Есхатология и глобализация

{loadposition user10}

Съвременният човек, забързан в ежедневието си, сякаш не си дава сметка за света, в който живеем. Неща, за които само преди 60-70 години са били нужни дни и месеци, за да бъдат осъществени, сега се случват за минути и дори за секунди.

Електронните медии и интернет вкарват събитията от света директно в домовете ни.

Светът се е превърнал в “глобално село”. Какво става всъщност при модерните процеси? Какво ни обещава и какво ще ни донесе глобализацията? Граждани на света ли ще станем, или роби на Матрицата? На някои от най-важните въпроси ще се опитам да отговоря в настоящата статия.

Що е глобализация и какво общо има тя с Последното време?

По дефиниция глобализацията е “процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора”. Този процес е свързан с глобално разпространение и взаимно проникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата. Ще се опитам да изложа едно премилениално виждане за връзката между глобализацията и събитията от Последното време, като спомена само някои от по-важните аспекти на тази връзка. В различни части на Библията, но особено в Новия Завет, са набелязани различни аспекти на есхатологичните събития и образите в тях. Две от основните действащи лица в Откровението на ап. Йоан Богослов са “Звярът” и “Лъжепророкът”. Какво представляват те? Каква е тяхната роля?

Глобалното управление и „Звярът”

След като Даниил описва тази символична фигура като цар, притежаващ земна власт (Дан. 7:7 и сл.), а Откровение 13 гл. го описва като един, на когото ще се поклонят всичките народи, то логично е да заключим, че това ще е политически лидер от световен мащаб, но не и глобален тиранин, владеещ цялата земя (Откр. 19:19). Този световен лидер ще бъде активно подпомаган от „Лъжепророка“, който ще бъде световен религиозен водач. Възможно ли е целият свят да бъде контролиран от две личности? Според блажени Августин и амилениалистите Антихрист не е личност, а представлява система.¹ Откровение 13:18 ни говори за “числото на човек”, следователно той ще бъде човек. Логично е да смятаме, че става дума за личности, които управляват определени системи!

Историята ни показва, че никоя империя досега, колкото голяма да е била тя, не може да бъде наречена глобалнa, тъй като влиянието ѝ е било съсредоточено най-вече в нейните политически граници. Глобализацията започва с епохата на Великите географски открития и последвалата я колонизация на новите земи. Целият свят става арена на различни войни и сътресения. Следствията от Наполеоновите войни довеждат водещите световни сили до идеята, че е необходим механизъм за регулиране на междудържавните конфликти.

На Виенския конгрес през 1815 г. е възприета концепцията за света като поле на военни съюзи между отделните национални държави.

Първата световна война слага край на този модел. През 1919 г. се създава Обществото на народите (ОН), което би трябвало да работи като „Правителство на правителствата”, но търпи тотален провал по отношение на нацистка Германия, тъй като няма военен механизъм за въздействие срещу нея. ОН не успява да предотврати Втората световна война.

На базата на ОН през 1945 г. е създадена Организацията на обединените нации (ООН), в която са отстранени слабите места в идеологията на ОН. В момента в ООН членуват всичките 193 официално признати държави, без Ватикана. Ако ООН е пример за глобализация на външната политика, то Европейският съюз е пример за глобализация и в останалите области – вътрешна политика, икономика, финанси, външна политика, обща отбрана и т. н.

Стартирал през 1951 г. като Европейска общност за въглища и стомана, днес Европейският съюз обединява 28 държави, които доброволно са ограничили своя суверенитет в името на общото благо. Мнозина християнски тълкуватели смятат, че точно ЕС ще бъде територията, над която ще се възцари Антихрист. Повод за това е тълкуванието на съня на Навуходоносор, описан в книгата на пророк Даниил 2 гл.

Ако за първите три царства няма спорове, то четвъртото е обект на дискусии, тъй като от него трябва да се появи последното, петото царство.

От една страна, има логика да се смята, че това е Римската империя, но за разлика от първите три царства, тя практически никога не е владяла царството на партите (персите), а предишните три царства не са достигали Западна Европа.

Освен това, библейските събития винаги са имали за поле на действие Йерусалим и околните земи, т. е. Близкия Изток. По тези причини има хипотеза, че четвъртото царство представлява Османската империя, която е владяла тези земи. Съвременна Турция сега възражда политиката на неоосманизма и когато бъде приета в ЕС, политическата и икономическата картина ще стане още по-живописна. Един от най-важните белези, по който ще разпознаем възцаряването на “Звяра” ще бъде подкрепата, която ще му окаже “Лъжепророкът”.

Глобалната религия и „Лъжепророкът”

“И видях друг звяр… Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр… И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра… Направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички… да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име… защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откр. 13:11).

Както вече споменахме, както „Звярът” няма да управлява сам, така и „Лъжепророкът” ще владее хората чрез всеобща религиозна система. Откровение 17 гл. я изобразява като „голямата блудница, която седи на много води” и „на червен звяр, покрит с богохулни имена” (ст. 1-3). Тук е представена религиозна система, защото е казано не само, че „блудницата” „седи на седем хълма” (Рим) (ст. 9) и става дума за „седем царя”, но и че „блудницата” „… се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици…”, което предполага, че обхваща времената преди и след Христос. За това има и конкретни исторически факти, които са свързани с ранната история на Църквата. Прави ли са били обаче реформаторите, които са смятали, че в този текст става дума за Католическата църква?

Макар че Католическата църква днес изглежда доста отслабена, стремежът й към световна хегемония не е намалял. Римокатолицизмът не жали средства и сили, за да разширява своето влияние във всяка сфера на обществения живот. Голяма част от усилията на Римокатолическата църква са насочени към междурелигиозния диалог. Тя е учредител на Световният съвет на църквите, съоснователка на движениието „Религии за мир” и др. , но НЕ членува в тях. Защо ли? „Религии за мир” има структури към ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и редица дъщерни организации в над 75 държави. У нас тя е представена от Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ).

От сайтовете на „Религии за мир” научаваме , че общите молитви на представители на религиозните общности са редовна практика. Това, че тези молитви са несъвместими с принципите на християнската вяра за нейната уникалност явно е без значение за нейните пропагандатори. За мюсюлманите това не е такъв проблем, тъй като според ислямската есхатология те вярват, че „Исус, Пророк и Месия, е жив и в близко бъдеще ще се върне по чуден начин на Земята, през последните времена и ще донесе мир, справедливост и щастие, като обедини християни и мюсюлмани в една обща религия и морал.”² Трябва да се има предвид обаче, че пророкът Иса в Корана и мохамеданската религия, от една страна, и Богочовекът и Спасителят Исус в християнската религия не са една и съща религиозна личност!

Натискът върху религиозните водачи в световен мащаб и у нас е очевидно много голям и от различно естество. Лично аз бях шокиран, когато попаднах на едно писмо на „Центъра за вяра и култура” към университета Йейл.³ В това писмо 674 християнски лидери искат прошка от „Всемилостивия и от мюсюлманската общност по света” за … престъпленията на християните по времето на кръстоносните походи и …войната срещу тероризма!?… Забележете, те не искат прошка от християнския Бог, а от „Всемилостивия”! Да не се заблуждаваме! Титлата „Всемилостивият” не съществува в Библията, но пък е ПЪРВОТО от 99-те имена на Аллах. За някои пастори като Рик Уорън – емблемата на хрисляма (Сhrislam), това явно няма значение, тъй като той твърди, че християни и мюсюлмани трябвало да се молят заедно, защото имало един Бог за всички!

Такива призиви, уви, ще чуваме все по-често и от повече хора, докато любовта на мнозинството не охладнее и дойде отстъплението, както е пророкувано в Библията. Тогава ще започне да функционира системата на „Лъжепророка” под формата на “обединени религии за мир”. Така се подготвя почвата за една „обединена глобална религиозна система”, което е предсказано преди две хилядолетия!

Тези процеси, които споделих дотук, са протекли в рамките на по-малко от 70 г. в модерната ни епоха. Ясно е, че живеем в изключително динамична обстановка и сме изправени пред въпроса къде е нашето място в този глобален свят.

Християните и глобалната политика на Последното време

През последните години все по-често се чуват призиви от различни места, че е време християните да вземат по-активно участие в политиката. Но има ли библейска обосновка за тези призиви? В Новия Завет като че ли е налице едно предпазливо отношение по този въпрос.

В Йоан 18:36 и в множество други стихове ясно и точно се казва, че Божието царство не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя! В Писанията няма нито един пасаж, в който да се загатва за някакви политически амбиции на Исус и учениците Му, нито за тяхно желание да участват в управлението. Това, което виждаме е, че враговете на Христос използваха политическата власт, за да се борят с Него. Фарисеите и садукеите – представителите на официалната религиозна общност – търсеха подкрепа от езичниците, облечени с власт, за да се борят срещу Църквата. Историята също доказва, че в момента, в който дадена църковна общност се докосне до властта, тя се превръща в гонител на верните Христови последователи.

Инквизицията изгаряла на клади протестантите. В последвалото историческо развитие обаче, лутераните, макар и доскоро преследвани, яростно започват да преследват анабаптистите. Преследвани били и квакерите от протестантски настроените англикани, за да стигнем до ХХ век, когато германският протестантизъм пада на самото дъно. Протестантската върхушка, вместо да се противопостави на хитлеризма, се отдава на колаборационизъм. Стотици хиляди германски евреи загиват в концлагерите с активното съдействие на църковните институции.⁴ Преследвани са и протестантски водачи, които отказват сътрудничество с хитлеристкия режим. Светлият образ на Дитрих Бонхьофер (1906-1945), неговият героизъм и мъченическа смърт само подчертават ослепителния религиозен мрак, в който може да се изпадне при колаборационизъм с антихристиянската власт!

Така ще бъде и в Последните дни – чрез официалната религия „Лъжепророкът” ще преследва и избива светиите, следвайки модела на римската власт и хитлеро-фашисткия режим!

Тогава какво трябва да правим като християни, които претендират за лоялност само към Христос? Отговорите трябва да търсим пак в новозаветния модел: трябва да реагираме по адекватен начин!

Йоан Кръстител реагира критично на безчинствата на Ирод: „Не ти е позволено да имаш братовата си жена” (Марк. 6:18; срв. Лев. 18:16; 20:21), защото той знае, че покварата в управлението води към поквара на народа. И затова бе убит. Но за Йоан е казано, че „Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят” (Марк. 6:20). Християните трябва да бъдат морален коректив на обществото. Ние все още имаме конституционни права в родината си, нека ги употребяваме, но без да се поддаваме на политическите борби и интриги. Ние имаме примера на мъже като Мартин Димитров и Петър Гюзелев, които не се поквариха от политиката и които са отличен пример за нас.

Макар Бог нарочно да не ни е дал точна дата за Пришествието и за другите събития от Последното време, то от Писанията можем да разберем, че глобалицията на света е един от признаците за тяхното наближаване. Факт е, че светът върви към морална гибел, въпреки надеждата ни, че ще има и момент на „мир и безопасност“. Нека следваме примера на Исус и учениците в тяхното разбиране за есхатологичния завършек. Господният ден ще дойде като крадец и всичко, което е писано, ще се случи, независимо дали ни харесва или не.

Страхил Иванов е роден през 1970 г. През 1985 г. преживява обръщение – лична среща с Христос, след което предава живота си на Бога. Посвещава живота си на Божието дело в България. През периода 1992-1993 г. е дякон в ЕПЦ-Плевен, а от 1993-2003 г. е пастир на ОБЦ-Божурище. Управител е на фондация ”Шелтер-България”. Интересите му са в областта на християнското богословие, историята на философията и църковната история. Публикувал е в български електронни списания. Женен, с две деца.