ВМРО като цяло е патриотична партия. Държат на това българският народ да запази самоличността си, държат на православно-християнските социални ценности (колкото и плитко да е това разбиране за същността на Христовото послание) и се противопоставят на разрушаването на традиционното семейство чрез натрапваната от глобалистките елити мултикултуралистка и морално-релативистка идеология на „равенството“.
В същото време, с оглед на техни планове за наказателно преследване на родители, които се ползват от правата си по отношение образованието на своите деца, представителите на ВМРО недвусмислено искат да превърнат свободата в престъпление.
Наскоро бе честван 3-ти март, националният празник на България. Празникът е свързан с освобождението на българския народ от османската империя и последващото спечелване на независимост. Основната характеристика на честванията на националния празник са свободата на народа, свободата на хората и техните семейства да живеят без насилие и заплаха от чужди обичаи, от икономическо ограбване и заробване на децата и младото поколение.
Свобода или робство?
В същото време, в дни, в които честваме свободата, ни се налага да слушаме от най-висока трибуна идеи, които следва да категоризираме като антинародни, антисемейни и направо плашещо тоталитарни. Тези идеи са изразени от политиците от ВМРО и по-точно – формулирани от депутата от ВМРО Милен Михов.
Недопустима правна логика е неупражняването на едно право да се криминализира
ВМРО, по думите на г-н Михов, искат да превърнат неходенето на училище в престъпление на родителите.
Независимо колко необразован и нещастен може да остане човек поради това, че не е посещавал държавното ни училище, състоянието на същото към момента е такова, че шансовете за щастлив живот на всеки, избегнал 12-те години образование там, са значително по-големи от завършилите пълния курс на обучение.
Г-н Михов не скрива желанието си да контролира обучението на всички, които не пращат децата си на държавното училище, а не само на „някои групи в обществото“, както енигматично препраща към циганските семейства и тяхното като цяло сравнително небрежно отношение към държавното образование.
ВМРО експлоатира трагичното събитие в Люлин, за да ограничи правата на всички родители
За да придаде неотложно звучене на тираничните си тези, г-н Михов популистки ангажира случая в Люлин, София, с едно убийство и три подрастващи момичета, жертва на странни, все още неизяснени обстоятелства.[i] Люлинският казус, без да е показател за каквато и да е повторяемост, без българската правна система да е част от прецеденото право, се превръща в прецедент и източник на наказателна законодателна инициатива поради криворазбрания патриотизъм на депутат от ВМРО.
По неизменния социалистически образец – да се наказват всички за провинението на един, метод, типичен само за крайно робски общества, които нямат базови категории за процес, право и справедливост, г-н Михов предлага щастие чрез криминализиране на неупражнени родителски права.
Абсурдно и неприемливо в правно отношение е държавното приравняване на единично престъпление с престъпление, сякаш извършено от голям брой добросъвестни граждани. В случая не става въпрос за ромите, за чието образование очевидно г-н Михов не се тревожи много.
Притеснявахме се, че тази идея ще бъде погрешно тълкувана като дискриминационна и насочена към определена група в обществото. Случаят „Люлин“ показва, че подобни неща не стават само в определена общност или маргинална група“, каза още Михов.[ii]
С други думи, държавата ще подгони наказателно не само ромите, които не държат на държавното или формалното образование, но и дбросъвестни граждани и родители, които имат сериозни основания и право на алтернатива на държавното образование за децата си.
Иде реч за тези родители, които образоват децата си, но не в държавните училища, а по програми на така нареченото „свободно образование“. Свободното образование включва частни училища, кооперативни училища и детски градини с малък брой участници, специални пилотни проекти, нефинансирани от държавата (как е възможно!), дистанционни и интернет програми и разбира се – домашни ученици.
С допотопния тоталитарен модел на ВМРО образованието, ако не представлява „пращане на децата си на училище“ (разбирай държавното), от право се превръща в криминален акт.
Смартфон – право или престъпление
Криминализирането на родителските права и неходенето на училище е като криминализирането на това да нямаш смартфон. Някому това сравнение ще се стори нелогично и странно. Но ако смартфонът, който е необходимост, се ползва, за да те подслушва държавата – съвсем хипотетичен пример, то твоето право да имаш смартфон в даден момент ще се окаже по-маловажно от желанието на държавата да следи и да контролира личния ти живот. Затова дори и да не искаш смартфон, да си готов да се лишиш от това си право, държавата ще го нарича „право“, за да те склони да имаш смартфон, който, по принцип, е желателен. Но ако решиш да се откажеш от смартфона, това право, употребявано в синхрон с необходимостта да имаш смартфон в днешно време, се изпарява и вместо него изниква държавната принуда. Защото, без това твое „право“ държавата няма да може да те контролира и затова държавата ще те задължи да имаш смартфон.
Правото се превръща в задължение. Държавният интерес за контрол над индивида е по-голям от това същият да има права, лична територия и неприкосновеност. И никой не се съмнява в това уравнение, когато иде реч за образование и родителски права.
Можем да сравним този измислен пример със задължителното образование, което задължително води до щастие, според г-н Михов и ВМРО.
Забележително, но 30 години след падането на комунизма тоталитарно мислещите държавници продължават да се възприемат като източник на щастие за бедния народ, чрез принудата, която могат да му наложат:
Обсъждаме тази идея от дълго време. Проблемът с родителската отговорност трябва да се постави на дневен ред, особено след трагичното събитие в „Люлин“, обясни (…) депутатът от ВМРО Милен Михов. И допълни, че законопроектът все още не е готов, а в момента се водят разговори както на експертно ниво, така и с педагози и юристи.[iii]
Идеята е, че „родителската отговорност“ е проблем на държавата. Депутатът е бащицата, държавата е майка, а родителите са невежи; правата им са бутафорни.
Водят се поредните разговори на „експертно ниво“ с педагози и юристи; Михов говори за ЗАКОНОПРОЕКТ, който ще гарантира семейното щастие и това на „децата на държавата“. Методът на щастието е инкриминиране на родителската обич и отговорност, която търси алтернатива на пропадналото като цяло българско държавно образование. Един криминален стандарт за всички – добри и лоши.
Заключение
И с оглед на борбата за свобода и национална независимост, водена от българите през 19-ти и началото на 20-ти век, следва да запитаме ВМРО по повод техните тоталитарни планове за българското образование и семейство: считате ли, че борците за българска свобода и национална независимост са имали вашата визия за образование и семейство? И ако сравним вашия патриотизъм с техния, дали няма да се окаже, че свободата, за която българските патриоти са милеели и са давали живота си, през 21-ви век е всъщност робство, което българската държава налага по ваш почин?
Какво празнуваме тогава на 3-ти март, на 6-ти и 22-ри септември?
Бележки
[i] Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6735605; http://dnes.dir.bg/news/zatvor-roditeli-vmro-26905400.
[ii] Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6737414.
[iii] Пак там.
