Acton University 2026: икономика и богословие

Гранд Рапидс, Мичиган, 22-26 юни 2026 г. Икономика и богословие – това бяха основните теми на ежегодната конференция на Acton Institute, с надслов „Насърчаване на свободно и добродетелно общество“, която прие 900 посетители от над 80 страни и от повече от 60 християнски изповедания и други религии. Четиридневната програма включваше серия от лекции и семинари и много възможности за запознанства между посетителите. Свобода за всеки бе представена от Атанас Димитров.

…

Мисия на Института

В основата на конференцията и на представените по време на събитието теми, а и изобщо на института Acton, са залегнали няколко основни идеи:

• Естествено право и класически либерализъм – иманентната стойност на човека и неприкосновеността на достойнството му, както и свободата, като основи на мирогледа, на държавните институции и на предприятията. Класически либерализъм от школата на Джон Лок, т.е. пазар, освободен от административна намеса, „лека“ държава и малка бюрокрация.
• Imago Dei (по католически) – човекът е създаден по образ и подобие на Бога (Битие 1:27).
• „Човешкият разцвет“ (б.а. „Human Flourishing“) – подпомагане добруването на човека в различни аспекти.

Acton издават и периодично списание, озаглавено „Religion & Liberty“ (Религия и Свобода), редакторската линия на което следва основните принципи на Института. Оповестената мисия в списанието гласи следното (преводът е мой):

„Религия и Свобода празнува човешкия разцвет във всичките му духовни, икономически, културни и семейни измерения. Заклеймява механистичното, нихилистичното и безнадеждното, като същевременно подчертава всички добри Божии дарове и изобретателността и креативността на човечеството. Търсим свободата да преследваме призванията си в най-висш интерес на нашите семейства, общности и нация, както и свободата от държавна принуда и централизация. Преди всичко, нашата цел е насърчаването на свободно и добродетелно общество.“

Повече за мисията на Acton можете да откриете на уебсайта им: https://www.acton.org/about/mission

…

Някои акценти

1. Домашна бедност и социално инженерство – лекция на Майкъл Матисън Милър, Ръководител на стратегическите инициативи, старши научен сътрудник и директор на Центъра за социален разцвет в Acton.

В лекцията си г-н Милър изчерпателно и убедително засегна множество ключови сфери на социалното инженерство, на което елитите подлагат народите ни. Резултатът от това инженерство е индивидуално и колективно обедняване: материално и душевно. В дългото си експозе говори за технократичното общество, изкуствения интелект, трансхуманизма и антисемейната джендър пропаганда, за универсалния базов доход и плановете на Световния икономически форум за общество, което „няма да притежава нищо, но ще е щастливо“, за градското планиране и бездушния фокус върху ефективното, функционалното и енергоспестяващото, което своевременно ограбва и скопява душите на хората, и др., като направи паралели с комунизма и други тоталитарни системи. Презентацията му беше безкомпромисна и ефектна.

За финал и като отговор на въпроса какво да се прави, за да се избегне мрачното бъдеще, г-н Милър препоръча, колкото можем, да се стремим да култивираме (християнски) добродетели и принципите на свободния пазар и капитализма (с цел материалното облагодетелстване на хората) и да работим на индивидуално и обществено ниво за връщането на нациите и държавите ни към християнските корени на управлението (по пример на Щатите).

След края на лекцията последва прекрасна дискусия. Зададох въпроси относно фокуса върху материалното, на което се поставя знак за равенство с „благоденствие“ (като се игнорират пагубните за душата последствия от консуматорството, комфорта и лукса), за светската власт като цел и инструмент за „спасение“ на обществата и народите и за търсенето на „рай на земята“ – попитах дали това е християнският мироглед.

За контекст представих Европа, и в частност Балканите, където само за последните 150 години сме видели най-разнородни политически и икономически системи и влияния от различни империи (контекст, който американците нямат, и лекторът се съгласи), и направих паралел между пропагандните инструменти на комунизма и капитализма (жените трактористки в соцпропагандата и овластените жени в капиталистическата пропаганда) и съпоставимите им плодове (примерно аборти). Накратко опитах да кажа, че фокусът върху политическата и икономическата идеология е на ниско ниво, докато съществуват много по-дълбоки обществени и духовни проблеми. Идеологията и икономическата система не спасяват.

Последва пространна дискусия, в която г-н Милър се съгласи с много от тезите ми, но накрая изказа мнение, че това, което в момента виждаме в Европа, всъщност не е истински капитализъм, а е капитализъм, който се е отдалечил от идейните си и идеални корени. Аргумент, който ме разочарова, тъй като А) фокусът и целта остана превземането на светската власт, в която е „спасението“, както и материалното като самоцел, и Б) това е аргумент, който звучи болезнено сходно с „това не е истински комунизъм, дайте да пробваме отново“. Личният ми коментар е, че спасение в светски системи, идеологии и власти няма, и така и го представих на лекцията: че комунизмът и капитализмът са две глави на една и съща хидра, а християнството е съвсем различен алтернативен мироглед и Царство, които са съвсем отделени. Спасението е в Господ Иисус Христос.

Другите две лекции на г-н Милър също бяха сред най-провокиращите и безкомпромисни лекции по време на конференцията:

– Християнската визия за човека и обществото

– Културна критика към капитализма

2. Радикална рехуманизация: уроци от геноцида в Руанда – лекция на Емили Ан Милнс, Началник щаб на Libertas Council.

Темата за войната, военните престъпления, изстъпленията срещу народите и отделните личности, обезчовечаването и партизанското озверяване са теми, върху които често се спираме в Свобода за всеки (примерно бр. 59 на книжката ни за справедливата война, бр. 60 на тема „Война и глобализъм“, както и еп. 2 от ТВ предаването Студио Свобода за всеки също на тема „Справедливата война“). Загубата на човешкото и неразпознаването на Божия образ, достойнството и стойността на отделната личност са пагубни следствия на войната. Отвъд тях обаче стоят божествената и критична за добруването на хората (а и за запазването на живота и достойнството им) трудна, но и нужна до крайност стъпка на рехуманизация и въпросът как да спомогнем за връщането на човешкия облик на две враждуващи, страдащи и дълбоко наранени страни?

В лекцията си г-жа Милнс се спря основно върху войната в Руанда от миналия век и фрапиращите зверски кланета и геноцид, които последват, но обърна поглед и върху арменския геноцид и този в Сребреница. Обясни етимологията и историята на термина „геноцид“, изброи някои от стъпките, които на теория е нужно да се следват за ефективен процес на рехуманизация, и показа и живи примери от работата, която тя и организацията, на която е член, са вършили и вършат в различни точки на света.

По пътя на помирението и възвръщането на човешкия образ ключова начална стъпка е признаването на историческата реалност с едно просто „да, това се случи“. За жалост, и както беше отбелязано в презентацията, за някои всеизвестни геноциди и до ден днешен няма политическо признание от страните насилници.

Г-жа Милнс е част от Libertas Council, чиято мисия, така както е оповестена на уебсайта на организацията, е да утвърждава човешкото достойнство, да се бори с трафика на хора и да спомага за разпространяването на свободата. Критично важен в процеса на рехуманизация и работата на организацията е, разбира се, човекът и отделната личност, за когото е нужен индивидуален такт и подход, съпричастност, милосърдие, разбиране и любов.

3. Важността на бащинството за стабилното и свободно общество – лекция на д-р Антъни Брадли, Почетен научен сътрудник в Acton.

От когнитивно развитие и образователни успехи, до самооценка, любов и обществена ангажираност – д-р Брадли представи плеяда от данни, които категорично заявяват, че бащите са фундамент на обществото. Децата, които са имали бащи, играли активна роля във възпитанието им, са със 75% по-малък риск от бременност в тийнейджърските години и 80% по-малка вероятност да стигнат до затвор. Те са със значително по-добра академична и професионална успеваемост и реализация, по-успешно и бързо се интегрират в обществото и стават полезни негови участници, уважават собствените си личности и тела и тези на другите.

Д-р Брадли разбуни духовете, като представи някои шокиращи (и противоречиви) сведения – примерно като това, че единственото по-лошо за развитието на детето от това сама майка да го отглежда, е то да няма родители, а самотните бащи демонстрират в пъти по-добра ефективност в отглеждането на децата си в практически всички аспекти. Момчетата, които растат без бащи, стават по-агресивни и по-често са склонни да нараняват другите, докато момичетата развиват чувство за малоценност и тенденции към самонараняване. Момчетата узряват полово по-късно, докато момичетата – по-рано. Представените данни от изчерпателно количество сфери на развитието и социалното поведение на децата, и от завиден брой източници, скандализираха аудиторията.

В един момент по време на лекцията усетих гробно мълчание в залата, озърнах се и видях пълна концентрация в лицата на хората. Остана впечатлението, че всеки – аз включително – е разпознал нещо в себе си или в историята на някой близък човек, разпознал е някое пагубно социално последствие. Обществените импликации от презентацията на д-р Брадли са огромни и както самият той натърти няколко пъти, „бащите са най-важната част от едно общество“.

Най-новата му книга, „Ефектът на бащинството“ (The Fatherhood Effect), предстои да излезе в края на годината.

…

Противоречивото

Икономика, Мамон, Джон Адамс

По-горе загатнах за част от противоречивите идеи, разпространявани по време на конференцията. Един от примерите е иначе прекрасната лекция на г-н Милър, в която говори за много от проблемите на технократите, като бездушното градско планиране, 5-минутните градове, автоматизацията, дигиталния контрол, избуяването на изкуствения интелект в практически всяка сфера на живота и зададения модел – „няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“ – на СИФ. Опасността от повярвалите си бюрократи и растящата администрация, която претендира, че знае най-добре как трябва да бъде организирано обществото и личния живот на хората, беше описана убедително и в детайл. Лекторът обобщи, че този „рай на земята“, към който се стремят технократите, може да бъде предотвратен само с принципите на естественото право и класическия либерализъм: пазарът да се освободи, законова държавност (базирана на естествено право) да се създаде, и прогресът и благоденствието на хората ще разцъфтят от само себе си.

Тази лекция беше от наистина добрите, не ме разбирайте погрешно. Давам я като пример за отровената нишка на някои от идеите, които изглежда са прокарали дълбок корен в Института, които се проявиха в далеч по-гротескна, неакадемична (направо пропагандна) и антихристиянска форма, макар и облечена с християнски одежди и украсена с библейски цитати. Примери за второто са:

• Речта на крупния корпоративен магнат от Amway Corp. (корпорация Амуей, т.е. „американският начин“), в която той се похвали, че е спекулант на борсата на Уол Стрийт, и дори мултимилиардният профил на наследената от него корпорация не му попречи да апелира, че не е важно, че има бедни хора – те също могат да допринасят за обществото;
• Лекторката, чиято мечта беше цяла Африка да достигне нивото на материално облагодетелстване на Запада и чийто фокус и мисия на работата, а и на мирогледа, очевидно започваше и свършваше с материалното;
• И друга лекторка, д-р по икономика, която използва чисто пропагандни способи – като този на сателитна снимка на Северна и Южна Корея (едната потънала в мрак, другата светеща като Коледна елхичка) – с цел постигане по най-елементарен и груб начин на внушението „вижте колко са прости комунистите, ние сме умните и успешните“, изграждане на сламени образи на идеологическия опонент, осмиване и обидно опростяване на сложни теми.

Вземайки горните примери отзад напред, ще коментирам няколко идейни проблема. Последната лекция, за която споменах, започна с цитат от книга Битие: „плодете се и се размножавайте“ (Битие 1:28). Това беше основата на лекцията, върху която се градеше целият аргумент за това да градим бизнеси, държави и неправителствени организации, да създаваме деца, да бъдем „плодородни“. Но има и възмутително противоречие. Нелицеприятният, атеистичен, назадничав, грозен, античовешки и антихристски, икономически неадекватен и отблъскващ севернокорейски режим се оказва, че дори той е по-добре по най-фундаменталния параграф и основно човешко право, без което други права са немислими, спрямо красивия, лъскав, материално облагодетелстван и привидно цъфтящ южнокорейски свой антипод, а именно – правото на живот. Севернокорейците раждат деца и се размножават, южнокорейците са под прага на всякакви социологически показатели и точки на демографска невъзвръщаемост. От християнска перспектива, за каквато претендираха гореспоменатите лекции („плодете се!“), комунистите са с една обиколка напред, да ме прощават от Acton. Южнокорейците имат свръх развито технологично и материално облагодетелствано общество, плодът на което е, съвсем буквално, смърт. Моля, не ме разбирайте погрешно – аз съм последният човек, който ще тръгне да защитава комунизма. Тук критикувам идеологическите, идеологизирани, обидни за интелекта и отблъскващи за духа на християнството идеологеми.

Този род лекции представяха свободния пазар, принципите на класическия либерализъм (Джон Адамс) и капитализма като панацея на всички личностни, социални и обществени проблеми, докато игнорираха всички негативни ефекти и пагубни за душата последствия на някои от свързаните процеси, като консуматорството, комфортът, материализмът, идолопоклонничеството към парите и вещите (мамонизъм), трупането на съкровища на тази земя, вместо на Небето, и др. антихристиянски тенденции. Бившият мюсюлманин и впоследствие християнски проповедник, евангелизатор и писател Патрик Сукдео описва всички тези процеси, като добавя и други в своята болезнена и важна за християнската съвест книга: „Смъртта на Западното християнство: пиенето от отровените кладенци на Културната революция“.

Немалка част от конференцията остави впечатление, че като дефиниция на „благоденствие“ Институтът има предвид „добра материална база“. Нещо, което звучи опасно близко до така нареченото „просперитетно богословие“, – т.е., че ако Бог те обича и благославя, то ще имаш пари и вещи, и респективно –ако си беден, то… последното обикновено не се изговаря на глас. Божието Царство някак си стоеше на втори и дори трети план.

В една своя книжка богословът Александър Шмеман описва тези процеси на размиване на християнството в модерния и модернизиран свят:

„Това, което действително направи християнския свят християнски, въпреки многобройните му дефекти и недостатъци, е фактът, че никога не е свеждал човека до каквото и да е – било то икономика, общество или култура – защото винаги е помнел вечното и божествено призвание на човека, винаги е пазел Царството Божие като своя върховна ценност. Винаги е знаел, че човекът е грешно създание, призовано към небесна славa […] всички „редукции“ [са] не само доктринално погрешни, но и екзистенциално разрушителни.“

И по-надолу:

“[…] въпреки цялата си християнска терминология, западното християнство все повече се превръща в човекоцентричен хуманизъм.“

Конференцията в Гранд Рапидс остави впечатление за една такава редукция на християнското до икономическото и материалното. Шмеман продължава като описва и какво не е решението:

„Това не означава да се върнем към добрите стари времена на Християнския свят (Christendom), да установим общество, култура и политика по исторически познат начин или да се стремим към създаването на каквато и да е друга форма на „рай на земята“. Всички мечти за неговото възстановяване са обречени. Защото дори ако християните възстановят контрола над държавите и обществата, това няма автоматично да ги направи „християнски“.

В Свобода за всеки често критикуваме идолопоклонството към държави и империи, упованието на светската власт и разните политически псевдорелигиозни идеологии. Застъпваме малко по-различна линия на тема икономика и богословие.

Икуменизъм

Конференцията е организирана от римокатолическия Acton Institute и следователно имаше масово присъствие на лектори, академици, бизнесмени, свещеници и миряни от правителствения и неправителствения сектор предимно на тази християнска община. Въпреки това на събитието присъстваха и представители на най-различни протестантски деноминации, както и шепа източноправославни вярващи (предимно американци от различните задгранични православни общности в САЩ), някои от които изнесоха лекции.

Икуменизмът е основна линия и търсена цел на Института. Нещо повече – от Acton насърчават и прокламират междурелигиозен икуменизъм за целите на конференцията и института си, а именно – „насърчаването на свободно и добродетелно общество“, тъй като казват, че принципите на естественото право и на човешкото достойнство са универсални сред много от религиите, изповеданията и светогледите на хората. Меко казано, противоречиво изказване.

На събитието присъстваха немалко евреи, мюсюлмани, индуси и други, влизащи в статистиката на „63 деноминации и религии, представени на конференцията“ – информация, с която Acton се хвалеха и която въртяха на видеоекрана. Дори имаше лекции от мюсюлмани и евреи, както и литература, свързана с тези вери, която се продаваше в книжарницата.

Ще отбележа и една последна особеност. Преди началото на дневната серия лекции, семинари и изявления, протичаща от 9 ч. сутринта до към 22 ч. вечерта, от Acton бяха организирали специални стаи за сутрешна религиозна служба (преди закуската) за различни вероизповедания: римокатолическо, протестантско, мюсюлманско и юдейско. Източноправославно липсваше, макар двама православни американски свещеници да присъстваха на конференцията и в самия Институт да има членове на тази общност – един от тях всъщност изнесе лекция. Дали заради малкото представителство на православието или по други подбуди, специална служба не беше предвидена.

След този фактологичен очерк на търсения междурелигиозен икуменизъм (с оттенъци на вавилонизъм) следва и последната подточка от противоречията.

„Юдео-християнски ценности“

Както в някои от лекциите, така и в част от литературата, предлагана от Института, терминът „юдео-християнски ценности“ присъстваше като един вид очевидна истина, аксиома. Използването му под път и над път остави впечатлението, че терминът се използва с конкретен смисъл: на взаимозаменяемост на ценностите на юдаизма (старозаветния) и християнството, на хомогенна цялост.

Но се чудя: дали всички представители на юдаизма сред аудиторията, мюсюлманите, хиндусите и другите иноверци, различните християнски деноминации разбират едно и също под този термин?

Друга гледна точка, която не се застъпи на конференцията, е неразличаването на талмудическия равински юдаизъм след Христа от старозаветния свещенически такъв. Това са две много различни вери с различен светоглед, както често поясняваме и в нашите материали (за справка, бр.65 на книжката ни на тема „Държавата Израел: политическа реалност и богословска истина“).

Личните разговори с американци на по питие след дневните лекции частично отсрамиха впечатленията от американското богословско разбиране по темата. Сред някои от католиците и православните участници открих по-дълбоко разбиране по темата за юдаизма и антагонизма му с християнството, като в един момент дори „Проповедите срещу юдеите“ на св. Йоан Златоуст станаха тема на разговор.

…

Заключение

При все противоречивите идеологически залитания, които описах, трябва да отбележа, че принципът на свобода на словото, гарантиран от първата поправка в американската конституция, важеше в огромна степен. Имах възможността да изкажа противоречиви за голяма част от американската аудитория мнения (по темата икономика и богословие) и да задам провокативни въпроси пред няколкостотин души. При споменаването на въпросната поправка в конституцията, бидейки българин на американска земя, получих немалко одобрителни погледи и усмивки, а впоследствие различни хора се свързаха с мен, за да ми благодарят за коментарите, да се запознаем и да се разговорим.

В този ред на мисли, най-прекрасните, полезни и плодородни резултати от участието ми в конференцията смятам, че са именно запознанството и връзката с хората, които по Божий промисъл срещнах: бразилски и елсалвадорски бизнесмени и неправителствени дейци, индийски римокатолически свещеници в Рим, протестантски – от ред деноминации – проповедници и обществени работници, православни американци. Отвъд професионалното и служебното, заформих и някои приятелства. Очаквайте скоро няколко видеоинтервюта с лектори и изследователи от Института, и не само, специално за каналите на Свобода за всеки.

…

---