Резюме
Настоящото изследване разглежда критично решението по дело C-43/24 Shipov на Съд на Европейския съюз. Поддържа се тезата, че с това решение Съдът надхвърля предоставените му компетентности, нарушава принципите на предоставена компетентност и субсидиарност и осъществява намеса в областта на семейното право и гражданското състояние, които са от компетентността на държавите членки. Анализира се и трансформирането на свободното движение в инструмент за материално-правна намеса във суверенното вътрешно право на страните членки.
Ключови думи: Съд на ЕС, свободно движение, правно признаване на пола, семейно право, компетентност, субсидиарност.
1. Увод
Решението по дело C-43/24 Shipov на Съд на Европейския съюз представлява тревожен момент в развитието на правото на Европейския съюз. То поставя въпроси относно границите на съдебното тълкуване и ролята на Съда в процеса на европейската интеграция. Съдът приема, че отказът на държава членка да допусне промяна на вписания пол в актовете за гражданско състояние може да създаде пречки пред упражняването на правото на свободно движение.
2. Фактическа и правна рамка
Кратко изложение на фактите и развитието на делото:
- Делото се отнася до български гражданин, вписан при раждането като мъж, който впоследствие се идентифицира и живее като жена.
- Лицето се установява в Италия, където започва хормонална терапия и изгражда социален живот в съответствие със своята полова идентичност.
- Поради несъответствието между външния вид и официалните документи възникват затруднения в ежедневието.
- През 2017 г. е подадено искане в България за промяна на вписания пол, името и данните в регистрите за гражданско състояние, което е отхвърлено.
- Процесуално развитие:
- В хода на спора Върховен касационен съд сезира Конституционен съд на Република България, който приема, че понятието „пол“ има само биологично значение.
- Въз основа на това решение Общото събрание на гражданската колегия на ВКС постановява тълкувателно решение, с което приема, че съдилищата не могат да допускат промяна на вписания пол в актовете за гражданско състояние.
- След постановяване на това тълкувателно решение, и въпреки него, конкретен съдебен състав на Върховен касационен съд, разглеждащ делото на лицето, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Това обобщение отразява както фактическата обстановка, така и процесуалното развитие на спора.
Делото произтича от преюдициално запитване на българския Върховен касационен съд относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на ЕС¹. Българското право не предвижда възможност за промяна на вписания пол в регистрите за гражданско състояние. Съдът приема, че несъответствието между личната идентичност и официалните документи може да възпрепятства упражняването на правото на свободно движение².
3. Принципът на предоставената компетентност
Съгласно чл. 5 ДЕС, Европейски съюз действа само в рамките на предоставените му компетентности. Въпросите на семейното право и гражданското състояние остават в компетентността на държавите членки. Решението по Shipov фактически въвежда задължение за създаване на правна уредба относно признаването на пола, което представлява разширяване на компетентността на Съюза³.
4. Свободното движение като инструмент за хармонизация
Аргументацията на Съда се основава на връзката между гражданския статус и свободното движение. Въпреки това, премахването на пречки пред движението не следва да води до създаване на материалноправни задължения извън компетентността на ЕС. Подобен подход трансформира свободното движение в средство за косвена хармонизация.
Какво точно се има предвид под “хармонизация”? Фразата „свободното движение като инструмент за хармонизация“ в контекста на делото пред Съд на Европейския съюз означава следното: Идеята е, че макар ЕС да няма пряка компетентност да уеднаквява (хармонизира) националното право в определени чувствителни области (като гражданското състояние и правното признаване на пола), правилата за свободно движение на гражданите на практика водят до такова уеднаквяване косвено.
По-конкретно в контекста на разглеждания казус, може да се изброят следните точки:
- Всеки гражданин на ЕС има право да се движи и пребивава свободно в държави като Италия и България.
- За да бъде това право ефективно, държавите членки трябва да признават определени лични правни статути, придобити в друга държава (напр. име, семейно положение, в случая — елементи на правна идентичност).
- Ако една държава отказва такова признаване, това възпрепятства свободното движение (защото лицето среща практически и правни пречки при пребиваване в друга държава).
- В случая за такова препятстване се счита настояването на мъжа да бъде възприеман от обществото и документиран от властите като жена, на база на неговите субектвивни преживявания. Това е категория наричана “изживян пол” (вкл. от Генералния адвокат на СЕС по повод въпросното решение) или “живяна идентичност”, която не се основава на факти отношения, с които се занимава обективното паво, а на вътрешни усещания на едно лице, които стават задължителни за всички.
Затова Съдът на Европейския съюз (СЕС) използва свободното движение като „инструмент“, чрез който налага минимални изисквания към националните системи. С други думи: няма директна хармонизация („ЕС казва: всички трябва да имат еднакви правила за пола“), но има функционална/косвена хармонизация („ако искате да не нарушавате свободното движение, трябва да признаете определени правни положения“).
В контекста на делото това означава, че вътрешни правила (като тези, утвърдени в България след решенията на националните съдилища) могат да се окажат несъвместими с правото на ЕС, ако правят упражняването на свободното движение практически невъзможно или прекомерно трудно.
Така заключението е, че Съдът на ЕС използва свободното движение действа като „обходен механизъм“ за сближаване на националните правни режими, дори в области, където ЕС формално няма правомощие да ги уеднаквява. На практика СЕС заобикаля закона, както и Договора за Европейския съюз (ДЕС) и налага идеологически постановки по въпроси, върху които няма юрисдикция, а именно — гражданското състояние, пола и семейството. Дори и тази част от ограничения вече суверенитет на страната членка е иззета чрез съдебния активизъм на СЕС.
5. Принципът на субсидиарност
Принципът на субсидиарност изисква решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите ниво. Въпросите на правното признаване на пола са тясно свързани с националните правни традиции и обществени ценности. Съдът не обосновава достатъчно необходимостта от намеса на равнище ЕС, което поражда съмнения относно спазването на този принцип.
6. Основни права и позитивни задължения
Решението се основава на разширително тълкуване на основните права, гарантирани от правото на ЕС. Въпреки това, не съществува изрично задължение за държавите членки да създават процедури за правно признаване на пола. Съдът налага позитивно задължение за създаване на „ясни и достъпни“ процедури⁴, което представлява значително разширяване на обхвата на правото на ЕС.
7. Намеса в националното право
Решението има пряко отражение върху националните системи за гражданско състояние, като предполага:
- изменение на актове за раждане;
- адаптиране на административни регистри;
- признаване на пол въз основа на лична идентичност.
Тези въпроси попадат в традиционната компетентност на държавите членки.
8. Конституционна идентичност
Съгласно чл. 4, § 2 ДЕС, Европейски съюз зачита националната идентичност на държавите членки. В този контекст решението може да доведе до напрежение между правото на ЕС и националните конституционни принципи.
9. Заключение
Решението по дело C-43/24 Shipov демонстрира тенденция към разширяване на ролята на Съд на Европейския съюз. Макар целта за защита на основните права да е легитимна, използваният подход поражда въпроси относно:
- принципа на предоставената компетентност;
- субсидиарността;
- баланса между национален суверенитет и интеграция.
10. Противоречие с практиката на българските върховни съдилища
Решението по дело C-43/24 Shipov на Съд на Европейския съюз поражда съществено напрежение с установената практика на Конституционен съд на Република България и Върховен касационен съд по въпросите на правното разбиране за пола и възможността за неговата промяна в актовете за гражданско състояние.
10.1. Практиката на Конституционния съд
С Решение № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. № 6/2021 г. Конституционен съд на Република България дава задължително тълкуване на понятието „пол“ в българското конституционно право.
В мотивите си Съдът изрично приема:
„Понятието „пол“ в Конституцията следва да се разбира в неговия биологичен смисъл, определян при раждането.“¹
Освен това се подчертава, че:
„Конституционният законодател не е възприел разграничение между биологичен и социален пол.“²
И по-нататък:
„Правото не предвижда възможност за субективно самоопределяне на пола извън неговата биологична обусловеност.“³
Тези изводи очертават ясно конституционно разбиране за пола като обективна и непроменяема категория в правния ред.
В този контекст подходът на Съд на Европейския съюз в Shipov, който отдава значение на „живяната идентичност“ и изисква правното ѝ признаване, се намира в пряко концептуално противоречие с конституционната доктрина в България.
10.2. Практиката на Върховния касационен съд
С Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. по т.д. № 2/2020 г., ОСГК, Върховен касационен съд дава окончателен отговор на въпроса за допустимостта на промяна на вписания пол. В мотивите се приема:
„В действащото българско право не съществува правна норма, която да допуска промяна на вписания пол в актовете за гражданско състояние.“⁴
Съдът подчертава също така границите на съдебната функция:
„Съдът не може чрез тълкуване да създава правна уредба, каквато законодателят не е предвидил.“⁵
И допълва:
„Промяната на вписванията в актовете за гражданско състояние е допустима само в изрично предвидените от закона случаи.“⁶
Тези изводи водят до категоричния резултат, че съдилищата не могат да допускат промяна на пола при липса на законова уредба. В този смисъл решението Shipov, което на практика изисква от държавата да осигури процедура за правно признаване на пола, противоречи на установеното тълкуване на вътрешното право от Върховен касационен съд.
10.3. Обобщение на противоречието
Съпоставката между практиката на българските върховни съдилища и решението Shipov разкрива три основни линии на конфликт:
- Онтологично разбиране за пола
- Конституционният съд: полът е биологично определен;
- СЕС: правно релевантна е и личната (живяна) идентичност.
- Допустимост на правна промяна
- ВКС: липсва правна възможност при действащото право;
- СЕС: държавата следва да осигури такава възможност.
- Граници на съдебната функция
- ВКС: съдът не може да създава нови правни институти;
- СЕС: чрез тълкуване се налагат позитивни задължения.
10.4. Значение за конституционния ред
Посоченото противоречие не е само теоретично, а има пряко значение за взаимодействието между правото на ЕС и националния правен ред. То поставя въпроса дали и до каква степен задълженията, произтичащи от правото на ЕС, могат да наложат промяна в области, които:
- са предмет на конституционно тълкуване;
- са изрично уредени в националната правна система;
- попадат в ядрото на националната идентичност по смисъла на чл. 4, § 2 ДЕС.
Възможни последствия
Ако България откаже да приложи решението на Съд на Европейския съюз по делото Шипов, може да бъде започната процедура за нарушение от Европейска комисия и да се наложат финансови санкции. Засегнатото лице има право да търси обезщетение за причинени вреди, а националните съдилища могат да се окажат в конфликт между прилагането на ЕС право и българската конституция. Отказът ще създаде институционален и политически натиск върху България в рамките на ЕС.
Как България може да се защити в тази ситуация?
България може да се защити от последствията по няколко начина, като трябва да балансира между върховенството на националната конституция и задълженията по ЕС право:
- Оспорване на компетентността на СЕС (ultra vires аргумент) – България може да твърди, че решението излиза извън правомощията на СЕС, тъй като въпросът за признаване на пола е изцяло вътрешноправна компетентност, уредена от Конституцията и националното законодателство.
- Позиция за пропорционалност и липса на реално ограничение на свободното движение – страната може да аргументира, че лицето не е било ограничено в придвижването си или в достъпа до права в ЕС, така че няма реално нарушение на правото на свободно движение.
- Търсене на минимално съответствие – България може да въведе ограничени мерки за признаване на правата на лицето в трансграничен контекст (например при пътуване или работа в друга държава членка), без да променя вътрешното си законодателство за биологичния пол, като така намалява риска от санкции и процедури за нарушение.
Тези подходи съчетават защита на националния суверенитет с ограничаване на правните и финансови последствия в рамките на ЕС.
В обобщение: съществува сблъсък между тълкуването на СЕС на европейското право, което ограничава суверенитета на България по въпросите на семейството и гражданското състояние, и запазената неприкосновеност на националната юрисдикция, която защитава единството на тази област на правото.
България може да се защити, като твърди, че решението на Съд на Европейския съюз излиза извън компетентността на съда, защото въпросът за признаване на пола е изцяло вътрешноправен и уреден от Конституцията и националното законодателство; едновременно може да аргументира, че лицето не е било реално ограничено в свободното си движение в ЕС, което намалява твърдението за нарушение на правото на свободно придвижване; на практика България би могла да въведе ограничени трансгранични решения, които гарантират минимално съответствие с правото на ЕС, без да променя вътрешното си законодателство за биологичния пол, като така защитава националния суверенитет и намалява риска от финансови или правни последствия.
Бележки под линия
- Вж. Shipov срещу България, дело C-43/24, Съд на Европейския съюз (2024).
- Пак там.
- Вж. Европейски съюз, Договор за Европейския съюз, чл. 5.
- Вж. мотивите на решението по дело C-43/24 Shipov.
Библиография
- Shipov срещу България, дело C-43/24, Съд на Европейския съюз (2024).
- Европейски съюз. Договор за Европейския съюз.
- EUR-Lex.
Бележки под линия към раздел 10
- Решение № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. № 6/2021 г. на Конституционен съд на Република България.
- Пак там.
- Пак там.
- Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. по т.д. № 2/2020 г., ОСГК, Върховен касационен съд.
- Пак там.
- Пак там.
Адв. д-р Виктор Костов е издател и главен редактор на “Свобода за всеки”, както и правозащитник по въпросите на опазване на основни, неотменими, класически човешки права. Адв. Костов е автор на становище пред Конституционния съд по цитираното по-горе конституционно дело за пола.
