме пусна да си тръгна толкова лесно. Съвсем буквално – хвана ме за ръката. Попита ме откъде съм, като при отговора, че съм българин, се стъписа и възкликна с „но ти не си циганин!“ и ме пусна за миг, от което се възползвах и продължих към хотела си. Самият възглас и импликациите му ги оставям без коментар, защото не му е мястото в този материал.
Горното е кратък скеч от тридневния ми престой във Франкфурт на Майн в Германия. За три вечерни разходки от хотела до най-близкия ресторант ми предложиха сексуални услуги и разни субстанции вероятно около 20 пъти. На улицата видях десетки проститутки (основно жени, но също и мъже, и такива с неустановен пол) и „екзотични танцьорки“, още толкова охранители и сводници, дилъри на наркотици и мъже, които, при липса на по-подходяща дума и стараейки се да избягвам прекомерното профилиране на база външен вид, изглеждаха като бандити и хулигани, както и стотици бездомни, клошари, алкохолици и наркомани. Кордон от полицаи и жандармерия с бронирани коли пък стояха зад една пряка встрани от центъра на уличната вакханалия, търпеливо чакащи нещо да се случи.
Боклуците и свинщината в този иначе централен квартал на Франкфурт – на около 5 минути пеша от бизнес центъра и на 15 от стария град; а Франкфурт не е малък град и като площ, и като население със своите 5.8 милиона души в метрополитена – бяха също впечатляващи по своето количество и острота на различните миризми, които бяха разпространени навсякъде.
Свободата за грях одързостява, а свободата от морал заробва
Организираната проституция е легална в Германия от 2002 г. насам, когато термините „сводник“ (или „сутеньор“) и „проститутка“ бяха заменени съответно с „бизнесмен“ и „сексуален работник“, а проституцията влезе под лоното на новия отрасъл в германската икономика: сферата на „сексуалните услуги“.
Узаконеният грях на сексуалната аморалност и разврат пък е хванал за ръка и е довел със себе си легион от други поквари, присламчили се под легалната му и безопасна опека като четиридесетте разбойници под силната и сигурна ръка на Али Баба. Симптомите и тенденциите на разложение, декадентство и разруха толкова са се разпространили, че могат да бъдат наблюдавани с просто око сред улиците на немските градове. Свободното от морал и от Бог немско законодателство обаче – бленуваната мечта на просветения новолиберал атеист – разполага с толкова тънка и притъпена съвест, която дотолкова не може да разпознае злото от доброто, грозното от красивото и грешното от правилното (или дотолкова е свикнала с въпросните), че изглежда сляпа за проблема и го поощрява. Дали гражданите също са слепи, свикнали са с легализирания грях и производните му и ги приемат с апатия, или пък мълчат, защото ги е страх от преследване от поелата юздите на държавата безбожна власт, е отделна тема за размисъл.
Наблюдаваният ефект от легализирането на организираната проституция е чутовен и условно може да бъде разделен в три направления: ефектът върху 1) професионалистите, които практикуват занаята; 2) клиентите; 3) обществото, неучастващо в бизнес транзакциите, но косвено засегнато.
Тази мултимилиардна индустрия с приходи, равняващи се на брутния вътрешен продукт на някои държави (достигащи 16.3 милиарда долара на година) и 400 000 проститутки и 1.2 милиона мъже клиенти дневно, е заляла Германия. Това са официално оповестените данни. Освен тях можем само да гадаем колко нерегулирана дейност протича, скрита в сянката на легалните заведения, предлагащи сексуални услуги, като не са един и два докладите и източниците, загатващи за сериозен проблем в това отношение (някои данни намекват, че повече от 2/3 от сексуалните работници в Германия не са регистрирани). Освен множеството маркетингови опити от легитимни бизнеси, в моя тридневен престой във Франкфурт бях дори запитан от румънско момиче на улицата, което не видях да носи касов апарат със себе си, дали не бих искал да ме придружи до хотела ми.
Легалната, т.е. държавно приета и одобрена, практика на сводничеството натурално одързостява практикуващите я и де факто и де юре, по законите на този свят, привидно ги освобождава от морална отговорност. Щом професията е част от регистрирани бизнеси, които плащат данъци на държавата (спорно е колко голяма част от регистрираните бизнеси всъщност плащат данъци), какво различава сводниците от други професионалисти като строителите, шофьорите или обикновените търговци и бизнесмени например? Сходно сравнение може да бъде направено и за сексуалните работници, които често са сравнявани по медиите с професията на масажистите, козметиците и фризьорите. Пример е изказването на Стефани Клий – основател на Федералната асоциация на сексуалните услуги (BSD), че проститутките са „поне толкова важни за системата, колкото фризьорите“.
Работниците във всички насочености на отрасла на сексуалните услуги могат да развият „имунитет“ на съвестта си към това, което вършат. Щом държавата, Европейският съюз и други национални и наднационални институции, фондации и неправителствени организации са одобрили дейността и хората масово се възползват, значи би следвало тази дейност да е добра. Наличието на множеството документи от рода на „Европейското ръководство с добри практики при работата с и за сексуални работници“, издадено от фондация TAMPEP и финансирано от Европейския съюз и ко-финансирано от фонд, обвързан с Обединените нации, зациментират сексуалните услуги като нещо нормално в обществото. Щом институции от най-висша инстанция се занимават с детайлни обяснения и инструктажи за безопасното протичане на заниманията на секспрофесионалистите – както биха давали инструктаж за безопасна работа на инженери, шофьори, оператори на машини и т.н., значи всичко е наред.
В този ред на мисли, ширещата се поквара в душите на хората, предоставящи услугите в този отрасъл, може да бъде разглеждана и от призмата на следните въпроси: доколко легализирането на проституцията одързостява „бизнесмените“ в бранша да извършват други престъпления, прикрити зад легалния им бизнес; ако енергията на бизнесмените вече не е насочена към прикриване на сводничеството (нелегално в държави с повече здрав разум по темата) от полицията и закона, то накъде е насочена. Част от проблемите, които логиката сочи, че биха последвали от легализирането на иначе престъпна дейност като проституцията, и за които също съществуват немалко свидетелства и предупреждения от индивиди и организации (като Sisters) под формата на репортажи, филми и други материали, включват трафик на хора, експлоатация и малтретиране – особено на жени, разпространение на наркотици и оръжие чрез проститутките и други. Защото, при риск отново да бъда обвинен в генерализиране, никой човек, израснал в нормална среда и семейство, където здравият разум и многовековните (библейски) морални устои пребъдват, не би решил да поеме по кариерния път на сводничеството. Самата професия – легална или не – говори за определен мироглед, който логично би бил свързан към субекти от криминалния контингент.
Разпоредби за това какви услуги включва сферата на сексуалните услуги в Германия има, а също и законови постановления, целящи да предпазят както работниците, така и клиентите, като например задължителната употреба на презерватив при сексуалния акт. На практика обаче няма никакъв начин това да бъде наблюдавано и законът да бъде прилаган. Множество репортажи сочат към това, че въпреки законовите съображения, презервативи често не се използват, а, къде поради икономически мотиви, къде поради страх от принуда и малтретиране от страна на бизнесмените сводници, сексуалните работнички премълчават с риск за здравето си (а и с риск за общественото здраве). Поради сходни причини сексуални перверзии, в някои случаи с актове на насилие и телесна повреда и/или гавра с човешкото достойнство, неописани в законовата рамка, също биват допускани.
В България също има организации, които активно предупреждават за последствията от легализирането на проституцията и се борят срещу външния натиск, в това число Асоциация общество и ценности. Промените по немски модел обаче продължават и на наша почва, като от миналата година проституцията вече не е възприемана и наказуема като неморален източник на доходи.
[…] и те, като Содом, вършат греха си явно, не го крият.
Горко на душата им! Защото сами на себе си въздадоха зло.
(Исая 3:9)
От друга страна, и клиентелата вече има поне две сериозни причини да се одързости в търсенето на сексуални услуги: услугата е легална и масово се практикува, ерго има човешка потребност, която изглежда е нормално да бъде задоволена. Като да отидеш на фризьор или маникюр, т.е. щом всички го правят и има бизнеси, които предлагат услугата, значи няма проблем. В проучването, което правих при писането на материала, попаднах както на бордеи, които работят през нощта или 24/7, така и на публични домове с иначе стандартно работно време от 10:00 до 19:00 (но за да не им правя излишна реклама, няма да слагам линк към уебсайтовете) – сводникът и работничките отиват на работа като нормалните хора и се връщат вечерта при семействата и близките си. Какво по-нормално от това.
„Дойдох в Германия заради проститутките – като Алди е“ (б.а. – Алди е верига супермаркети), заключва американецът Андрю М., който лети до Германия няколко пъти в годината за секс туризъм. Блаженото му невежество продължава: „Видях проститутка и разбрах, че това е моето място“. „На безумния глупостта е радост“, е казал авторът на Притчи 15:21.
Наблюдавах – и заснех (разполагам с 20 минути неподправени кадри, заснети с личния ми телефон както на улицата, така и от прозореца на хотелската стая) – и нещо друго. При залез слънце като че ли всяка една дълбоко увредена, принизена и озверена душа в града (някои биха използвали думата „отрепка“, но трябва да помним, че дори и тези хора са създадени по Божий образ и подобие и че Христос умря и за тях на кръста), заробена от най-първични плътски страсти – секс, наркотици, алкохол и насилие, беше притеглена като от мощен магнит на покварата към своеобразния епицентър на греха в града. От символна гледна точка, свиването по улица Taunusstraße вечерно време породи усещането като от буквално вървене към портите на ада: високи сгради, облени с червена светлина (струяща от всеки прозорец, където има проститутка), сводници, наркомани и бездомници навсякъде, боклук до шия, викове и силна музика и тягостна атмосфера, която сграбчва и не пуска.
А всичко това, разбира се, засяга и обществото, неучастващо нито от страната на предлаганите услуги, нито от страната на потребяваните. Силата на греха не е да заробва само вършещите го – ефектите резонират широко и сред останалото население.
Някои от негативните ефекти, като концентрацията, количествена и качествена, на криминалния контингент в различни части на градовете – с всичките му престъпни производни, както и занижената обществена чистота, вече споменахме. От гледната точка на общественото здраве и в контекста на броя сексуални партньори, които една проститутка приема за година, и на неустановените граници на проблема с неизползването на презервативи, ситуацията също не изглежда безопасна. Не е като да не сме чували за случаи, когато мъже безцеремонно лъжат, за да прикрият двуличния си похотлив живот, и заразяват собствените си съпруги (а в някои случаи и неродени деца) с полово предавани болести като СПИН, какъвто беше и случаят с българските медицински сестри в Либия преди години.
Друг проблем е свързан и със свободата на придвижване. Свобода на придвижване има; но има и страх от придвижване. Тази човешка свобода на теория съществува в Германия – често представяна ни като еталон на демократичните права и свободи, но на практика е неизползваема (или силно ограничена) сред определени квартали нощно време поради страх от ширещата се престъпна дейност на улицата. Признавам, че първата вечер от тридневния ми престой във Франкфурт не събрах куража да се разходя из квартала.
Свободата на словото също не е подмината, като цензурата съпътства легализираното беззаконие, като че ли за да го предпази от истинна критика. Когато избирах хотела, в който да отседна, не видях клиентските рецензии в уебсайта на туроператора да споменават нищо за региона, в който се намира. Написах кратък отзив след престоя си, описвайки с прост език локацията и прилежащите проблеми, като ревюто беше отхвърлено от платформата, защото „не покрива стандартите и използва непозволен език“, и не беше публикувано. Грехът не търпи истината.
Безбожието и откъсването от фундаменталните морални устои води до „отстъпление от истината до степен на напускане на здравия разум“, както Явор Костов описа епохата, в която живеем, в своя материал в блога на Свобода за всеки на тема „Забравената цел на буквите“. Симптоми на повсеместната лудост можем да видим и в протестите, организирани от Асоциацията на сексуалните работници в Германия срещу Ковид затварянията през 2020 г. (също налудничави), когато и публичните домове бяха затворени заедно с баровете, спортните зали и други обществени заведения с комични официални изказвания като това, че „проституцията не носи по-висок риск от [разпространение на] инфекциозни заболявания от други близки до тялото услуги като масажи, козметични услуги, танцуване и контактни спортове“. Явно Асоциацията не е чувала за болести, предавани по полов път (БПП), още известни през последните години и като сексуално предавани инфекции (Sexually transmitted infections; STIs, на английски език), специална категория в медицината, чието съществуване е обосновано преди всичко поради завишения риск от разпространение на тази категория болести сред участващите в сексуалния акт (бактериални инфекции, като хламидия, сифилис и гонорея; вирусни инфекции, като херпес и ХИВ/СПИН). Рискът пък е особено завишен при възползването от предлаганите услуги на сексуалните работнички, чиито клиенти годишно могат да достигна три- и четирицифрени числа – какъвто е случаят с известен бордей в Кьолн, където 1,000+ клиента дневно са разделени между 120 сексуални работници, което при груби сметки, вземайки почивните дни под внимание, докарва между 1,000 и 2,500 клиента на проститутка на година.
Друг трагикомичен момент беше онзи, в който част от Ковид мерките бяха вдигнати от немските бордеи, позволявайки на заведенията отново да отворят, но при „строги мерки“ като тази, позволяваща само по един клиент на проститутка едновременно, и настоявайки клиентите да носят маски, за да предпазват проститутките и другите клиенти. Чудя се дали маски са били носени и по време на сексуалния акт.
Проказата, когато не е изолирана, се разпространява бързо
С грехът се свиква лесно и точно като в старозаветните писания, ако една проказа не е изолирана, а остане в рамките на населеното място, то тя се разраства бързо. Сред целия погром във франкфуртския квартал можеха да се забележат костюмирани немци и изискани бизнесдами, които преминаваха пеша през тази своеобразна зона на здрача, заобикаляха купищата боклук и легналите или припаднали наркомани, подминаваха заплашително изглеждащите охранители, игнорираха маркетинговите призиви за безплатен опит от предлаганите сексуални услуги и продължаваха към своята дестинация: работа, обяд или вечеря с приятели, по път за дома, и т.н. А содомогомориянството, което ги заобикаляше, привидно не им правеше впечатление.
Усетих духа на мястото и от първо лице. След първоначалния зрителен, обонятелен и изцяло сетивен шок, усетих бързо прокрадващо се свикване с обстановката. Духът в мен се бунтуваше, но чувството започна да се притъпява след поредния сблъсък с разголени жени, заплашително изглеждащи субекти, отказ на промоутъри да закупя предлаганите услуги или да пробвам „безплатния“ им пакет.
Обратно, на родна земя – на летище София, си отдъхнах.
Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник на Свобода за всеки.
