Понятието „четвърта власт“ придобива особена популярност в речника на българите през последното десетилетие. За това допринесе и сериалът „Четвърта власт“, продуциран от Българската национална телевизия. Ако обществото вече е свикнало с термина „четвърта власт“, възникват резонни въпроси: легитимна ли е четвъртата власт; ако да, в какво се изразява тази легитимност; какви биха били последствията; докъде се простират правомощията на тази власт и т.н. Въпросът за легитимността на „четвъртата власт“ е риторичен за мнозина. За тези, които са технократски настроени, категоричният отговор е, че медиите (особено в лицето на интернет) са легитимна четвърта власт. Също така, за консервативните привърженици на функционирането на класическите три власти е резонна тезата, че „четвъртата власт“ е нелегитимна. Независимо какво е мнението на човек (посочените две групи не са изчерпателни, но по-скоро са емблематични индикатори), стоят въпросите за реалността, обхвата и въздействието на „четвъртата власт“. Подобни въпроси периодично са изплували в полезрението на обществата, но сега, в ерата на големите данни, понятието „четвърта власт“ кънти оглушително от устата на новоизлюпена прослойка технократи, които се считат за част от една велика дигитална революция и се идентифицират с нов феномен – „нетокрация“ (буквално – „власт чрез интернет мрежата“, от гр. „кратос“ – власт).
Класическо разделение на властите
Класическото разделение на властите – законодателна, съдебна и изпълнителна – може да се проследи в цялата човешка история. В една или друга степен, с вариращи изкривявания, тази парадигма е била следвана в много общества, като се започне от древна Гърция и се проследи нишката на цивилизационното развитие до съвременните демократични общества. Истинската ценност на трите власти се състои в това, че те са библейска концепция (последното вероятно не е очевидно за всеки). Настоящата статия не си поставя за цел детайлно изследване на библейски корени на концепцията за властите. Темата за властите и управлението е централна за Библията и анализът би коствал томове книги, а така също и темата за взаимоотношенията между църква и държавна власт е основна за проекта „Свобода за всеки“ и са налични много материали по тази тема. Ще цитираме стих от книгата на пророк Исая, който много сбито, но категорично показва Божествения произход на трите власти:„Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси“ (Исая 33:22).
От този пасаж става ясно, че Бог осъществява и трите познати ни форми на власт. По-коректно е да се каже, че човекът, осъзнато или неосъзнато, е приел или „копирал“ тази концепция от Бога, както това е валидно за цялото човешко битие. Бог е съвършен и няма никакъв проблем да изпълнява едновременно и трите функции на властта: съдебна, законодателна и изпълнителна. У Бога няма „конфликт на интереси“, корупция или „задни мисли“. Всичко, което произтича от Бога, е според Неговото естество, мотивирано от истина и любов и е с цел изкупление, спасение и донасяне на свобода.
Исая слага спасението в контекста на истинно функциониране на трите власти у Бога. Това вътрешно усещане за важността на тези три измерения, и особено на правосъдието, се наблюдава във всеки човек. Хората наистина чакат избавление чрез една или всичките три власти. Проблемите на човека произтичат от неговото отделяне от Бога, което директно се е отразило и по отношение на властите. Поради човешкото греховно естество се наблюдават много изкривявания на тези функции при държавното или местно управление. Разделянето на властите е практична мъдрост и е допуснато от Бога като форма на милост за човешките общности, за да се ограничава разпространението на корупцията и злото посредством взаимен контрол.
В примерите от историята за добри морални управници винаги може да се види признание на принципа, че потокът на всяка власт произтича от Бога и тече надолу по структурите на човешкото управление. Едно от най-големите изкривявания се е наблюдавало при римските императори и при диктаторите от комунистически/фашистки тип, които са били обожествявани и по един извратен начин са съсредоточавали в себе си и трите власти. При човешките форми на управление се наблюдава противопоставяне между принципа „царят е закон“ (например при монархиите или в по-силно изкривена форма при диктаторите) и принципа „законът е цар“ (характерен за демокрациите). Тези два принципа са в съвършен баланс при Бога, който е Царят, и Той царува (управлява) чрез Своите съвършени закони, познати ни от Библията. При човеците се появява и друго изкривяване – царува „буквата на закона“, следвана фанатично до лудост, вместо да царува законът като духовна концепция. Както е добре известно: „буквата на закона убива, а духът оживотворява“.[1]
Медиите и четвъртата „власт“
Нека да разгледаме истинското предназначение на медиите и функцията на журналистите. Като цяло концепцията за медиите се обяснява добре от етимологията на самото понятие: „медия“ – среда, в която може да се комуникира и разпространява информация, посредник между различни действащи социални обекти. Технологичните форми на медиите са най-различни и еволюират през последните 100 години. Главните играчи в полето на медиите са журналистите, които събират и разпространяват информация за обществени явления, събития и важни теми за социума. Професията на журналиста изисква сериозна подготовка и днес се развиват специализирани образователни програми по медии и журналистика. Още при своята поява в ранния XIX век, терминът „журналист“ е асоцииран с етични норми и стандарти, с обективност, с липса на пристрастия и придържане към истината. Мнозина известни личности от историята са се занимавали с журналистика. Като примери може да споменем Чарлз Дикенс, Ръдиърд Киплин, Уинстън Чърчил, Джордж Оруел.
Високите етични норми и придържането към истината не могат да се осъществят без Бога. Именно пропускането на този фундамент води до изкривявания в областта на медиите и журналистиката, които процъфтяват в полето на „четвъртата власт“. Понятието „четвърта власт“ се появява като контра елемент срещу властта в контекста на средновековните режими на управление в Европа, където трите власти са изкривени под формата на разделяне на обществото на три групи: клирици, благородници и буржоазия. Селяните са били причислявани като подгрупа към третата област на власт – „буржоазията“, а на някои места селяните са били считани като формиращи „четвърта власт“. Още в този етап може да се види, че в „генетичния код“ на „четвъртата власт“ е втъкана концепцията „продукт за масите“, влияние върху масите и контрол над масите. Употребата на термина „четвърта власт“ може да бъде проследена поне от преди двеста години. За ранното популяризиране на този термин се счита, че съществен принос има ирландският политик и философ Едмънд Бърк. Писателят Оскар Уайлд е изразил своите притеснения по отношение на придобиващата популярност „четвърта власт“. В свое изказване от 1891 година, Оскар Уайлд заявява:
„Понастоящем имаме пресата. Това със сигурност е напредък. Но все пак това е твърде лошо, погрешно и деморализиращо. Някой – Бърк ли беше? – е нарекъл журнализма четвъртата власт. По онова време това беше вярно без съмнение, но в настоящето тя е единствената власт и е погълнала останалите три […] Ние сме доминирани от журнализма“.
Оскар Уайлд е уловил апетитите на „четвъртата власт“ още преди да се случи информационната технологична революция. В САЩ се използва и друга вариация на термина – „четвъртият клон на властта“, в който се влага малко по-друг акцент, а именно: зависимостта на някои медии от правителството, както и употребата на медиите от правителството за негови цели, били то позитивни или негативни (днес е модерно да се говори за правителствен и политически пиар).
Греховната човешка природа винаги е изваждала хората от равновесие и ги е тласкала към крайности. В контекста на медиите се лутаме между обезглавяването на вестоносците от разгневени владетели в далечното минало до съвременното идолизиране на медиите и издигането на „четвъртата власт“ така, сякаш тя има статут, по-влиятелен от останалите три легитимни власти.
Трансфер на власт към медиите
Как се случва този трансфер на власт към медиите? До преди две столетия на медиите не се е приписвала официална властова функция. Ерата на „великите революции“ и „просветлението“ всъщност докарва много мрак върху човешките души, но масово се налагат усещането и мирогледът, че цивилизационно вървим напред. Масите имат нужда от масмедии т.е. от „професионален“ и ефективен инструмент за масите, който значително да подобри историческите форми на разпространение на клюки, слухове и новини по пазарите. Именно в тези бурни „революционни“ времена се издига статутът на „четвъртата власт“. Революциите и „четвъртата власт“ взаимно се поддържат и хранят. Апетитът идва с яденето.
Докато в миналото понятието „четвърта власт“ е имало повече преносен смисъл и един по-благороден, дори романтичен, оттенък за призванието и обществената служба на медиите, днес, в ерата на взривното нарастване на информационните потоци, играчите в полето на медиите и интернет все повече си вярват, че те са реална власт. Медийните „революционери“ се опияняват от своята революция, която „детронира“ класическите власти и раздава улично „правосъдие“ (т.е. в случая – интернет медийно „правосъдие“). Революциите винаги са опияняващи за масите, особено с нотката за въздаване на справедливост, която, видите ли, институциите не могат да дадат, но надеждата сега се полага в новата „четвърта власт“. И така се сменя идолът на държавната власт с идола на четвъртата медийна „власт“.
Вродената жажда за справедливост, истина и свобода лесно се изкривява от човешкото нетърпение, злоба, егоизъм и гордост и бързо ни тласка към улично правосъдие, а медиите се мощен инструмент в тази посока. Това е психосоциален механизъм, чрез който делегираме права на „четвъртата власт“, и понеже копнеем бързо да се оправят нещата, сме склонни да идолизираме медиите. Всеки греши по своя си начин: журналистите и медиите се поддават на изкушението да обсебват повече влияние и „власт“, а обикновените хора, вместо да се уповават на Божия изходен път за изкупление и поправление, искат да вземат нещата в свои ръце, направлявани от медиите, които са новия „допинг“ за масите. Припявайки ни идеологически тези, които копнеем да чуем, медиите влизат във функцията на „пророците“, постилащи пътя пред новите „месии“.
Анархията, цинизмът и нихилизмът са изкушаващи, когато има корумпирана власт. Злоупотребата със законно установените власти води до „трансфер“ към „четвъртата власт“. Популярността на телевизионното предаване „Господари на ефира“ (понастоящем в web формат) в голяма степен се дължи на слабостта на множество държавни институции и предоставената алтернатива за бързи решения при критични ситуации, осъществявани чрез заплаха от медийно огласяване на корупцията (бил съм свидетел на случай на работното ми място на „възпиране на лоши хора“ чрез заплахата: „Ще викнем Господари на ефира!“).
Използването на медиите като средство за сплашване, опомняне, манипулация, поучение или „вразумяване“ отнема от личната гражданска отговорност, прави ни пасивни и слаби и неминуемо „трансферира“ власт към медиите. Всеки иска бързо да реши проблема си или да спечели повече привърженици за каузата си и така се възползваме от услугите на „четвъртата власт“, но това си има цена – трансфер на повече власт към медиите.
Чрез самите медии се разпространяват неправилни концепции за властта и по този начин, „четвъртата власт“ сама се хвали и провъзгласява като такава. На българския народ беше наложен етикетът „суверен“ – т.е. тезата, че народът е „суверенът“, който управлява и е ключовият фактор в демокрацията. Еманацията на такова управление е „пряката демокрация“. Тази парадигма е небиблейска и идолопоклонническа – в случая става дума за поклонение на народа, на неговите усещания и прищевки. Преди повече от две хилядолетия съдебно жури от близо 500 граждани, представляващи древния град Атина, са гласували смъртна присъда за Сократ. Нашият спасител – Господ Исус Христос – е разпънат на кръст след „референдум“, проведен насред тълпата на град Йерусалим. В по-близкото минало, демократичното управление в Германия е отхвърлено и чрез референдум се развързват ръцете на диктатора Адолф Хитлер. Примерите са многобройни. Понятието „суверен“ може да се използва коректно и адекватно само за Самия Бог – Той единствен е СУВЕРЕН. За „четвъртата власт“ е изгодно да манипулира народа, ласкателно наричайки го „суверен“, но същевременно реално да изсмуква от суверенитета на хората, от тяхното мислене, активност, отговорност и духовни ценности.
Заплахи, манипулации, злоупотреби
Мнозина са запознати с историята за израилтяните, които, предвождани от Мойсей, се лутали 40 години в пустинята. Рядко се обръща внимание, че в началото на тази история стои манипулирането на общественото мнение чрез доклад на десет разузнавачи, които успели да „убедят“ народа, че не е добре да влязат в този момент в обещаната земя.[2] Именно това решение, взето под влиянието на манипулация и страх, е коствало 40 години лутане в пустинята. Трябва да се има предвид, че медийните експерти добре разпознават психологията на масите, техните страхове и въжделения, и знаят кога и какви „бутони да натиснат“, за да упражнят определени аспекти от „четвъртата власт“ (в описаната история вината не е само на „докладчиците“ – в душите на хората винаги има неща, които лесно се закачат за манипулативна пропаганда).
В Библията е описана друга известна история, която демонстрира злоупотребата с „четвъртата власт“. Езавел, съпругата на цар Ахав, е нагледен пример за употребата на заплахи и манипулация за постигане на определени цели.[3] Според библейския разказ, цар Ахав е бил малодушен управник с болна амбиция да придобие лозето на свой съгражданин – Навутей (типичната история за управник, съблазнен и корумпиран от желание за материални придобивки). За да може да удовлетвори нездравото желание на съпруга си, Езавел осъществила зъл план: успяла да манипулира общественото мнение и да убеди народа, че Навутей е похулил Бога и царя, което струвало смъртта на Навутей и сбъднало „мечтата“ на цар Ахав да си присвои лозето. Историята за Езавел продължава с поредица манипулации за дълъг период от време и в крайна сметка се стигнало до узурпиране на цялата власт от Езавел. Тази история е много показателна за взаимоотношенията между легитимната власт (в случая представлявана от цар Ахав) и нелегитимната „четвърта власт“ (символизирана от Езавел), която се стреми да се домогне до реалната власт чрез заплахи, лъжи и манипулиране на общественото мнение.
Споменахме в предишния раздел, че „четвъртата власт“ се стимулира от слабостта на легитимните власти и това е добре онагледено от историята за цар Ахав и Езавел.
Аналогични са и действията при диктаторските режими. Наказанието за „хула срещу партията, управниците или режима“ е много сурово. При диктаторските режими функциите на министерството на пропагандата (четвъртия клон на властта) са от изключителна важност и приоритет. Като започнем с емблематичния пример за министерството на пропагандата в нацистка Германия, продължим с примерите на соц-пропаганда по време на комунистическите режими от бившия социалистически блок и стигнем до днешните примери на ислямските режими, Северна Корея, Китай и Русия, където огромни маси население са повлияни от пропагандата по един умопомрачителен начин.
На запад нечестивите действия чрез „четвъртата власт“ са по-рафинирани, като се наблюдават елегантни и „зарибяващи“ форми за манипулация, сплашване и промиване на мозъци, но с подобен пагубен ефект. „Министерството на истината“, описано в известния роман на Джордж Оруел – „1984“, е вече реализирано в мека форма, чрез законите срещу „реч на омразата“, цензурата в социалните мрежи, използването на услугите на „факт-чекъри“ (система за проверка на факти) и налагането на „културата на заличаване“ (бел. ред. – от англ.: cancel culture) спрямо инакомислещи. Чрез шумни „спецакции“, избирателен подбор на новини и насърчаване на уличното (или интернет) правосъдие се осъществява насилие над законовите власти и над гражданите, които вярват, че участват в поредната „революция“, за да се промени живота им. Злоупотребата с „четвъртата власт“ се осъществява още и под формата на хибридна война, фалшиви новини, идеологическо индоктриниране с неoмарксистка, неолиберална и ЛГБТИ пропаганда. Известни милиардери, НПО-та и цели държавни отдели инвестират огромни ресурси, за да купят и привлекат на своя страна повече медийни играчи. Платените журналисти, набелязани като „красиви и умни“, са жалка картинка, но за съжаление, тяхното влияние е доста силно.
Последствия от функционирането
на четвъртата „власт“
„Четвъртата власт“ черпи сила от мащабите на технологичното развитие и медийния „потоп“, който ни залива.[4] Може да се направи сравнение с евтините китайски стоки, които наводняват целия пазар, така по подобен начин огромно количество информация ни залива чрез медиите с негативен краен ефект: объркване, дезориентация и податливост на манипулации. Това явление наподобява една от класическите интернет хакерски атаки, известна като DDoS (Distributed Denial-of-Service) атака, при която компютърната система бива тотално затлачена с информационен поток и след като комуникационните канали са блокирани, не може да се осъществи нормалното изпълнение на услугите. Именно такива се способите на новите елити на „нетокрацията“ – да се „затлачи“ населението с толкова много информация, че да „отказва да изпълнява основните си функции“: критично мислене, отговорни решения, желание за истината, търсене на свобода. Това нечестиво влияние се разпростира като духовен тумор с много метастази, които се катализират и хранят от захаросаната реалност на информационната революция. Интернет мрежовите технологии, услугите, базирани на интелигентни търсачки, големите данни и изкуственият интелект наистина ускоряват всички процеси. Терминът „четвърта власт“, познат от преди двеста години, вече има и свой наследник – ново понятие – „петата власт“, което се популяризира чрез филма за Джулиан Асанж и интернет сензацията с аферата Уикилийкс.[5]
Медийните формати и платформи имитират в някаква степен функционирането на властови институции. Например публикува се видео или съобщение в социалните мрежи и след това се развихрят дебати в „парламента“ под формата на коментари и дискусии. Разделението между комерсиалните и свободните медии кореспондира на съотношението между корумпираните държавни институции и такива, които съвестно осъществяват функциите си. На свой ред възникват дебати за нуждата от регулация на интернет пространството и закони за защита на личните данни, като законодателите се лутат между левичарски и консервативни подходи. Както при класическите власти политиците се опират на демагогия, за да спечелят сърцата на избирателите, така и от „четвъртата власт“ се представя емоционална и духовна храна под формата на „опорки“, обещания за лесни решения, целенасочено развиване на месиански комплекс, идолопоклонство на човешките системи и идеологическо натоварване с цел изземване на свобода. Управляващите чрез „четвъртата власт“ не го правят с безкористна цел – те се нуждаят от повече „поданици“ и роби в тяхното нетократско царство. Типичен пример за публична изява на тези нови „управници“ са ежегодните форуми в Давос, където те безпардонно излагат своята визия за „светлото“ бъдеще на целия свят, но всъщност на тях им е изгодно всички човеци да стоят в голям духовен мрак. Това нещо се проявява чрез сферите на изкуството, културата, науката, бита и медиите, споени чрез „четвъртата власт“, която канализира всичко към идолите на новия световен ред. „Четвъртата власт“ в голяма степен се храни от това, което е вътре в човека: тъмнината, греха, злото, падението, смъртта, заблудата, лъжата и объркването в живота на хората. Това ясно се вижда и от акцентите в новинарските емисии, които са такива, че сякаш няма новини за позитивни събития.
Заключителни размисли
Въпреки недостатъците на класическото разделение на трите власти, има механизми и потенциал, чрез които да се поддържат различни нива на свобода. Колкото повече обществото е възприело християнските ценности, толкова повече шансове има в борбата за свобода. Заслепени от материалния просперитет, хората не осъзнават, че чрез „четвъртата власт“, регулациите и цензурата се краде от свободата на словото, от истината и от други дълбоки измерения на човешката свобода, заложени от Твореца.
Понятието „четвърта власт“ има своите ползи, когато се разглежда като аналогия или метафора, отразяваща комплексните процеси на развитие на журналистиката и медиите, промените в технологичен аспект и комуникацията с властите. Ако буквално се приписва „власт“ на медиите, тогава става дума за нелегитимен процес, който се наблюдава с нарастваща динамика през последните двеста години.
При коректно третиране на оригиналната концепция за медиите, те са среда за обмен на идеи, новини, анализи и информация, комуникация, свързване между хората и стимулиране на мисленето. Обществото се нуждае от истинските журналисти, които плащат цената за своето призвание и изпълняват адекватно своите функции. Понастоящем в информационната ера се наблюдава нарастващ обмен на услуги, образователни ресурси, електронна търговия, електронно управление и все повече области на дистанционна работа. Превръщането на медиите във „власт“ е измамно и манипулативно, но се случва поради разширяване на домейна на активностите, които се осъществяват чрез интернет. Това е смяна на функцията и субстанцията на медиите. Медиите, които функционират според принципите на истината и справедливостта, представляват мощно средство за свобода на словото, развиване на критично мислене, катализиране на интелигентни личности и силно общество. Апетитите и изкушенията за узурпиране на този мощен инструмент за манипулативни цели винаги са били големи, защото се подклаждат от грешното човешко естество.
Медийният и духовен потоп[4] с опустошителни резултати е реалност, като влиянието и зарибяването сред младото поколение сякаш е толкова силно, че ситуацията изглежда безнадеждно. Тази „реалност“ ни изкушава да се плъзгаме в нихилизъм, циничност, манталитет на оцеляване, униние или загуба на ясна визия. Въпреки информационния потоп и манипулацията на „четвъртата власт“, има смисъл да се посяват семената на правдата и истината и да се действа според истинската власт, делегирана от Създателя и Управителя на цялата вселена, защото след бурята и потопа, когато „водите се оттеглят“, семената ще покълнат. Също ни е дадено прекрасно обещание в Библията, че Неговото царство (царството на Исус Христос) няма край и мирът и управлението Му непрестанно ще се увеличават.[6] Дори външно нещата да изглеждат трудни и закостенели, ние не знаем в кой момент човек ще се обърне към истината (дори това да е в последната минута от живота). „Затова сеем семето си сутрин и вечер, защото не знаем кое ще е успешно“, както е казал Еклисиаст.[7] Ние не трябва да гледаме „облаците“ на манипулация и страх, генерирани от „четвъртата власт“, за да не се откажем от сеитбата, но е нужно да разбираме, че има изход чрез вяра в Бога. Устояването с твърдо решение да обичаме истината ни имунизира срещу манипулациите, заблудите, страха и всякакви последствия от нелегитимната употреба на „четвъртата власт“.
Бележки
[1] Библия, Второ послание на апостол Павел до коринтяните, глава 3, стих 6;
[2] Библия, книга „Числа“, глави 13 и 14;
[3] Библия, Трета книга на царете, глава 21;
[4] Н. Кочев, Оцеляване посред медийния потоп, блог „Свобода за всеки“, 2023;
[5] The Fifth Estate (Петата власт), филм, 2013, https://www.imdb.com/title/tt1837703/;
[6] Библия, книгата на пророк Исая, глава 9, стих 7;
[7] Библия, книга Еклисиаст, глава 11, стих 6.
Доцент Николай Кочев е преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, магистър по математика и доктор по информатика.
