Битката на християните в Англия срещу светската държава продължава, особено що се отнася до законодателството, изискващо спазването на правата на хомосексуалистите и избягването на дискриминацията на основата на пол и сексуална ориентация. Може би българските читатели ще си спомнят случая на християнското семейство, Питър и Хейзълмери Бул, които през 2011 г. отказаха да настанят в стая с едно двойно легло в частния си хотел двама мъже-хомосексуалисти, основавайки се на християнската си вяра и убеждението, че хомосексуализмът е грях. Окръжният съд в Бристол постанови глоба от 3600 лири (ок. 8500 лв.) и двойката подаде жалба в апелативния съд, който от своя страна през 2012 г. отхвърли апела им. Семейството сетне подаде жалба във Върховния съд, който едва преди четири месеца, ноември 2013 г., излезе с решение, в което отново се потвърждава вината на двамата християни.
Съвсем наскоро друго християнско семейство получава писмо от британската Комисия за правата и равенството на хората, в което те са обвинени в дискриминация на хомосексуалистите. За разлика от семейство Бул, чийто случай бе повдигнат от двамата хомосексуалисти, в случая на семейство Джеф и Сю Грийн няма оплакване от никого, тъй като те не са отказвали прием на когото и да било в техните частни семейни хотели (вж. новината на британския „Телеграф” от 15 март 2014 г.). Като знаят, че съдилищата в Англия ще намерят и тях за виновни, съпрузите решават да се отнесат направо към Европейския съд за човешките права. Чрез британската организация „Християнски юридически център” те решават да наченат битката си не с отделни съдилища, а с английската светска държава, която, както се изразява семейство Грийн, „днес променя самата си същност само поради прищявката на политиците.”
„Изглежда, че в действителност държавата последователно и настойчиво прокарва някаква либерална светска идея, а не само идеята за хомосексуалистите,” продължават семейство Грийн. „Разочаровани сме, че нашите съдилища не признават правото на християните на собствена съвест и на проява на вярата им в публичното пространство; пълна ирония е, че съдът в Страсбург разбира християнската вяра по-добре от нашите съдилища.”
Тревожното в този случай е фактът, че анонимно лице се оплакало пред британската Комисия за правата и равенството на хората, че на уебсайтът на хотелите на семейство Грийн пишело, че „на женените се предоставят стаи с двойни легла” и че някой си хомосексуалист се оплакал, че на него и на партньора му не им била предоставена стая с двойно легло (което семейството потвърди, че не отговаря на истината, тъй като до ден днешен никой не е подавал оплакване към тях под каквато и да е форма). Писмото на Комисията накарала християнското семейство да промени цялата си политика на хотелиерство и от една седмица насам техните хотели предлагат стаи само с единични легла.
„Изправени сме пред ситуацията да не дискриминираме никого поради каквато и да е причина или пък цял живот да бъдем преследвани от държавата,” казва семейството. „Парламентът само със замаха на перото постанови, че всеки, независимо от пола си, може да сключва брак с когото си пожелае, но къде той казва нещо за вярата ми, която ми говори, че това е грешно?, оплаква се г-н Грийн.
Тази съвсем прясна новина от Англия идва като ново потвърждение на намеренията на секуларната и светска държава да узакони хомосексуализма в Европа и да наложи това на всички страни-членки на Европейския съюз, като го прикрива под фразата за правото и за свобода от дискриминация (вж. дискусията за резолюцията на европарламента от 4 февруари). Както посочихме, тези безбожни закони ще почукат и на нашата врата и ако християните още отсега не намерят възможност да предотвратят подобна „агресия срещу съвестта” на вярващите, възможно е и българските вярващи в скоро време да се окажат в ситуацията на описаните по-горе християнски семейства от Англия. Но дали и Европейският съд за човешките права ще ни помогне? Дали не е необходимо да се предприемат други, по-масови и по-сериозно ангажиращи действия на християните и на всички онези, които не приемат налагането на хомосексуализма на европейските граждани под предлога за защита на правата и преодоляване на дискриминацията?
