„Рождество Христово се отменя“ – това бяха заглавията в редица медии отпреди 4-5 дена и тъй като те привлякоха вниманието ми, реших да споделя прочетеното тук в блога. Още с първите редове разбрах, че протестът на арабското население на Близкия Изток срещу намерението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да премести там американското посолство взема и такъв един обрат: „щом като Тръмп може да говори и прави каквото си поиска, защо пък ние също да не правим каквото си поискаме; засега ще отменим празнуването на Рождество“.
От съобщенията (вижте това на британския Експрес) разбирам, че кметът на Назарет решил да отмени празненствата. Сетне разбирам, че кметът Али Салям бил мюсюлманин и че той казал: „Същността ни и нашата вяра не подлежат на дебат. Решението [на президента Тръмп] ни отне радостта от празника, ето защо тази година ще го отменим“. Представителят на кметството Салем Шарара казал: „Решихме да отменим традиционните рождественски песни и танци, защото поради казаното от Тръмп за Йерусалим в момента се намираме в спорен момент на нашето всекидневие“.
С една дума, политиката и настроенията в Близкия Изток (поради изказването на Тръмп) могат да определят дали ще празнуваме Рождество Христово тази година или не. Чудя се какво ли може да се случи след година време, което също да бъде претекст за отмяна на празнуванията на този голям християнски празник? То винаги може да се намери някаква причина, стига човек да поиска да я намери.
Чудя се също така дали в този случай има някакво объркване и недоразумение между медиите и кметството на Назарет или действително политиката може да помрачи празника на десетки хиляди християни в този град (както и милиони християни в целия Близък Изток). Чудя се, защото вчера чета още една новина на Ройтерс: „Кметът: честванията по случай Рождество ще се отпразнуват в Назарет както обикновено“. Чета и не проумявам: наистина ли кметът само споменал, че някакви си певци нямало да дойдат за празненствата и сетне медиите преувеличили думите му, или пък той наистина е имал намерение да отмени поне част от тържествената програма (песните и танците, според както съобщава Експрес). Той дори казал: „Чудя се защо хората са си помислили, че ще съкратим честванията, всичко ще си бъде както обикновено, с изключение на тримата певци; ето днес можахме да приветстваме 60 хиляди хора в нашия град“.
Можем само да гадаем каква е истината, но докато разглеждах тази новина от различен ъгъл, все ми минаваше през ума приказката „вместо да изпише вежди, очи избожда“. Трудно ми е да определя за добро или за зло е намерението на Тръмп, както и дали за добро или за зло се нагорещява обстановката в Близкия Изток – политиката ми е слабото място. Но лесно мога да определя, че в днешно време различни сили и отделни политически настроения могат да кажат на християните: „тази година няма да празнувате християнския си празник, а пък за другата ще видим“. Не че празникът като външна проява на вярата ни (в случая в раждането на Спасителя на света) е чак толкова важен (макар наистина той да е важен) – всеки християнин в душата си отбелязва Рождеството на Божия Син, „началото на нашето спасение“ (както се казва в една молитва) и се моли за ново по-добро начало както за него самия, така и за целия свят – но по-важен е фактът, че може да се появи възможността празникът да бъде отменен или най-малкото помрачен поради политически (или други) причини. Може наистина Тръмп като християнин (за какъвто се представя) да вярва, че ако Йерусалим стане столица на Израел, това би била някаква решаваща стъпка към връщане на древните християнски земи на самите християни (с една дума – резултат от някакъв нов кръстоносен поход към Светите земи), но следейки събитията от последно време се замислих дали в днешно време желанието за изписване на веждите няма да извади очите. Но може би не съм прав, както отбелязах – политиката е едно от нещата, които понякога ме объркват.
Въпреки това този случай още веднъж ме убеждава, че никое временно събитие или земни дразги или прищевки на силните на деня не могат да ме отклонят от вътрешното празнуване на душата ми на това велико събитие на Христовото Рождество; никое земно и светско управление не може да ми каже кога и как да празнувам християнския спомен за събитията отпреди две хиляди години, такива като Рождество Христово, Богоявление, Възкресение Христово, Петдесетница и т.н.; никой не може да затвори устата на сърцето и ума ми, защото те не празнуват външно, а се радват заедно с Господа, който вижда в сърцето на вярващия, познава Своите чеда и ги подканя: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мт. 25:34).
Бел.: Снимката взета от британския Експрес.
