{loadposition user10}
Но по странно прикрит начин, големите левичарски медии отричат, че САЩ е лидерът на световния хомосексуализъм
Според Асошиейтед прес (АП), заради световната културна хегемония на Съединените щати, повратното решение на Върховния съд на САЩ в полза на хомосексуалните „бракове“ ще се отрази на други народи и хомосексуалните активисти в много части на света се вълнуват в очакване да използват решението на съда за успеха на своята кауза.1
Въпреки че големите американски компании (Apple, Microsoft, Google и т. н.), а дори и американското правителство до голяма степен, са подтиквали тенденцията към законодателно признаване на хомосексуалните „бракове“, Асошиейтед прес, чиито репортажи са безсрамно про-хомосексуалистки, побърза да разграничи САЩ от лидерската роля, като каже, че „САЩ [не] са лидерът в това движение“, пренебрегвайки обстоятелството, че САЩ е първата нация, назначила хомосексуалист за посланик на хомосексуалистката идеология в световен мащаб, и че Държавният департамент и Американската агенция за международно развитие (АМРР) са финансирали и обучавали хомосексуални организации от други нации.
В опитите си да освободи САЩ от лидерство в международния хомосексуализъм AП посочи, че в други държави, като Аржентина, гей „бракът“ е признат преди да бъде признат в САЩ.
Бразилия, най-голямата католическа нация в света, постигна узаконяване на гей „брака“ през 2013 г., преди САЩ, но хомосексуалните активисти, участващи в тази кампания, бяха в тясна връзка с хомосексуалните активисти в САЩ и тяхната „бразилска“ пропаганда беше силно зависима от данните и експертния опит на американските им сътрудници.
Тъй като Бразилия няма глобална културна хегемония, признатият там гей „брак“ не е повлиял на други народи. Когато Върховният съд на САЩ легализира хомосексуалните „бракове“, уебсайтовете на Паласио до Планалто (Белият дом на Бразилия) и бразилското Министерство на образованието показаха хомосексуалната дъга в знак на хомосексуалисткото празнуване, каквото бразилското правителство не отбеляза дори при бразилското легализиране на хомосексуалния „брак“.
Въпреки че по отношение на някои икономически въпроси Бразилия и САЩ стоят на противоположни позиции, между тях е имало едно безспорно, жизнено и невероятно братство относно хомосексуалнната политическа програма.
По същият начин, аржентинският хомосексуален „брак“ не е довел до международно влияние, тъй като Аржентина няма глобална културна хегемония. И все пак е много малко вероятно аржентинските хомосексуални активисти, които участват в тази кампания, да не са били сериозно ангажирани с американските хомосексуални активисти и тяхната „аржентинска“ пропаганда да не е била силно зависима от данните и експертните знания на американските им колеги.
„Решението на САЩ ще има голямо въздействие в други страни“, каза Естебан Паулон, президент на аржентинската Федерация на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, като добави, че неговата организация е представила документация на американските юридически групи, участващи в делото пред Върховния съд.2
Това е стар трик. По същият начин действат американските групи и фондации в защита на аборта. Те финансират и обучават активисти в развиващите се страни и когато е необходимо, тези активисти се използват като нагледен пример в подкрепа, с глас, идващ от Третия свят, на точно това, което искат американските групи и фондации в защита на аборта. Те представят в системата на ООН и на международни форуми за аборта и контрола на раждаемостта своите активисти, обучени да бъдат гласа от Третия свят, като казват: „Виждате ли? Те искат аборти и контрол над размножаването на населението и желаят нашата помощ, за да го постигнат!“
Мотивацията зад тези усилия е всичко друго, но не и добросърдечност. Съветът за национална сигурност на САЩ, най-висшият орган, вземащ решения по въпросите на външната политика в САЩ, обнародва строго секретен документ, озаглавен Меморандум за изследване на националната сигурност 200 (МИНС 200), наричан също „Докладът Кисинджър“. Темата на доклада е „Последици от растежа на световното население за сигурността и външните интереси на САЩ“. Този документ, публикуван на 10 декември 1974 г., по време на управление на Републиканската партия, е резултат от сътрудничество между Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Американската агенция за международно развитие (ААМР).
Според д-р Брайън Клаус, специалист по контрол на раждаемостта в международната организация „Човешки живот“ (Human Life International), „МИНС 200 продължава да бъде основополагащ документ за контрол над размножаването на населението, издаден от правителството на Съединените щати. Поради това той продължава да представлява официалната политика на САЩ по контрол на раждаемостта… Основната цел на финансираните от САЩ усилия за контрол над размножаването на населението е да се поддържа достъп до… ресурси на по-слабо развитите страни“.
МИНС 200 е най-важният документ на правителството на САЩ за контрол на раждаемостта. Но имаше опит да се отрече, че САЩ е лидер в глобалното движение за контрол над размножаването на населението.
Клаус обяснява, че народите никога не биха могли да твърдят, че мръсната работа в усилията на САЩ за контрол на раждаемостта са пряка отговорност на САЩ, тъй като има стратегия за избягване на това обвинение. Той казва: „МИНС 200 също изрично заяви, че Съединените щати са имали намерение да прикрият своите дейности по контрол над размножаването на населението и да избегнат обвиненията в империализъм, като убедят Обединените нации и различни неправителствени организации – и по-конкретно Патфайндър фонд, Международната фондация по семейно планиране (МФСП ) и Съвета за населението – да си свършат мръсната работа“.
ААМР, която заедно с ЦРУ е ангажирана в изготвянето на МИНС 200, използва големия си опит за контрол на раждаемостта и способността си да лавира за подпомагане на хомосексуалната програма по света.
Миналата година ААМР и Държавния департамент на САЩ бяха домакини на третата Конференция за прогреса на правата на човека и насърчаване развитието на приобщаване на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) лица във Вашингтон, окръг Колумбия. Водещи представители на правителството на САЩ се изказаха по време на събитието.
Конференцията събра правителствени служители, частни спонсори, бизнес лидери, учени и хомосексуалистки активисти от повече от 30 страни с цел засилване на координацията, сътрудничеството и увеличаване на ресурсите, посветени на популяризирането на хомосексуалната политическа програма по света, както и с цел да гарантира пълното включване на хомосексуалните активисти в структурите на политическата власт.
Фокусът на конференцията беше поставен върху стратегиите за дипломатическа и чуждестранна помощ за решаване на хомосексуални проблеми по цял свят. На нея също така бяха обсъдени най-добрите начини за ангажиране на верски общности в подкрепа на хомосексуалната програма и нейната интеграция в програми за развитие.
Въпреки солидното участие на САЩ в глобалната хомосексуална политическа програма, големите левичарски американски медии, включително Асошиейтед прес, искат да прикрият лидерството на САЩ в това движение. Това прикритие става също и с дипломатически стратегии.
Американският световен посланик в защита правата на хомосексуалистите посети наскоро Бразилия и други страни, за да им помогне да натрупат опит в хомосексуалната им дейност, като ги използва, за да създаде впечатлението, че неговата мръсна работа не е в полза напредъка на хомосексуалните амбиции на администрацията на Обама. Въпреки че финансирането, експертните знания и вдъхновението идват от американските хомосексуални групи, всичко ще бъде направено уж в името на желанията на хомосексуалните групи от Бразилия, Аржентина и дори Африка!
Понастоящем двадесет и една страни са наложили гей „брака“. В повечето от тези страни, добре организирани, финансирани и обучени хомосексуалистки групи лобират за разширяване на „гей-брак“ правата, особено що се отнася до осиновяването.
Тези движения, които са получили средства и обучение от страна на САЩ, включително и от Държавния департамент и ААМР, биват истински лансирани чрез узаконения в САЩ гей „брак“, според доклада на AП. Те ще използват опита на САЩ за напредване на тяхната кауза („Е, след като най-напредналата нация в света благоприятства гей законодателството, ние трябва да подражаваме“) и американските хомосексуалистки групи на свой ред ще използват опита си за постигане на още повече. („Е, дори народите от Третия свят възприемат хомосексуалната програма. Защо да се въздържаме от придвижване напред?“)
Всички те са включени в порочен кръг от нечисти дела. Но в крайна сметка, културната хегемония е решаваща.
В своята книга „Голямата шахматна дъска“ (1997), Збигнев Бжежински, един от най-доверените съветници по външна политика в правителството на САЩ (от Картър до Обама), заявява, че САЩ имат световна хегемония във всички основни области. Той казва: „Америка държи върховна позиция в четирите решаващи области на глобалната сила: военна … икономическа … технологична … и в културно отношение“.
Бразилският и аржентинският хомосексуален „брак“ и хомосексуалната политическа програма в други страни не са оказали влияние върху други народи. Но ако САЩ искат да ги използват, те със сигурност ще окажат критично въздействие в световен мащаб.
Мощното господството на САЩ в момента е в служба на тяхната собствена хомосексуална програма и на хомосексуалната програма на международните хомосексуални групи, които ААМР и Държавния департамент са обучили и финансирали. Отговорът на тази доминираща сила в защита на хомосексуализма се крие в разпокъсаната консервативната съпротива в САЩ и в международната консервативна съпротива, чрез които може да се даде отпор на хомосексуалния империализъм, насърчаван от правителството на САЩ и големите компании.
Хомосексуализмът донесе унищожение на Содом и ще донесе унищожение на всеки град или суперсила, които го прегръщат. Остатъкът от християни, верни на Бога, трябва да предупреждава за опасността от содомия и да подкрепа усилията за защита на децата и техните семейства от нея.
…както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и бяха обзети от противоестествена страст, са ни дадени за пример, като носят наказанието на вечния огън. (Юда 1:7)
Бракът е съюз между мъж и жена. В защита на този оригинален и истински брак, на който се противопоставя фалшивият „брак“ между двама мъже, ще кажа, че той няма да спаси вечните души на хората. Но ще спаси децата, семействата и обществото от психологическо, морално и физическо унищожение.
Проповядването на благовестието и ясното послание, че Исус Христос спасява, изцелява и избавя ще постави разграничителната линия у грешниците, които обичат хомосексуалните грехове и у народите, които обичат да насърчават и да налагат тези грехове. Те ще имат своя шанс да получат спасение, изцеление и избавление.
Ако не искат да чуят Евангелието, християните трябва да действат пророчески, особено в случая на една нация, в основата на която бе Евангелието, която е била шампион по „износ“ на Евангелието и е повлияла на много народи с посланието на Евангелието, а сега приключва със содомия и като шампион по експортиране на содомия, склоняваща много народи към този грях.
Статията съдържа информация от Асошиейтед прес.
Публикува се с разрешение © 2015. Всички права върху превода запазени.
Оригиналът на статията на английски можете да видите тук.
Хулио Северо е бразилски писател и блогър. Автор е на книгата Движението за хомосексуализъм (O Movimento Homossexual), издадена през 1998 г. от бразилския клон на издателството Bethany House Publishers. Поддържа блогове на английски, португалски, испански и немски език.