Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.
През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.
„Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).
Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.
Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.