Както е известно, от началото на 2013 г. в Германия се проведоха разгорещени дебати относно половете, тъй като въведеният трети избор в свидетелствата за раждане на бебетата (т.е. към обичайните две полета за вписване на „мъж” или „жена” се появи и трето с название „Х”) повдигна много дискусии за това дали интерсексуалните деца трябва веднага след раждането си да бъдат оперирани и определени към единия от двата пола (всъщност, на родителите се даваше една седмица да решат този въпрос) или този избор да бъде отложен за неопределено време, когато или самото дете, или пък неговите родители ще решат към кой от двата пола то да принадлежи. Това постави въпроса за половата ориентация и половата идентичност, при която детето в определен период от време трябва да се ориентира към единия от двата пола и да придобие съответната идентичност, мъж или жена. Докато детето се „ориентира,” то ще продължава да бъде човешко същество от новия Х-пол.
След това различни активисти на движенията на хомосексуалистите по света повдигнаха въпроса за техните права и против дискриминацията им и Европа започна да умува как по най-адекватен начин да се изрази (преди всичко с думи и на писмо), защото тя съзнаваше, че никак няма да ѝ е лесно да убеди европейските общества в нещо, което се отхвърля почти масово от обикновените хора (политиците са особен сорт, за тях тук не говорим). И си намериха каквото търсеха: първо посочиха „драстичните” случаи на нарушаване на правата на хомосексуалистите, посочиха и два „невъобразими,” според тях, случая от Унгария и Гърция (вж. новините от декември миналата година за нападките срещу двете страни), като постановиха, че подобна дискриминация повече не може да се търпи; и второ, към групата ЛГБТИ добавиха и интерсексуалните, макар през първите няколко години на тези дебати интерсексуалните въобще да не бяха споменавани. По този начин те обединиха „сексуалното” с „половото” и се опитаха да придадат още по-общочовешко измерение на борбата на хомосексуалистите. През последните няколко месеца се говори, че към тези пет групи хора могат да бъдат добавени и други (вж. напр. тук|, където се говори за десет и дори повече вида обществени групи, които са дискриминирани), и така онези, които просто защитават правата на хомосексуалистите, също попадат в обсега на стремежите на Европа срещу дискриминацията.
Германия е една от много малкото страни в света, която въведе понятието „Х-пол” (то е въведено още само в Австралия, Нова Зеландия и Непал) и в началото на ноември 2013 г. прие закон за неговото утвърждаване, макар и да потвърди, че това не било „трети пол” а „временно положение на избор,” който избор в крайна сметка ще определи човека като мъж или като жена. Веднага с приемането на този закон различни германски движения на активистите се възпротивиха и заявиха, че законът въпреки всичко ограничава правата на интерсексуалните и те настояват не родителите, а самите интерсексуални деца, при достигане на съответна възраст, да решат към кой пол искат да принадлежат. В кратък, но ясен коментар на Guardian от 10 ноември 2013 г. въпросът е добре осветлен, а по този линк можете да проследите мненията на защитниците на „половата ориентация:”
В статията на Guardian може да се прочете също така за най-младото германско момиче, което решило да стане мъж, и за първия германски мъж, който станал жена и родил бебе и сега се бори със законодателството да го признае за баща на бебето, а не за майка: в германските закони все още няма определение, че баща може да роди, а пък „бившия” мъж в момента се бори със съда и с местния парламент да бъде признат за баща на детето си.
Нашата надежда е, че християните имат еднозначно отношение към тези въпроси и гласът им трябва да бъде чут.
„Постиженията” на германските защитници на правата на човека са наречени „небивал прогрес” в разбирането за човека и неговата роля в нова Европа. Твърде находчиво се е изразил за тези „постижения” един от участниците в дискусията, поместена след съобщението за закона за „третия пол” (вж. линка по-горе), който казва: „Боже Господи… ако това е върхът на прогреса, то как тогава ще определим глупостта?”
