Както е известно, всяка страна-членка на Евросъюза поема председателството му за шест месеца и България начена своето преди няколко дена. Наистина, едно шестмесечно председателство не дава много възможности за някаква по-осезаема промяна на политиката на европейските структури, от която особено много страдат християните, но въпреки това ми се струва, че все пак нещо добро може да се извлече от това председателство; разбира се, възможно е България да не предприеме никаква положителна стъпка в опозицията срещу някои развратни законодателни инициативи на европарламента, но тъкмо затуй тук разсъждавам за нашето председателство, та в началото на юли, когато ще дадем отчет за онова, което сме направили като страна, ръководеща Съюза през този период, да кажем: ето това и това постигнахме, което други водещи страни не можаха да постигнат.
Известно е също така, че всеки, който говори за Евросъюза, изхожда от собствените си възгледи за него и през тази призма се отразяват всички негови съждения. По-голямата част от 28-те гледат положително на развитието на Съюза и одобряват неговите решения за настоящето и за бъдещето, по-малката част от тези страни имат отрицателно мнение за него, въпреки че продължават да са негови членове; и накрая идва Великобритания и някои крайно десни партийни платформи в няколко други европейски страни, които имат крайно негативно отношение към този Съюз.
Защо разказвам неща, които всеки знае?
Първо, защото британските вестници вече злепоставиха България в началото на нейното европредседателство с редица писания, които са изключително лъжливи, като се има предвид, че в едно събитие виждат само едната страна (само едни хора), а другата страна, другите хора са изхвърлени от общата картина и по този начин създават в читателите си лъжлива представа за събитията.
Вчера Дейли Експрес излезе със заглавие: „Разярени протестиращи горят флага на Евросъюза из цяла София по време на посещението на Юнкер в България“. В статията се посочва, че в навечерието на поемането на председателството България е обхваната от вълна от протести срещу Евросъюза, при което протестиращи дори горят еврофлага; в онлайн-статията има и видео, което показва част от демонстрацията. Малко по-късно същият ден Дейли Експрес публикува и втора статия със заглавие „Юнкер иска България да каже „благодаря“ за това, че е приета за страна-членка на Съюза, а в същото време гневни протести го заобикалят отвсякъде“; тук отново е публикувано същото видео. Разбира се, англичаните намериха и някакъв си българин, живеещ във Великобритания, който казал, че „Евросъюзът не се интересува от България или която и да е друга източноевропейска страна“ и че „Аз и много други българи, живеещи във Великобритания, се надяваме един ден да видим страната ни да излиза от Евросъюза и да се присъедини към политиката на Обединеното кралство за едно ново и независимо бъдеще“ (вж. статиите за двата цитата). Бедният, той трябва да е живял твърде дълго във Великобритания, щом и неговият мозък е промит!
Трябва да посоча, че тези заглавия се появиха не само в Дейли Експрес, но и в други британски медии, а също така в Ютуб (особено статията от късния следобед на 12 януари).
Разбираемо е разочарованието на Великобритания от Евросъюза, разбираемо е разочарованието и на други страни на Съюза, но британските медии БЕЗОЧЛИВО ЛЪЖАТ читателите си (а също световната общественост чрез онлайн изданията си) – това не само е прекалено, това дори е престъпно. Някои националистически партии и движения във Великобритания успяха да излъжат собствения си народ и да го накарат да гласува за излизане от Евросъюза (и същият този народ, който вече разбра какво голямо зло бе сторено на държавата с този безумен ход, вече иска връщане на нещата обратно или търсене на някаква приемлива „сделка“ с Евросъюза), но да караш и другите народи да вярват на лъжите ти – това вече минава всякаква граница.
За какво всъщност става въпрос? Българските медии ясно се изразиха: „Девет протеста и два концерта откриха европредседателството“, като посочиха, че тези девет протеста нямат нищо общо с някакви си „разгневени протестиращи, подпалващи еврофлага и протестиращи срещу Евросъюза“; пък и за всеки българин бе ясно, че протестите ни (които впрочем са от миналата година) са си нашенски, български: единият бе редовният протест за правата на пенсионерите, събрал около 10-тина човека, другият бе на МВР служителите за по-високи заплати, третият е също от 10-тина човека, изразяващи подкрепа на Истанбулската конвенция, и останалите 6 протеста са за втория лифт в Банско и застрояването на парк Пирин, като едни от протестиращите са „за“, а другите са „против.“ Други медии посочиха: „Протест и контрапротест заради парк Пирин по улиците на София“, или „Откриваме европредседателството с протести “за” и “против” застрояването на Пирин“, и т.н. – почти всички български медии отразиха тези протести.
Нещо повече: всеки, който разбира български, като погледне видеоклипа в британските медии, ще види, че на плакатите са изписани протести (или подкрепа) за лифта и застрояването на Пирин, ама британците разчитат на промитите мозъци на населението си (имам възможност да се убедя в това, и го казвам с голямо съжаление!) и карат хората да мислят, че това са протести срещу Евросъюза. Може ли да има по-долно нещо от опитите на една световна медия да заблуди света, с оглед на антиевропейската политика на Великобритания? Пак ще повторя – това не само е долно, но и престъпно. В интерес на истината, обаче, трябва да посоча, че наистина имаше един инцидент в София, при който две знамена на Съюза бяха подпалени. Но смея да мисля, че всеки разумен българин знае за какво става въпрос в този случай: някои русофили, които все още виждат спасението в Русия, и някои туркофили, които все още мечтаят за някакъв турски рай по нашите земи, си намериха хора, които уж да изразят „протеста“ си срещу Евросъюза. Надявам се, че за всички е ясно, че по-нататъшното отслабване на този Съюз ще бъде последвано от руска експанзия в Европа, а може би и отвъд нея; всички видяха, как Путин и руската олигархия с нескриващо удоволствие потриха ръце след британския вот от юни миналата година за излизане от Евросъюза. Не че приемам „новите комунисти“ от Европа, но да искам отслабването на една демократична институция и идването на нейно място на стари репресивни комунистически апарати – мисля, че е ясно, кое бих предпочел. Това мое предпочитание, разбира се, предполага също така опозиция срещу новите социалисти, насаждащи греховни практики в европейските общества.
На второ място ще посоча, че все пак едно председателство на Евросъюза дава възможности на председателя да внася и свои предложения за разглеждане от европарламента. Въпреки, че министърката за българското председателство на Евросъюза Лиляна Павлова каза, че приоритети на председателството са бъдещето на Съюза, сигурността и стабилността, цифровата икономика и мерките по развитието на Западните Балкани, посочено бе също така, че чрез това председателство „България получава възможност да постави на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес“. Това означава, че страната ни може да постави на дневен ред въпроси, които вълнуват и други страни-членки на Съюза, но които досега все още никой не е поставил и по които само се говори. Например въпросите за националното законодателство, което произтича от особеностите на всеки отделен народ на Евросъюза и което отговаря на неговото виждане за света и човека. Известно е, че някои страни на Евросъюза и до днес не желаят да приемат в законодателството си решения и мерки относно „правата“ на хомосексуалистите, утвърждаването на някои биотехнологични практики, узаконяването на училищното сексуално обучение още от най-ранна детска възраст, и т.н., въпреки че им се оказва натиск от страна на европейските структури (това са особено Полша, Унгария, Румъния, Гърция и в някаква степен и България).
В тази връзка ролята на християните (като и на вярващи от други религии) може да бъде голяма и затова трябва да се търсят възможности за прокарване в европарламента на решения, които да дават самостоятелност на законотворчеството на отделните страни-членки на Евросъюза съобразно тяхната традиция и култура: ако някои европейски страни искат да насаждат хомосексуализма сред обществото си – да го правят, те скоро ще разберат какви плодове ще съберат от подобна политика; а ако някои страни не желаят развратът да стане законодателно установен – да имат възможността да не приемат налагани от „либералните“ европейци порочни закони. Сигурен съм, че бъдещето ясно ще покаже, кои страни са избрали „добрия“ закон и кои са се заблудили в греха си и насаждат сред населението си разврат и пороци.
Разбира се, разочарованието ми бе голямо, когато разбрах, че правителството призовава парламента ни да ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция, сетне разбрах, че отношението към нея е твърде нееднозначно и че по нея ще продължава да има спорове (добро изложение по конвенцията и вредното й въздействие в нашето общество направи Александър Михайлов в статията си отпреди няколко дена, вж. тук). Ясно е, че за общество като българското тази конвенция не може и няма да премахне възможностите за насилие срещу жени, но може да прокара и да наложи идеята за „трети пол“ и развихряне на развратното разбиране за човешкия пол въобще и за семейството като брачно съжителство между един мъж и една жена, заедно с техните чеда.
В тази връзка днес, 13 януари, чета материала: „Защо искат спиране на рекламния клип на България“. Става въпроса за видеоклипа на страната ни по случай европредседателството, в което България се представя като една красива и заслужаваща обич страна (каквато тя всъщност е!). Но една френска евродепутатка, като го изгледала, веднага написала в Туийт, че клипът трябва да бъде свален, защото, видите ли, в него се съдържал някакъв намек за толериране на сексуалния тормоз над жените; тя дори вече начена кампания за свалянето на клипа. Тази бедна (в умствено отношение) женица така и не разбрала за какво става въпрос в краткото филмче. Ама че някой й обяснил какво означава българското кимане с глава (т.е. как кимаме за „да“ и как за „не“), че й казали, че преди да интерпретира нещо човек първо трябва да разбере българската култура и обичаи, и т.н. – всичко това е безсмислено за нея, тя твърдо заявява: „не никога не значи „да“, и че основно правило за всеки човек трябва да бъде съгласието и уважението към жените. С една дума, щом за европейците кимането с глава за „да“ е да, и кимането за „не“ е не, то трябва да бъде същото и за българите, та европейците да можели да ни разберат кога искаме да кажем „да“ и кога казваме „не“. Тринадесет века история и бит трябва да бъдат зачертани и българите вече да започнат да кимат като европейците. И не само българите, но и почти 1 милиард индийци и сродни на тях народи от Азия трябва да правят същото, защото и тяхното кимане с глава е като нашето (по-скоро обратното е вярно: нашето е като тяхното, ако се приеме теорията, че ние сме го възприели от древни индоевропейски корени). Ама тях ще ги натиснем по-късно, засега ще „преправим“ грешното кимане с глава на българите, навярно тихичко се шепти френската депутатка. „О, неразумний и юроде“, както бе казал наш възрожденец, макар че това трудно може да се отнесе до френската депутатка, която е далеч дори и от мисленето на юродив християнин.
Но подобно мислене на тази бедна душа насочва и към вече тревожната тенденция, че каквото правят европейците – това е правилното и това задължително трябва да се приеме от всички народи на континента; с една дума, щом ние казваме на черното бяло, и вие ще казвате на черното бяло, щом ви казваме, че това и това са добродетели (макар те да са грехове и омразни в очите на нормалните хора), значи и вие ще ги считате за добродетели.
И тъй, като обобщение ми се ще да повторя, че може би на християните у нас се дава някакъв шанс да настояват пред българските евродепутати и правителствените служители, участващи в заседанията на евроструктурите като част от екипа ни като председателстваща страна, за предлагане за обсъждане от европарламента на мерки и решения, които засега друга страна не е поставяла, но които са в интерес на всички европейски страни, особено що се отнася до зачитането на местните традиции, обичаи и виждания за света и човека и препятстване приемането на законодателни инициативи, позволяващи развихряне на разврата в обществата.
Бележка: снимката взета от статията на Дейли Експрес
