Последния път разгледахме липсата на дълга и къса памет (и ролята на медиите като стимулант на забравата) като сериозни фактори, допринасящи за неспособността на обществото и индивида да разпознаят и да се защитят от надигащите се за пореден път в света тоталитарни и човеконенавистни сили, представящи ни отново потъпкването на основни човешки права и свободи, както и унищожаването на човешките достойнство и мисъл, като нещо правилно и добро, в името на човека.
Колкото и важно да е за човек да пази двете форми на паметта си жива – което върви ръка за ръка с просветеността, за да може да разпознава опасността, когато тя се появи в идеологическия (респективно духовния) спектър, както и за да се опази от страха и несигурността, има и по-естествен, натурален и дори първичен способ за имунизация: бих я нарекъл фундаментална памет.
Имам предвид помненето на историята не от гледната точка на безкрайна фактология и серии от причинно-следствени връзки – колкото и важно да е това самò по себе си, а разбирането на историческите модели и тенденции в развитието на човечеството. Принципите и взаимосвързаностите, които стоят отвъд материалния и първичен поглед върху света, духовните закони, ако щете, чието осъзнаване и помнене дава сигурност и увереност на индивида в иначе несигурни времена (като нашите). И още повече, разбирането на фундаменталната роля и призив на човека, смисъла и историческото значение на съществуването му.
Или с други думи – осъзнаването и постоянното помнене на тези елементи, които ще разгледаме по-долу в материала, са източник на абсолютна вяра у човека; разбиране на настоящето и увереност в бъдещето.
Разбирането на историческите модели и тенденции в развитието на човечеството е естествен способ за имунизация срещу надигащите се в света тоталитарни и човеконенавистни сили
Цикличност
В своя труд „Четвъртото обръщане“ Уилям Щраус и Нийл Хау създават теорията си за цикличността на поколенията в развитието на всяка човешка цивилизация. Хаотичният (и атеистичен) поглед върху историята като серия от случайни и несвързани събития е отхвърлен. Линейният, в общоприетата си форма, отново атеистичен (като изключим линейния християнски поглед върху историята, но за него по-долу) и появяващ се заедно с комунистическата идеология, разглеждащ историята като непрестанен прогрес на човечеството към светлото бъдеще, също е отхвърлен. За сметка на цикличния модел: всичко, което се случва, вече е било и отново ще бъде. Връщане към един по-метафизичен поглед върху света, какъвто хората още от дълбока древност са имали.
Теорията гласи, че както индивидуалният човешки живот може да бъде разделен на четири сезона от около 20 – 25 години всеки, така и цивилизациите могат да бъдат разглеждани в сходни (често и в сходен времеви диапазон) етапи, със съпоставими характеристики:
| Индивидуален живот: | Възраст/времеви диапазон: | Цивилизационен етап: |
| Пролет: младост, израстване; получаване на грижа, сигурност, придобиване на ценности. | 0-20 години | 20-25 години | Пролет: колективен подем, обществена енергия, сигурност. |
| Лято: зрялост, градеж; труд, служба и служение, тестване на ценностите и сблъскване с трудности и нови ценности. | 21-41 години | 20-25 години | Лято: обществен градеж, поява на конфликтни идеологии. |
| Есен: средна възраст, ентропия; сила, прилагане на ценностите. | 42-62 години | 20-25 години | Есен: начало на упадък, фрагментиране на обществото, повсеместен индивидуализъм. |
| Зима: старост, смърт; лидерство, трансфериране на ценности на младото поколение. | 63+ години | 20-25 години | Зима: кризисен момент, обществена метаморфоза към нов режим. |
Щраус и Хау разглеждат цикличността като нескончаем кръговрат на 4 типа поколения, които минават през различните сезони и следват закономерна последователност:
- Поколението на Героите (както авторите го наричат) минава през зимата (кризата) и дава тласък на пролетта, създавайки силно и сигурно общество с явно изразен колективизъм;
- Децата на Героите, наречено поколението на Артистите, израства в сигурност и грижа, в сянката на бащите си, чиято слава и доблест не може да достигне, и търси своето собствено духовно реализиране и идентичност – започва появата на конфликтни идеологии, различни от общоприетия през пролетта колективен подем;
- Следващото поколение, това на Пророците, изцяло се противопоставя срещу реда и нормите, изградени от дедите им (Героите), и прави кръга пълен: от колективизъм, обществото се обръща към индивидуализъм – личността, със своите собствени духовни терзания, излиза на преден план пред общественото благо, а от акцент върху делото отиваме към акцент върху чувствата;
- Децата на Пророците е поколението на Номадите, израснали в среда, в която трябва да се научат да оцеляват и да развиват подходящи умения и качества, като фрагментацията на обществото на различни идеологии и мирогледи е толкова задълбочена, че неминуемо идва следващия кризисен момент, който ражда следващото поколение на Герои, нова пролет, ново раждане и нов ред.
Нещо, сходно на популярната сентенция: силните мъже създават добри времена -> добрите времена създават слаби мъже -> слабите мъже създават трудни времена -> трудните времена създават силни мъже.
Всеки етап, в който следващото поколение достигне зрялост, т.е. фаза от живота, в която са в разцвета на силите си и имат най-голямо влияние върху обществения ред, върви с промяна на общественото настроение – което авторите наричат Обръщане:
| Фаза: | Характеристика: | Пример: |
| Първо обръщане след кризата: Приповдигнатост (High); Децата на Героите (пок. Артисти) влизат в зрялост | Приповдигнат период на заздравяване на институциите и колективизма, силни семейни и патриархални ценности. | Западният свят след Втората Световна Война. |
| Второ обръщане: Пробуждане (Awakening); Пророците влизат в зрялост | Период на мощни духовни изменения, когато общественият ред е под силна атака от нов ценностен режим. | Хипи революцията от 60-те години – радикална промяна в духовния облик. |
| Трето обръщане: Разплитане (Unravelling); Номадитевлизат в зрялост | Период на униние и на усилващ се индивидуализъм и отслабващи институции, когато старият обществен ред се разпада и новият хаотичен ценностен режим се втвърдява. | Периодът от 90-те години насам – период на много и конфликтни идеологии, доктрини и различни мирогледи; „културната война“. |
| Четвърто обръщане: Криза (Crisis) Героите влизат в зрялост | Решителен период на политическа промяна, когато упадъкът, причинен от новия ценностен режим, засилва смяната на настоящия обществен ред с нов. | Западният свят днес. Икономическа и енергийна криза, война, културен разпад, криза на идентичността. |
Докато в книгата авторите акцентират върху цикличността през последните 500-600 години американска и англосаксонска история, разглеждайки всяко от 4-те поколения във всеки 80-105 годишен цикъл, аргументирайки теорията си, споменават и няколко примера от по-далечното минало и от други цивилизации. В този контекст, историята като серия от цикли с повторяеми фази може да бъде разгледана от множество различни перспективи и епохи и чрез различни източници.
Дори повърхностно познаване на цивилизационните модели и тенденции в историята на човечеството предизвиква смях и недоумение, когато човек се сблъска с поредната възхвала сред западните медийни, културни и корпоративни среди в днешно време на примери на явна пошлост, идваща от радикални феминистки или други хиперсексуализирани малцинствени групи. Това, че министър-председателката на Финландия купонясвала в дискотека или редовните вече ексцесии по гей парадите не е цивилизационен напредък или пример за овластяване на жените. С извинение за цинизма, но всеки път в историята, когато жените са започвали – образно и директно – масово да показват гърдите си в публичното пространство и да бъдат горди с това, то е било симптом на приближаващия крах на въпросната цивилизация. Декадентство, а не прогрес.
Фундамент
Обръщайки поглед към древността и един от най-задълбочено и широко проучваните исторически документи, познати на човечеството – Библията, виждаме описана сходна цикличност (силен акцент, особено в книгите Съдии и Царе от Стария Завет, а 9-та глава от книгата на Неемия, както и 7-ма глава от Деяния на апостолите предлагат добри обобщения):
- Отстъпване: Израилевият народ отстъпва от вярата в Бога (и здравото общество) и приема конфликтни идеологии (идолопоклонство);
- Потисничество: Враговете им ги превземат, т.е. обществото се разпада;
- Покаяние: Народът вика към Бога и се връща към правилния път;
- Избавление: Съдиите (Героите) създават следващото силно общество.
Християнският мироглед, утвърден през последните няколко века, поне, е линеен в своята същност – светът е под непрестанна прогресия към повече зло, докато не се стигне до преломен момент, в който злото ще е толкова много и толкова широкоразпространено, предизвикващо Второто Пришествие на Христос, който ще въведе Своето хилядолетно царство, и за първи път от грехопадението насам ще има истински мир и правда по лицето на земята. Този линеен поглед върху историята обаче често е вземан като основен вместо цикличния модел, а единият не бива да изключва валидността на другия, където цивилизационните тенденции са на приливи и отливи. Рискът при фокусиране единствено върху линейния поглед е християнинът да стане пасивен, чакащ Голямата Скръб и Второто Пришествие, защото, както често се чува в християнските общности, „живеем в последни времена и всичко това е писано да се случи.“
Не отричаме възможността наистина да живеем в последни времена – ако планът на Световния икономически форум (СИФ) и ООН, описан в Дневен ред 2030, се случи, определено виждаме голям потенциал за всеобхватно разпространение на злото в света, което би изглеждало като сериозен симптом на последните времена – но също така е редно да поставим общоприетия есхатологичен поглед върху днешната реалност под въпрос, чисто от практични възгледи дори: ами, ако просто живеем във времена преди поредното обръщане на поколенията (зима), т.е. преди следващата смяна на обществения ред, вместо преди края на света?
Християнинът рискува да остане пасивен, ако се фокусира само върху линейния християнски поглед върху историята, пренебрегвайки цикличния
Не бива да забравяме, че от близо 2000 години насам християнските общности де факто редовно (циклично, ха!) са смятали, че живеят в последните времена и Второто пришествие е било неминуемо – още от времето на опожаряването на Йерусалим и разрушаването на Храма от 70 г. след Христа, та чак до 40-те години на миналия век и времето на Хитлер и Сталин. Разбира се, не претендираме, че знаем дали живеем, или не живеем в последните времена – само Бог знае времето, както пише в Словото. Аргументът е, че християнинът трябва да държи светилника си пълен с масло постоянно, защото затова сме призвани. Не да живеем с дух на пасивност, обяснявайки и оправдавайки всяка проява на злото с последните времена. Християнинът е призван да бъде активен войн срещу поднебесните сили на злото, да се бори за правда, истина и свобода непрестанно.
Но който и от двата варианта да се окаже правилен, повод за притеснение и страх нямаме: или ще влезем в нова пролет, или Христос ще се завърне и пролетта ще е вечна.
Което обръща погледа ни към фундамента. При все важността човек да поддържа паметта си жива, да чете, да се образова, да разсъждава и да се просвещава, истината е, че има и по-дълбоко ниво на памет, съвсем буквално фундаментално такова, което за малко да е влязло в небитието на колективната забрава в днешно време. Един много по-семпъл и базов метод, чрез който да се постигне същият резултат – вътрешен мир, вяра и увереност в бъдещето, липса на страх и неувереност, избягване на душепогубващи идеологии и доктрини, спокойна и твърда борба срещу (истинските) поднебесни сили на злото: вярата в Бога и Неговия промисъл, Божият суверенитет, без Чието позволение нищо не се случва на този свят.
За хора като мен, на които им липсва достатъчно вяра, е отреден пътят на търсенето и проучването, четенето и просвещението, където чрез упражняване на мисълта логическият извод от помненето и осмислянето на моделите и тенденциите в историята, подкрепени с аргументацията от Библията, следва да бъде: „уповавай на Бога, всичко е наред, Той е суверен, ти само върши работата, за която си призван“. Хората с по-голяма вяра, дори и да не са чели и проучвали източника на нещата, са водени от тази своя проста, но дълбока вяра до същия резултат: вярвай и уповавай на Бога, върши работата си. А следващият логичен извод от съпоставянето на тези конкретни два варианта по този казус е: разбира се, че по-добрият и по-лек път е този на чистата вяра, тъй като „правенето на много книги няма край и многото четене е труд за плътта“ (Еклесиаст 12:12).
Споменавайки Еклесиаст – общоприето е, че книгата е писана от Соломон, най-мъдрия и разумен човек, живял някога (преди когото не е имало подобен и след когото не ще се издигне подобен; 3 Царе – 3:12), нека видим, че още в първата глава авторът заявява, че нищо от това, което се случва на земята, не е ново:
9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
и няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново!
То вече е станало през вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните поколения;
нито ще се помнят следващите, идните поколения
от онези, които ще дойдат после.
Текстът явно ни показва, че поколенията се менят и загубата на памет – дълга, къса или фундаментална – също е нещо нормално. Или с други думи – всичко, което се случва в личния ни живот, във всяка индивидуална човешка съдба, както и във всички обществени и цивилизационни събития, колкото и тектонични да изглеждат в своя мащаб (било то пандемии, войни и прочее), не трябва да представлява повод за учудване или пък за уплаха, несигурност, чувство за неминуем апокалипсис. Странно звучи на фона на събитията от последните две години и някак си вече утвърдените за новото нормално масова психоза, страх, ежедневни разговори и сблъскване с поредните злокобни, страховити и просто ужасни теми като пандемията, войната в Украйна, настъпващите икономически и продоволствени кризи, и т.н.
От гореизброеното – всичко това сме виждали многократно през историята на човечеството. От обществена важност е да спомагаме за разпространяването на истината за всичко, което се случва в света на локално и глобално ниво, за да се предпазваме един друг от злото и да имаме активна роля в борбата срещу него. Но на по-фундаментално ниво е още по-важно да разбиваме най-фрапиращата колективна забрава: че всички сме създадени по Божий образ и подобие, че Христос умря на кръста за всички ни и че имаме една цел на земята – да прославим Господа. A Библията – виделина на пътеката ни – буквално има отговори на всички въпроси.
Заключение
Както казва д-р Джордан Питърсън в своята книга 12 Правила за живота: Противоотрова срещу хаоса, функцията на паметта не е, „за да помним миналото“, а за да спрем същото нещо да се случва отново и отново. За човека, който дори отгоре-отгоре следи състоянието на света и чете история и размишлява върху нея – а също така чете дълга форма, за да развива изграждането на дълги невронни вериги в мозъка си, вирусът, надигащите се тоталитарни тенденции, войната в Украйна, задаващата се икономическа криза, културните промени и т.н. не би трябвало да са се появили като гръм от ясно небе. Непосредствените и дългосрочните ефекти от въпросните също не би трябвало да са в сферата не необозримото.
А на още по-дълбоко ниво, християнинът, запознат с Божието Слово и вековните истини и модели, записани в него, би трябвало да отхвърли всяка форма на притеснение и страх за бъдещето, покорявайки ума си на ясното знание за Божия суверенитет над всяка човешка съдба и над всички исторически събития, живеейки с пълна вяра. Споделянето на тази вяра и разпространението на истината сред нашия свят, потънал в страх и неувереност, пък е императив.
Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник на Свобода за всеки.
