„Бъдете щастливи, тук и сега“ – това е призивът на новите радетели на светското благополучие. Християните много добре знаят какво означава земното добруване, властта, славата, богатството, стремежа за постигане на рая тук и сега. Както сатаната изкушаваше Христос в пустинята с трите изкушения и Му предлагаше власт, материални богатства и слава, така и съвременните земни управници изкушават хората и им предлагат тукашен рай. Какво ли не предлагаха досега – всякакви свободи, равноправия, зачитания, уважения, търпимост, и т.н. и хората бързо разбраха, какво се иска от тях: щом свободите и равноправието се отнасят до всички, значи никой не може да ми каже дали ще правя аборт и ще убия детето в мен или не, дали ще съм хомосексуалист и публично ще проявявам порока си или не, дали ще пожелая сам да сложа край на живота си или пък на живота на друг човек, за да му осигуря „достойна смърт,“ или пък да използвам новите биотехнологии и да поискам от някоя лаборатория да ми „доставят“ дете по поръчка (например дете от две майки и един баща, с което уж се избягвали генните аномалии и бъдещи заболявания на човека), и т.н. Както се казва – предлага ни се слободия в изобилие.
А сега научаваме, че вече ни се предлага и щастие. И не само ни се предлага – убеждават ни, че всички хора по земята трябва да бъдат щастливи! Преди няколко дена (19 март 2017) разбираме, че в Обединените арабски емирства (ОАЕ) е учреден Съвет по измерване на щастието по света, който ще има шест подотдела: 1) щастие и здраве, 2) щастие и образование, 3) лично щастие, 4) щастие и работно място, 5) измерване на щастието и 6) щастието в големите градове. Научаваме, че има и книга на щастието по света, в която сто професионални изследователи разказват за познанията си относно щастието, основаващи се само на човешкия земен опит и изключващи религиите и философските възгледи за човешкото щастие. Съветът по щастието се учредява във връзка с международния ден на щастието, който е на 20 март.
Разбира се, новината не убягна от вниманието и на българските медии. Както срещаме заглавия, като „Днес цял свят празнува международния ден на жената“ (или на каквото още можете да се сетите), така и заглавията от 20 март звучат по подобен начин: „Днес цял свят празнува международния ден на щастието“. От новините разбираме, че този ден се празнува съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че „стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството и че щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие;“ подчертава се, че „ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.“
„Че какво лошо има в това някой да желае щастие на другите,“ ще каже човек. Наистина, няма нищо лошо, стига под „щастие“ да разбираме пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега с оглед на живота й в бъдещия век, когато тя ще получи вечна участ: за истинско щастие или за истински мъки. Ако тук и сега се стремим към придобиване на блага, които да ни послужат във вечния живот, и ако желаем и другите да придобиват такива блага, тогава този наш стремеж може да бъде изразен като стремеж към щастие. Естествено, за християните щастието може да бъде само в Христос и Неговата Църква, и когато християните желаят всички хора по земята да усетят истинската радост и щастие от общуването със Спасителя на света и на всяка човешка душа, тогава можем да оприличим мисията на Църквата в света като мисия на щастието в Христос.
Но светските управници виждат щастието на човека само като пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега, без каквато и да е връзка с живота й във вечността, който неминуемо ще последва за всяка душа при второто славно Христово идване на земята. От новините около този „празник“ разбираме, че щастието не е само лично (което си е вярно), но държавно (което не е вярно) и към него трябва да се стремят всички държави. В тази връзка е измислен и съответен термин – брутно национално щастие. То се изчислява по специална методика на основата на различни показатели, такива като икономически прогрес, ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхраняване на културното наследство и т.н. (вж. линка по-горе към сайта на Вести.бг). Бутан е първата държава, въвела този термин, както и самата идея за държавното щастие; в тази страна от 2008 г. има комисия по брутно национално щастие, през февруари 2016 г. в ОАЕ е назначен държавен министър по щастието, през януари 2017 г. в индийския щат Мадхия Прадеш е създаден департамент по щастието, и т.н.
От ежегодния доклад на ООН за щастието може да се види, че най-щастливи са хората, живеещи в богатите страни, напр. за 2015 г. датчаните са били най-щастливи (следвани от швейцарците, исландците, финландците, норвежците и т.н.), а през 2016 г. норвежците вече са по-щастливи от датчаните. То няма как и да бъде другояче, щом като щастието се оценява по посочените по-горе показатели: богатство, социална справедливост, опазване на околната среда и т.н. – наистина в богатите страни народите се стремят да построят рай тук на земята. И съответно най-нещастни са хората от бедните страни, например на края на класацията на ООН са такива страни, като Того, Бурунди и т.н. Къде е България? На 105-то място от изследваните 155 страни. В Косово, Непал, Пакистан и т.н. хората са по-щастливи от българите. Докладът на ООН подчертава, че най-щастливи са страните, в които съществува баланс между благоденствието и социалния капитал, който се изразява във високо доверие в обществото и правителството и в малките социални различия. С други думи, щастието е в стремежа за постигане на прокламираното навремето комунистическо равенство, братство и любов, с прибавка на богатство и задоволеност от живота и обществото, в което човек живее.
Интересен е също така фактът, че и децата в богатите страни се определят като по-щастливи, при което щастието се свързва и с познанията на децата относно техните права, например 77% от децата в Норвегия са заявили, че добре познават правата си, затова пък само 36% от децата в Англия имат познания в тази област (и съответно Великобритания е на 19-то място в класацията на ООН на страните, подредени по щастие). Значи ако децата знаят правата си и при случай биха могли да осъдят възрастен (включително родителите си), те са щастливи. Разбира се, интересно ми бе да прочета, че според други статистики румънските деца са най-щастливите в Европа, а южнокорейските – най-нещастните.
И тъй, след налагането от страна на евроструктурите на такива свободи, като аборта, хомосексуализма, евтаназията, опасните биотехнологични опити с човешки същества и т.н., сега се предлагат и критерии за щастие, които всяка държава в света трябва да се стреми да постигне. Ами религиозните хора? Например християните: как те ще приемат тези критерии и как ще се опитват да съпоставят налаганото им „щастие“ с разбиранията и вярата си за щастие в Бога и за „щастие“ във вечния живот, а не във временния? Май и в този случай ще стане каквото виждаме и сега: никой не пита вярващите, когато става въпрос за „добруването“ на цялото общество и на всички общества по света. При съвременния стремеж към „прогресивно“ развитие на обществата и постигане на съответни степени на богатство, социална удовлетвореност, „равноправие“ и „свобода“, не можем да очакваме, че светските управляващи ще зачетат мнението на вярващите. Но нашата мисия е да донесем до всяко човешко сърце истината за Христос и за спасението на душата, ето защо независимо от напъните на земните царе и управници да вкарат всеки човек и всяко общество в техния „светски калъп“, ние трябва да проповядваме на народите Христовото учение за истинското щастие. Разбира се, животът в Христос не изключва напредък на личността и в материален план, но Спасителят ясно ни поучава, като ни казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“, защото „вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Мат. 6:32-33).
