Преди десетина дни австралийските граждани с право на глас гласуваха по пощата в плебисцит относно законодателното уреждане на хомосексуалния брак в страната им:
Благодарим Ви, че се молите за Австралия през последните месеци по време на пощенското им гласуване дали да се приеме закон по въпроса за “еднополовия брак”. За съжаление, австралийците гласуваха с 61,6% срещу и 38,4% в полза на промяната. Лайл Шелтън от Австралийското християнско лоби отразява гласуването, твърдейки, че резултатът не е краят, а началото на нова фаза. Той заявява: “Загубихме днес, защото както много от нас, така и нашите лидери не са участвали в публични дебати твърде дълго.” [1]
Колкото и да са добронамерени и оптимистични в оценката си тези правозащитници, че не става дума за краят на опозицията срещу измисления “еднополов брак” не можем да не отчетем волята на австралийския народ. Картината е следната: 62% от австралийците с право на глас искат да има хомосексуален брак. Изоставяйки за момент всякакви религиозни и библейски препратки, колкото и валидни да са те, не можем да не отбележим, че исторически бракът е бил свързан с естествената връзка между мъж и жена и с продължаването на рода. Там, където няма продължение на рода, по принцип няма и не може да има „брак“. В същото време шейсет и двама от всеки сто искат мъж да се жени за мъж и жена да се омъжва за жена. Искат държавата да закрепи това положение със закон.
Напускане на реалността
Огромният процент на гласувалите за еднополов „брак“ сочи към продължаващата деградация на здравия разум и нормалността в обществата от „запада“. (Австралия, макар и на изток, е общество от западен цивилизационен, бивш християнски тип). До неотдавна западните общества се считаха като еталон за „цивилизованост“ и може би все още се считат от някои за такива.
Най-важното е, че тук не става въпрос за разрешение от страна на обществото и държавата за хомосексуален секс или интимности. Става дума за формулирането на тези връзки по същия начин, както е формулирана извечната традиция и връзка между мъж и жена, чрез която се създава семейство и се раждат деца, и в която естествено начало са любовта и посвещението един на друг, а именно – „брак“.
Защо трябва да се нарича „брак“ една връзка, която никога няма да бъде брак, ще се опитаме да обясним в следващите редове.
С хуманизацията на бившия християнски свят, започнала на Изток със социалистическата съветска революция през 1917 г., предшествана от анти-буржоазните и анти-клерикалните кланета на Френската революция в края на 18-ти век и от надигането на марксизма през 19-ти век и на тоталната държава през 20-ти век, влиянието на християнството в държавното и обществено устройство и управление се свежда до минимум. Докато на Изток атеизмът бива наложен с железен юмрук, насилие и терор, на Запад, особено в края на 20-ти век и началото на 21-ви век социализмът е плод на силното въздействие на масовата култура и пропагандната на ляво ориентираната политически клика в „Меката“ на киното – Холивуд. Антихристиянският и анти-моралният характер на развлекателната индустрия в Холивуд е прокарвана уж незабелязано чрез въвеждането на псувни и просташки език, насилие, бунт, разврат, перверзии и богохулство (споменаването на името на Господ Исус Христос вместо псувня).
Ето списък на страните, в които хомосексуалният „брак“ е узаконен от съответното законодателно тяло на съответния народ: Холандия, Белгия, Канада, Испания, Южна Африка, Норвегия, Швеция, Аржентина, Исландия, Португалия, Дания, Бразилия, Англия и Уелс, Франция, Нова Зеландия, Уругвай, Люксембург, Шотландия, Финландия, Ирландия. 13 са от ЕС, а други 9 в ЕС разпознават гражданския съюз на хомосексуални двойки.
Българският контекст и българската реакция
България е известна с това, че каквото каже поредният Голям брат, източен или западен, това прави политическият елит. Това послушание често е с чисто утилитарни и политически мотиви, иначе във вътрешния живот на българското общество всеки си прави каквото си иска. Като започнем с политици и завършим със съдии, училища и всякакви институции. Тази култура на „най-безболезненото задоволяване на личните интереси“ е нож с две остриета. Тя води до свобода в обществото във формата на беззъби тоталитарни институции, които са тоталитарни в същността си, но не могат да вършат много зло поради безхарактерност. Тази безхарактерност помага на обикновените хора, защото ако тоталитарните институции се бяха впрегнали да функционират по начина, по който са замислени, в България би настъпила истинска тирания. Добрата страна на безхарактерността всъщност може да бъде оприличена на добродушие и патриархална добронамереност на българския характер.
Лошата страна на институционалната безхарактерност на българската държава е, че точно институциите, които трябва да се борят със злото, не са в състояние да изпълнят тази задача. Поради безхарактерността на системата, а и на тези, които управляват и съставляват системата, те най-често се нахвърлят срещу беззащитни граждани, вместо да реагират на истинските нарушения и злото и да преследват престъпността.
В тази установена политическо-социална атмосфера се оказва, че българите живеят в смесица на едно консервативно-либерално общество. Парадокс, типично балкански и български. В политическо отношение българите са десни толкова, колкото са социалисти и комунисти – тоест никак. Това е така, защото държавният социализъм е създал успешно култура на зависимост от фикцията „държава“. Под повърхността обаче, по отношение на род, родина, семейство, въпреки липсата на християнско и морално осмисляне на тези категории, българите са националисти и консервативни. По тази именно причина почти 80% от тях се противопоставят на измислицата „еднополов брак“.
Картината е много объркваща относно съдбата на измисления „еднополов брак“. Бракът като християнска категория е бил възприет от държавните законодателства на страните, които са приели християнството като официална държавна религия в своите общества. Това е модел, който започва от времето на император Константин през 4-ти век. Българската държавност е неразривно обвързана с православието и православната църква. Това обуславя и възприемането в държавното законодателство и разбирането в в обществото, че семейството се основава на именно християнското учение за брака. Протестантите, които донякъде са привнесена култура, чрез дейността на западни мисионери през 19-ти век, са на абсолютно същото мнение по отношение на брака. (Не случайно твърдя за привнесена „култура“, е не привнесена религия. Вярата в Христос, въпреки че има някои културни характеристики, е универсална вяра, надкултурно явление. Отправната точка за тази универсалност е единството на Писанията – Библията.)
Тази обвързаност на православието с българската държавност е толкова проникнала в съзнанието на народа и на управниците, че дори когато през 1944 г. болшевиките комунисти и терористи завземат властта в България с помощта на Червената армия, не изхвърлят просто БПЦ, както това правят начално болшевиките терористи в Русия и СССР с Руската православна църква, а я привличат към „делото на социализма“ като някакъв вид „социалистическа църква“ (вж. Закон за изповеданията от 1949 г.).
В резултат от присъствието на БПЦ и наличието на християнска култура във вече болшевишка България все пак се запазва някаква форма на консерватизъм по отношение на семейството. Комунистите са за свободния морал, по примера на евреите утописти, създатели на марксизма и болшевизма (Маркс е един от основните радетели за разпада на семейството и пропагандатор на нуждата жената да се „освободи“ от моралните и семейни „окови“, като се включи в производството, което ще я направи икономически независима и равноправна; за него „мъж“ и „жена“ са абстрактни понятия.[2]
Освен това Маркс разглежда пола като динамична, а не статична категория. Разбира се, Маркс никога не е заявявал ясно това твърдение: обаче в ръкописите от 1844 г. и в немската идеология той представя силна критика и алтернатива на традиционните дуалистични възгледи за двойствеността на природата/обществото.[3]
Съвременният марксизъм разбира семейството като „идеологически апарат“.[4] В тази връзка всяка идеологическа конструкция може да бъде деконструирана. И то oсобено лесно, защото е въпрос на смяна на идеологията.
И така имаме държавност, оформена от институционализираното християнство, практикувано в политически смисъл между църква и държава по-скоро, отколкото в индивидуален план. От този съюз се оформя разбирането за важността на брака като християнска, но и като държавно-обществена градивна институция. С идването на комунизма и марксизма семейството и респективно бракът се превръщат от християнско-държавна институция в комунистическо-социалистическо-утопична идеологическа категория. Социалистическите лидери в България разбират, че семейството е важна единица, въпреки че се борят срещу вярата и християнството, които пък са източникът на морал, който защитава семейната единица от разпад.
Парадоксално, социалистическата държава, вместо да се стреми да разруши семейството, се опитваше да го подкрепи чрез укази за насърчаване на раждаемостта, чрез записване в програмите си, че семейството е обществена градивна единица и т.н. Инстинктивно и парадоксално комунистите в социалистическа България са против брака и семейството, но и за брака и семейството. Това е видно и в сравнително консервативния Семеен кодекс от времето на развития социализъм. Още по-видно е, че държавата изземва брака, неговата дефиниция и обществена формулировка от църквата и го запазва за себе си.
Това положение не е променено и днес. В България няма да ви преследват с полиция, ако извършите църковно бракосъчетание, както през комунистическо време. Но все още единственият законен брак, тоест брак, който има правни последици, е държавният, сключен пред „лицето по гражданското състояние“.
И сега да заключим нашия анализ по повод на ситуацията с еднополовия брак в консервативна България. Поради либералните виждания и утилитарни възгледи на българската управляваща политическа класа напълно е възможно тези 79%,[5] които са срещу „еднополовия брак“, въобще да нямат глас при взимането на решението дали държавата да узакони този нонсенс или не.
Тъй като църковният брак е отделен от правото на държавата, той не води до правни последици. Държавният брак все още се нарича „брак“, въпреки че женитбата и бракът са християнски и библейски категории. Ако има политическа причина, достатъчно важна и убедителна за политическия управляващ елит, еднополовият „брак“ ще бъде въведен почти безпроблемно в страната. Доказателство за това са крайно левите и либерални възгледи на гласуващите в Европарламента български представители, сравнени с римокатолически нации като Полша и Унгария, например. На второ място, преди няколко седмици България имаше възможност да се намеси в изключително важно дело пред Съда на Европейския съюз (СЕС), касаещо еднополовия брак, и не го направи заради бюрократичното неглижиране на важността на темата и заради елитарния подход на голяма част от българските висши чиновници.
Делото “Коман срещу Румъния”
Делото беше Коман срещу Румъния. То касае свободата на придвижване в ЕС. Коман, румънски гражданин, и неговият хомосексуален партньор, гражданин на САЩ, сключват „брак“ според белгийските закони. Преместват се в Румъния, за да се установят там. Румънските власти отказват да дадат правен статут на пребиваване на американеца, защото не признават брака на хомосексуалната двойка, сключен в Белгия, тъй като в Румъния по конституция бракът е между мъж и жена. Двойката завежда дело пред Конституционния съд на Румъния. Румънският конституционен съд прави запитване пред СЕС за това каква е дефиницията на „съпруг“, „съпруга“ и „семейство“. (Сякаш румънските конституционни съдии не могат сами да си обяснят тази терминология и не са чували за съпруг и съпруга, брак и семейство. Поведение, което бихме могли да очакваме и от български правораздаватели.) Ако съдът реши в полза на семейство от един и същи пол, заради свободата на придвижване в ЕС, Румъния ще е длъжна да признае еднополовия „брак“, сключен в страни, в чиито юрисдикции държавата признава такива „бракове“ за законни.[6] Това признаване ще изисква предоставянето на статут за пребиваване на съответния чужд гражданин. По този начин хомосексуални двойки няма да могат да сключват брак в Румъния, но ще имат правно признат, с всички последствия, брак, ако е сключен в някоя страна от ЕС, в която еднополовият брак е признат.
Точно същата ситуация ще бъде валидна и за България.
Редица европейски държави, включително Латвия, Полша, Унгария, (които статистически имат по-малък процент на неодобрение на еднополовия „брак“ от България), встъпват в устните състезания по делото в защита на брака като съюз между мъж и жена. Предоставихме информация и възможност на България, в лицето на Министерство на външните работи, за да се включи в съдебното заседание през ноември, като подкрепи българската Конституция и дефиницията на брака като такъв между мъж и жена, съгласно чл. 46 от същата.
Реакцията на министерството бе типично летаргична. Времето за реакция и участие в делото било недостатъчно, а и то не било важно и нямало да се прилага за България.
Ние сме на друго мнение. На друго мнение е и либерално-социалистическият Ню Йорк Таймс, който твърди в статия, че делото ще има „чрезмерен“ ефект за „гей браковете“ в Съюза.[7]
За пореден път ще изтъкна за нищо неподозиращото българско общество предстоящия парадокс – скоро, в зависимост от изхода на делото Коман пред Съда на Европейския съюз, ще имаме легален хомосексуален държавен брак в България.
В същото време църковният християнски брак ще остане на практика незаконен. Така българската държава ще бъде законово повече хомосексуалистка, отколкото християнска.
(Бележка на редакцията: Статията бе подготвена за публикация няколко дни преди новината, че две български лесбийки съдят Столична община да признае техния „брак“, сключен в чужбина. Виж тук.)
Бележки
[1] Australia votes for ‘same-sex marriage’, Електронен бюлетин на Christian Concern, 17.11.2017 г. Превод от английски наш.
[2] Според Heather Brown: Marx on Gender and the Family: A Summary
https://monthlyreview.org/2014/06/01/marx-on-gender-and-the-family-a-summary/. Последен достъп 4.12.2017 г.
[3] Пак там.
[4] ReviseSocietlogy.com, The Marxist Perspective on The Family Feb. 10, 2014. https://revisesociology.com/2014/02/10/marxist-perspective-family/. Последен достъп: 4.12.2017 г.
[5] Pew Research Center, 2015.
[6] Общественото мнение в Румъния е близко до това в България – 74% са против хомосексуалните бракове, Pew Research Center, 2015.
[7] Romania Gay Marriage Case Could Have Outsize Impact in Europe New York Times, https://www.nytimes.com/2017/11/21/world/europe/romania-ecj-gay-marriage.html, последен достъп: 5.12.2017 г.
