Всекидневно научаваме нови неща и това е най-естествената човешка черта – да опознава света и себе си чрез новото, което постъпва в неговото съзнание. По природа човек е любопитно същество, което съзнателно или не надава ухо или око на новите неща около него; в днешно време ушите и очите ни са препълнени от новини, бликащи от медиите, особено вестниците, телевизията и интернета (включително социалните мрежи). С „поглъщането“ на информационния поток от новини разбираме, че едни са добри, а други не са. Пък и няма как да бъде другояче – човек може да бъде както добър, така и зъл, и тази негова „двуличност“ се проявява и в обществения живот, откъдето най-често медиите черпят материал за новините, които излъчват.
Тези по-философски разсъждения ме водят до по-конкретен въпрос: мога ли да подбирам сред лавината от информация и да чета само добрите новини, или не мога да избегна научаването и на лошите? Предполагам, че повечето хора ще посочат втората възможност като единствено реална (макар че мнозина навярно биха искали да узнаят преди всичко добрите новости; но всъщност, искат или не – те научават и лошите, които като плевели виреят между добрите). Пък и трябва ли да избягваме лошите новини? Както се учим от грешките си, така и от лошите новини можем да извлечем полза и дори да предприемаме действия, ако е необходимо.
И все пак… колчем отворя вестник, или пусна телевизора или погледна в интернета, толкоз лошите новини ме заливат. Под „лоши“ имам предвид събитията, които целят унищожаване на християнската вяра и преследване на християните; има и други лоши новини – от чисто човешка гледна точка: убийства, изнасилвания, грабежи и корупция, лъжи и измами на цели общества и народи и т.н. – но и тях „претеглям“ и преценявам през християнското си съзнание. Ми нека отворим който и да е вестник у нас – ще видим, че половината от новините са свързани с това, кой кого убил или ограбил, кого изнасилили, кой откраднал хиляди и милиони, кой някъде си взривил бомба, кой пък настоявал за узаконяване на беззаконието и т.н. Все по-рядко и по-рядко четем или слушаме новини за добри дела, състрадание, любов, добродетелен живот и т.н.; такива не липсват, но за съжаление са капка в морето от беззаконие и порок.
И тъй, разгръщам страниците само от последните няколко дена и отново се убеждавам, че новините от всички сфери на обществения живот са оцветени с тъмни краски, докато светлите и ярките се броят на пръсти. Наистина, има и тривиални новини или пък такива, които просто ни карат да се усмихнем и бързо да преминем към следващата новина. Нека спомена няколко новости от последните дни, като упомена първо онези в по-светли краски и вървя надолу към по-тъмното и черното (от християнска гледна точка).
Новини, от които можем само да се усмихнем и сетне да ги подминем: чета, например, в днешната преса (16 октомври), „В две училища в Бургас започна изучаването на корейски език“. Е, няма лошо, защо пък българчета да не понаучат тоя език, знае ли човек кога и как може да им потрябва. Но от последните няколко месеца не намерих заглавие „В две български училища започна системно изучаване на основите на християнството“. Чета отпреди няколко дена, че навярно Христос е лекувал с канабис; и че дори в Изх. 30:22-25 има пряко указание за използването на канабис при изготвянето на миро. Ми който мисли, че Иисус е използвал тази дрога – здраве да му е, но по-важното е той да разбере защо Христос е изцерявал и като разбере, да потърси отговор в Писанието или пък да поговори с християни и сетне да се кръсти и да тръгне по пътя на християнското усъвършенстване и следването на Спасителя на света.
Други „любопитни“ новини, които също навярно не тревожат хората много-много: „Руски учен: светът свършва през февруари 2021 г.“ (и по-точно – между 21 и 28 февруари), защото земята щяла да се сблъска с митичната планета Нибур. А друга новина от днес ни казва, че един пастор предвидил настъпването на апокалипсиса и на второто Христово пришествие след година и половина, когато щяло да има израелско-иранска война и Русия щяла да се намеси. И понеже който има много пари, се чуди къде да ги вложи, преди да му ги откраднат, четем такава новина: „Милиардери наляха милиони в Нова Зеландия, за да се спасят от ядрен Апокалипсис“ (само от заглавието се разбира, че те си построили бункери, та дано да оцелеят след очаквания ядрен апокалипсис). Новини от подобен характер (за свършека на света) съществуват от много векове насам и такива сигурно ще има още доста дълго време. Но като се появят, хората волю-неволю ги четат и някои лесно се хващат на думите им. Но не се хващат на думите на Писанието, което ясно казва защо Христос ще дойде втори път на земята и защо ще съди живи и мъртви. Наша е отговорността да ги просветим и да ги упътим към Истината, като същевременно ги учим да не вярват на измислени от човеците полуистини или открити лъжи.
Малко по-сериозни новини, които карат повечето хора да се замислят: в днешния брой на Индепендънт чета, „Канада ще стане най-голяма държава в света, която ще легализира марихуаната“ (имайки предвид т.нар. „медицинска марихуана“); в друго издание на всекидневника пък се казва: „Манхатън извади марихуаната от списъка на забранените вещества“; или пък днешното съобщение: „Забраната да наплескваме децата си се дължи на факта, че днес сред тийнейджърите съществува по-ниската степен на насилие“. Наричам тези новини по-сериозни, тъй като всъщност става въпрос за напълно законна употреба на опиати (дали след време хората няма да предпочетат да живеят в света на халюцинациите под действието на опиати, отколкото в реалния свят?) и за законова забрана да ударя плесница на детето си, когато родителският дълг ми подскаже, че няма друг начин за дисциплиниране на невръстния пакостник.
По-тревожни новини са от характера на друга днешна такава, например „Омразата към който и да е човек може да се наказва като престъпление поради омраза“, или публикуваното преди няколко дена изследване, според което дори в Северна Ирландия вече обществото се изказва в подкрепа на промяна в закона, който да легализира аборта (както е известно, в тази традиционно християнска страна и до днес абортът се счита за престъпление и се наказва с дългогодишен затвор). Християнска защитническа организация дори организира подписка за прекратяване на „бизнеса“ с абортите във Великобритания преди законопроектът да бъде разгледан след една седмица (на 23 октомври). Проблемът на гореспоменатото се състои в това, че за престъпление вече ще може да се считат дори мислите на хората, а абортите могат да бъдат разрешени чак до момента на раждането (с други думи – убиване на пълноценен човек, който след ден или няколко дена трябва да се роди, вж. линка на християнската защитническа организация към думата „подписка“).
Сред най-тревожните и най-тъмно оцветени новини може би трябва да поставим онези, които узаконяват греха чрез политически решения или пък съобщават за противопоставяне вярващите на невярващите и дори на едни вярващи на други вярващи. Преди няколко дена научаваме от Ройтерс, че и кметът на Ню Йорк Бил де Блазио (както преди него кметовете и на други американски градове в други щати) подписал законопроекта за узаконяване на „третия“ пол и възможността за поставяне в паспорта и в свидетелството за раждане на знака „Х“ вместо „мъж“ или „жена“ (при което всеки, който се счита за трансджендър, може да направи тази промяна в паспорта или свидетелството си, когато пожелае). Разбираме, че де Блазио цели привличане на гласовете на трансджендърите в предстоящите кметски избори, но всъщност неговото действие може да се последва и от други политически фигури и да се разпространи още повече; още същият ден Дейли Телеграф пусна тази новост като „гореща новина“ (която съответно заслужава голямо внимание, според тях). Друга новина е със заглавие „В Европа съществува преследване на християните. Европарламентът се призовава да направи нещо по въпроса“ (освен на European Dignity Watch, на YouTube може да се види цялата панелна дискусия, проведена в европарламента – 2 часа и 20 минути). Тревожното в тези новини е фактът, че политиката може да бъде опасно дело (макар че тя може да бъде и добро дело), особено когато налага на населението греховни и противни на здравия разум практики или пък приема закони, ограничаващи правата на вярващите.
Отново от последните дни – политика от по-друг характер: „Руската православна църква прекъсва отношенията си с Константинопол“. Защо? Защото Константинополският патриархат призна независима украинска православна църква, която не функционира под булото на руската (сиреч, под диктата на Москва). Тъй де, православните християни на Константинополската патриаршия вече не са наши братя и сестри в Христос, както не са такива и вярващите православни в Украйна, тъй като те не желаят да бъдат административно подчинени на Москва, а желаят да имат самостоятелна църковна организация. Посочвам тази новина отпреди два-три дена поради това, че подобни политически решения на църковни водачи имат място и в други християнски общини и че те водят до разединение и дори противопоставяне (с горното решение всъщност бе обявено наличието на разкол между двете църкви), вместо до единение и търсене на общи решения в борбата срещу войнстващия атеизъм и политическия секуларизъм, които все повече се разпространяват по света.
Правя този бегъл преглед на новините от последните няколко дена, за да посоча, че като християни ние всъщност всекидневно вземаме решения – кое от прочетеното или видяното оценяваме като добро и кое като лошо и богопротивно, което налага и предприемането на съответни действия. Сред потока от противни новини се появяват и добри примери и те също трябва да ни вдъхновяват за още по-дръзновено подвизаване в християнската вяра. Например, „Мюсюлманин рискува живота си заради спасените от него християнски текстове, които Ислямска държава цели да унищожи“ (мюсюлманското семейство запазило и укривало от джихадистите два древни християнски сирийски ръкописа). Или пък друга новина с днешна дата: „Бивш шеф на службата за пожарна охрана в Атланта, който бе уволнен заради християнската си вяра, ще получи компенсация от един милион и двеста хиляди долара“.
Последното съобщение е особено важно за нас, затова ще се спра още малко на него. Като го четем разбираме, че пожарникарят бил уволнен, защото написал книга, в която се отправяли критики към хомосексуалистите и въобще към сексуалността, според както тя се разбира днес от някои политици. От новината разбираме още, че правителството на щата изисква всеки служител на държавна служба, който начене да пише книга, първо да иска разрешение от местното правителство. Но християнски защитници от приятелска на „Свобода за всеки“ организация – Съюз за защита на свободата (Alliance Defending Freedom: https://adflegal.org/), с която тясно си сътрудничим, се пребориха с правителствените чиновници и законотворците и постигнаха малка, но всъщност знаменателна победа за християнството в Атланта; както споделя адвокат Кевин Териът, „надяваме се този случай да послужи като предупреждение за всяко правителство, което би се опитало да потисне конституционно закрепените свободи на държавните си служители“. Организацията ясно посочи, че подобни случаи представляват грубо нарушение на конституцията (тук – Първа поправка на американската конституция), защото те ограничават фундаменталното право на свободно изразяване.
И тъй, връщайки се към заглавието на настоящото изложение, струва ми се, че макар всекидневните новини да ни заливат повече с негативна информация, отколкото позитивна и полезна такава, от всяка една можем да извлечем някаква поука и съответно да търсим средства и възможности за противопоставяне на силите, които целят ограничаване на правата ни като християни и като граждани на държавата и които дори имат намерение да преследват онези, които не се подчинят на новоизмислените закони и разпоредби, узаконяващи порока и греха. Макар и да знаем, че Бог е верен на ония, които безрезервно Го следват, то ако не си помогнем и ние самите и ако не отстояваме Божиите истини тук в този живот, Той сам няма да стори нищо, без да види желание в сърцето ни и намерение за борба в Негово име.
Бел. Снимката е взета от цитирания тук сайт www.christianheadlines.com/.
