В ежедневния си живот на вярващи понякога сме удовлетворени от църковния живот, който водим, понякога се сблъскваме с редица проблеми и се стараем да ги преодолеем, а понякога чувстваме ограниченията на държавната власт и негодуваме и търсим възможности за защита на конституционното ни право на свобода на съвестта и религиозните убеждения. И често не се замисляме, че животът на християните в нашата страна е далеч по-добър и благословен от живота на християните в други страни, където те са подложени на преследвания, убийства, насилия и затворничество.
На 23 юни 2014 г. институтът Гейтстоун публикува новината, че християните са най-преследваната общност от вярващи в света. Той цитира изследването на Реймънд Ибрахим от февруари 2014 г. (повече подробности тук), в което се казва, че мюсюлманските страни са тези, където християните са подложени на най-жестоки преследвания и ограничения. Събитията в Ирак и Сирия от последните няколко месеца по най-нагледен начин изваждат наяве ужасяващи факти. На християните, които присъстват на тези територии като древни християнски общини още от времето на апостолите и до днес, се дават три избора: да се обърнат в исляма, да плащат джизя (данък с цел защита на живота и собствеността) или да бъдат убити. Стотици хиляди християни вече напуснаха родните си домове и заминаха за други страни в търсене на убежище и възможности за запазване на вярата си. Този древен християнски район вече смени религиозния си ландшафт и християнството в него е на път да изчезне от лицето на земята.
Изследователската и статистическа организация „Pew Research Center” (повече за нея тук) оповести още на 14 януари 2014 г. данните за състоянието на религиите в света и примерите на омраза и преследвания, като посочи, че християните са сред най-преследваните вярващи в света (подробности – тук). Оттогава насам изследванията продължават и тенденцията като че ли е тези преследвания да продължават и да се увеличават. За нас е трудно да си представим какво означава да си християнин в подобна среда, където по време на богослужението насилниците влизат и започват да убиват наред, домовете на християните са изгаряни до основи и цели семейства са избивани, вярващите са пращани в затворите (и християнки раждат децата си в тях в очакване на смъртната си присъда, вж. случая с Мериам Ибрахим тук), и цели християнски села биват обезлюдявани (последното съобщение на „Гардиън” за Мериям Ибрахим от 23 юни е, че смъртната й присъда е отменена; подробности тук).
Когато понякога изпитваме затруднения в християнския си живот, може би е добре да си спомним, че стотици хиляди християни биха жадували за живот на вярващи, какъвто ние имаме. Наистина проблемите, пред които са изправени християните в нашата страна, трябва да бъдат решавани, но навярно е добре да имаме пред очите си и проблемите, пред които са изправени християните в редица други държави и които те с цената на живота си се опитват да разрешат. С тази мисъл в ума още по-добре ще помним какво означава Христовото благовестие да достигне до край-земя и какви жертви се изискват от християните – както в т.нар. „свободен свят,” така и в държавите, където вярващите са преследвани и убивани.
