Всъщност можем да говорим за много варианти на злощастната Истанбулска конвенция, защото злото е пуснало корени в различни посоки, но тук посочвам един от тях, който е особено тревожен, защото чрез поредната „благовидна“ цел за по-етично поведение на хората развратените европейски умове желаят порокът да се установи в детския ум от най-ранна възраст и в него упорито и продължително да се втълпяват „ценности“ с обратен нравствен знак.
И тъй, накратко. Заедно със съчиняването на Истанбулската конвенция и вкарването в текста ѝ на извратената хомосексуална идеология за човешкия пол, „новите“ европейски умове разсъдиха и за установяването на тази идеология в съзнанието на децата и подрастващите и затова още тогава (2010 и 2011 г.) бе обсъдена и приета Харта, наречена „Образование за демократично гражданство и човешки права“, която се роди след публикуването на Препоръка CM/Rec(2010)7 на Съвета на министрите на Съвета на Европа относно това образование. В нея могат да се доловят (макар и още не съвсем ясно) същите положения на новата извратена идеология: равенство между „половете“ (разбирано като мъжки, женски и „социален пол“, който, видите ли, се „преживявал“ от даден човек) – вж. т. 5, ал. f. Като някакво „естествено“ продължение на извратеното мислене в тази посока дойде и следващата нова и твърде „благовидна“ идея – да се преборим с тормоза между децата в училищата, която бе разработена като Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2012-2015 г. В нея с изключително силни и психологически натоварени думи се описва какво зло за обществото е децата в училище да се тормозят едно друго и това роди движението (а по-късно и проекта на Евросъюза) „Борба с тормоза в училищата“.
За да се покаже обаче на обществото, че такава борба може да се води успешно, от февруари 2017 г. в различни училища в Европа бяха организирани „седмици на толерантността“, когато през това време в тях се прилагаха принципите на гореспоменатата Стратегия и на проекта Борба с тормоза в училище. Бе посочено, как прилагането на нормите на тази нова идеология (наречена „инструменти за борба с тормоза“) не само е възможно, но е и неотложно за изпълнение от всички страни-членки на Евросъюза; в документа са посочени „добри практики“ от училища в Гърция, Италия, Кипър, Румъния, Испания и Ирландия. Тук можем да забележим, че това са страни, където действително тормозът между учениците в училищата е доста по-висок, в сравнение с училищата в „демократичната“ Западна Европа (и в Ирландия до ден-днешен образователната администрация трудно се справя с този проблем, преди всичко поради историята на тази страна в отношенията ѝ с Англия).
Резултатите от тази акция в училищата в тези страни бяха обобщени на нарочно свикана конференция през септември 2017 г., на която представители от тези училища споделиха „добрия опит“ и препоръчаха новите „норми“ (разбирай – насилие върху детския ум) да станат задължителни за всички училища в Евросъюза, а след това чрез Съвета на Европа – и за всички страни на континента. И като продължение на тази нова политика на развращаване на децата само преди седмица, в началото на юли тази година, Европарламентът обсъди въпроса за приемането на нова Препоръка към страните-членки за въвеждане на новите „норми“ в образователните си системи.
Нека да обобщя и до поясня защо говоря за развращаване на децата, а не тяхното поучаване с цел избягване на тормоза помежду им. Както и при Истанбулската конвенция, която под някаква благовидна цел за защита на жените от дискриминация и насилие всъщност иска да узакони джендърната идеология, така и в новия училищен „проект“ на европейските „мислители“ се намери не по-малко благовидна идея, зад която прозират неблаговидни замисли. Както и при онази злощастна конвенция за сетен път повтаряхме, че няма здравомислещ човек, който да не се съгласи, че обществата действително трябва да се борят с дискриминацията и насилието срещу жените, така и днес повтаряме, че всеки разумен човек не може да не приема факта, че към днешно време тормозенето на едни деца от страна на други деца (в училище или извън училище, но особено в училищната среда) е недопустимо и че учениците действително трябва да бъдат учени на толерантност помежду им. По тези насъщни за съвременността проблеми и тяхното преодоляване никой не спори и всички сме на едно мнение, що се отнася до борбата с конкретно социално зло.
Но за пореден път виждаме, че покрай благовидната мисъл неминуемо се прокарва и джендърната идеология, включваща не само приемането на „социалния пол“ за естествено човешко състояние и не само използването на извратени учебници по сексуално обучение в училищата, но и налагането на тези нови „норми“ на човешко поведение върху съзнанието на децата, които ще раснат с тях и ще ги възприемат за най-обичайното нещо на света: че няма разлика между хетеросексуалните, които са привлечени от другия на тях пол и целят създаването на семейство според изконната същност на човека, и гейовете и лесбийките (включително сред по-големите ученици), които са привлечени от същия на тях пол и които също могат да „създадат“ семейство и да отглеждат деца. Разбра се, че борбата срещу тормоза в училищата не е само срещу самия тормоз, но и срещу всякаква форма на нетолерантност към сексуално различните, а това се разбра, тъй като всъщност стратегията, която се прие, получи названието „Установяването на политика в образователните институции за борба срещу тормоза в училищата на основата на сексуалната (половата) ориентация, джендърната идентичност или усещане и на сексуалните особености на хората“ – дълго, но достатъчно изчерпателно заглавие, съвършено ясно посочващо точно за какво става дума. На 26 и 27 юни 2017 г. бе организиран специален семинар, обсъждащ новата „стратегия“ и на 27 юли същата година излезе и обобщен отчет върху нея. Който има време и желание, нека почете документа, за да разбере с какъв разврат той е изпълнен (разбира се, наред с положителните мерки, които се предлагат в него).
При това кампанията се организира под благовидното мото „Да построим Европа за децата и заедно с децата“, която начена през юли 2016 г. в рамките на нова Стратегия за правата на детето 2016-2021 г. Ех, кой не желае да построи по-добро бъдеще за децата? Това е нормално човешко въжделение. Но разковничето тук е думата „по-добро“, защото ясно се разбира, че за онези европейски умове доброто означава едновременно и благоприятно съвместно съществуване на греха и порока с добродетелите, на огъня с водата, на небесното с адското, на чисто детското с извратените похоти на възрастните.
Ще видим дискусията от началото на юли тази година за насаждане на „новата нравственост“ в европейските училища докъде ще достигне, но имам съмнения, че скоро ще се заговори за нова ратификация на документ, идващ от Европа, с който ще се задължим да се борим с тормоза в училищата, като това ще включва и задължението да проповядваме и да насаждаме в ума на децата джендърната идеология и разврата. Иначе с тормоза трябва да се борим, но разбира се в контекста на изконната за Европа християнска нравственост, която за съжаление отдавна е загърбена от немалко страни на стария континент; тази борба неминуемо трябва да включва ясно разбиране на същността на греха и порока и същността на добродетелите според както те са установени не от човеците, а от Онзи, Който ги е създал. Ето в това можем да видим ролята на християнските общини: да се противопоставят на всякакъв намек за насилствено налагане на джендърната идеология и да продължават да разясняват на обществото, включително на политиците и властимащите, каква е ценността на християнските норми на живот и поведение и каква е „ценността“ на препоръчаните от европейските структури порочни идеологии и практики.
Да погледнем логото на Съвета на Европа в началото на статията: „Нашият свят е един свят“. То ясно ни подсказва какво трябва да се разбира: нашият свят е онзи, който сега градим, и този свят е единен, ние не можем да продължаваме да живеем разделени и противопоставени. Все хубави идеи и на външен вид примамливи и приятни (като забранения плод, за който Адам и Ева са разсъждавали по подобен начин). Но всеки християнин разбира, че светът, който секуларна Европа гради, е богопротивен, защото той насажда порока, а се бори срещу добродетелите, при това тя иска да го направи единен свят за всички човеци, т.е. цялото човечество да въстане срещу Бога. Е, ние знаем, че това време ще дойде. Но горко на богоотстъпниците!
За съжаление вчера Конституционниятhttp: съд е гласувал 7 на 5 гласа в полза на Истанбулската конвенция: http://burgas-podlupa.com/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0
Благодаря, г-жо Георгиева, пропуснал съм да науча вчерашната новина (и виждам, че Вие стриктно следите подобни новини, ще се опитам и аз да ги научавам навреме…!)
Да, жалко е, че хора, които не разбират за какво става въпрос, вземат решение от името на целия народ; или пък разбират, но слугуват на господарите си в Европа. Още когато наченахме разговора за тая пуста конвенция, писах някъде, че едва ли тя ще ни отмине – и ние ще я ратифицираме, защото натискът на новите европейски диктатори е огромен…. Когато разбрах, че на 12 юни Хърватия, а на 18 юни Гърция е ратифицирала това безумие, още повече се убедих, че просто няма начин другарите-европейци да ни оставят ей-тъй, без последствия….. И изглежда господа съдиите са изпълнили поръчката….
Наистина Бог грижи всичко тайно да излиза наяве, въпреки потока от лъжи в мейнстрийма, дори видях новини, че било отложено заседанието на КС.
Искам да припомня едни от най-мракобесините текстове, заложени в Истанбулската конвенция:
Чл. 3
в “пол”означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете
Гл. 3, чл. 12, ал. 1: Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.
Гл.4 Чл.14
Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения,
насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.
Т.е. от детските градини ще обучават децата на тези нестереотипни роли.
Гл.5 Чл.27
Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всяко лице, станало свидетел на извършването на актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, или което има разумни основания да смята, че такъв
акт може да бъде извършен или че могат да се очакват и бъдещи актове на насилие, да съобщава за това на компетентните организации или органи
Тук вече се отива в сферата на хипотетичността, фантастиката, шпионажа.
Чл.45
Отнемане на родителски права, ако това е единственият начин да се гарантират висшите интереси на детето, които могат да включват
безопасността на жертвата.
Благодаря, г-жо Георгиева, много добре, че припомнихте тези умопомрачителни текстове от злощастната конвенция….. Чудя се какви ли подобни умопомрачителни текстове ще залегнат и в новия документ на европейците за „борба срещу тормоза в училищата“… Но със сигурност ще разберем, че тази „борба“ е само прикритие, зад което прозира джендърната идеология, която всъщност е истинското лице и на този злополучен документ на ЕС. Пази Боже от развратен ум – той няма да спре, докато не се насити на разврата си… Но и ние няма да спрем, докато не го убедим в греховността на мисленето и действията му….
Със следващата си публикация, ще съм благодарен ако:
– проверите фактите, върху които се обосновавате;
– не правите погрешни заключения, произлизащи единствено и само от вашето собствено антихуманно мнение, представяйки ги като факти;
– прочетете Конвенцията;
Благодаря на Иван за коментара – наистина се съгласявам с Вас, Иван, че фактите трябва да се проверяват (иначе немалко факти, които ни заливат, са лъже-факти) и че конвенцията трябва добре и правилно да се чете. Смятам, че „Свобода за всеки“ добре е проверила фактите и че твърде добре е прочела конвенцията, за да си позволи да състави и да публикува отделен брой за нея; предполагам, драги Иван, че не си мислите, че осемте автора на този брой не са проверили фактите и не са добре прочели този злощастен документ. Надявам се, че сте прочели брой 51 на Свобода за всеки, а ако не сте – тогава горещо Ви препоръчвам да го сторите още сега, и при това да се постараете добре да го прочетете и проумеете.
Ще Ви бъда много благодарен ако ни посочите „погрешните“ заключения и кои наши мнения намирате за антихуманни – това изключително много би ни помогнало да Ви дадем сигурен отговор на Вашите съмнения (които, доколкото мога да съдя, произтичат от Вашето прекалено „хуманно“ разбиране на конвенцията и не Ви позволяват да видите хомосексуалната му основа, прикрита от благи думи за защита на жените).
Не знам дали да се радваме, но днес имаме нова новина, кое е фалшиво, кое не, дори на сайта на КС става трудно за разбиране:
Днес, 27-ми юли 2018 г., Конституционният съд се произнесе с решение № 13 по к. д. № 3/2018 г.
Конституционният съд реши:
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.
Решението е прието с осем гласа.
Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение.
Вижте част от мненията на гласувалите против, лъжат толкова арогантно и не разбират, че ги очаква ада, че ще им се наложи да отговарят пред Бог и то много скоро, не че Бог не би им простил, ако се покаят, но дълбоко се съмнявам, толкова закоравели, тъжно и страшно…
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов към решението по дело № 3/2018 г. на Конституционния съд на Република България
Не сме съгласни с постановеното решение, взето от мнозинството съдии в Конституционния съд, защото обратно на тяхното становище считаме, че Конвенцията за предотвратяване и противодействие на насилието над жените и домашното насилие на Съвета на Европа (Конвенцията) е съвместима с Конституцията на Република България.
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.
Не съществува обаче никакво основание – поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.
Особено мнение
на съдия Константин Пенчев по к.д.№3 / 2018 г.
Моето мнение е , че няма несъответствие на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в гр. Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г., с Конституцията на Република България.
Г-жо Георгиева, за коментар относно особените мнения на четиримата съдии гласували “за” Истанбулската конвенция вижте статията в блога ни “Решение 13 от 27 юли 2018 г. на Конституционния съд – победа за здравия разум и българската юриспруденция над международното марксистко псевдоправно безумие.”