Кой от кого се учи, или още веднъж за злополучните законопроекти на другарите-комунисти

мисълта, че „партията“ не контролира живота на хората в държавата. Нищо, че е второто десетилетие на 21 век и че България се стреми да бъде в крак със съвременните либерални демокрации в Европа; нищо че „партията“ не е на власт – те са убедени, че това тяхно безвластие е само временно; и нищо че предлаганите промени в действителност се отнасят до законите за осигуряване на националната сигурност и спокойствието на гражданите, но поради някакво умствено объркване те решиха да ги внесат в закона за вероизповеданията. Последните парламентарни умувания в друга „братска“ (за комунистите) страна още веднъж показаха какво е лицето на ратуващите за връщане на старите времена на тотален контрол върху населението.

Преди няколко дена, 24 юни, в руския парламент (руската дума) бяха одобрени промени, наречени „антитерористичен пакет“, който налага внасянето на промени в десетина закона, преди всичко свързани с националната безопасност. За разлика от нашите комунисти, наричащи се сега социалисти, руснаците ясно заявиха, че новите промени се отнасят до законите, осигуряващи сигурността на държавата и гражданите. Но същевременно като се проследи историята на приемането на тези поправки може да се съзре нещо общо между нашите „другари“ и руснаците.

Разсъжденията върху руския „антитерористичен пакет“ начеват още през миналата година, след като две парламентарни комисии (комисията за безопасност и противодействие срещу корупцията, оглавявана от Ирина Яровая, и комисията по отбрана на Съвета на федерацията, оглавявана от Виктор Озеров) провели съвместно заседание и приели т.нар. антитерористично заявление, а конкретните действия по съставянето и обявяването на „антитерористичния пакет“ започват през април тази година (вж. линка по-горе). Мисля, че не трябва да се съмняваме, че българските „другари“ с интерес следят какво се случва в голямата „братска“ страна и че горните разсъждения и писания не са убягнали от вниманието им. Та през март, дори преди да излязат наяве руските предложения за промени в законите, отнасящи се до националната безопасност и насочени срещу тероризма, „другарите“ набързо написаха какви промени те предвиждат в българския закон за вероизповеданията. Интересно е да се проследи, защо те не внесоха предлаганите промени в друг закон, да речем закона за агенция Национална сигурност или закона за консултативния съвет за национална сигурност, или закона за министерството на вътрешните работи, или дори закона за местното самоуправление и местната администрация, или пък да речем закона за специалните разузнавателни средства (тъй де, като ще следим гражданите, нека да помислим и за техническата страна на въпроса). Но не, червените другари се интересуват от вярата на хората и от това дали тази вяра не може да се използва по вредоносен начин. Ама дали става въпрос за православен, протестант, католик, мюсюлманин, юдеин и т.н. – това няма значение, по-важното е вярата да бъде контролирана, без да е нужно да знаем дали тя може да се използва с цел вреда или с цел принасяне на благо, както на вярващия, така и на обществото като цяло; както те са се изразили – дори и при съмнение за нарушаване на законите ние трябва да действаме.

Но като вникнем по-добре и в предложените от руснаците промени (които трябва да бъдат утвърдени и от руския президент), ще видим, че и в Русия се предлага въвеждането на редица ограничения на правата и свободите на гражданите, особено на вярващите. Новият закон налага да се иска предварително разрешение от държавата, преди някой да реши да говори за вярата си с другите, дори това да става и в обикновен разговор. Това дори се отнася и до най-тривиални случаи, например покана по имейл до приятел да посети църковно богослужение. Дори и в частен дом се забранява провеждането на богослужение или казването на молитви, ако в него присъстват и невярващи. Църквите вече ще поемат отговорността да водят редовна отчетност на своите членове и да следят тяхната дейност; например, ако църковен член говори за вярата си с колега от своята службата, не само той ще бъде наказан, но и църквата, към която принадлежи, като глобата за вярващия достига до 50 хиляди рубли (770 долара, 700 евро или 580 британски лири). Предвидени са и ограничения по отношение на връзките на църквите с чужденци, например всеки неруски гражданин, който реши да посети църковна служба, трябва да притежава работна виза или в противен случай рискува да бъде глобен или да бъде експулсиран от Русия (повече подробности вижте на сайта „Врата на надеждата“ и оригиналния английски текст на Door of Hope International, където може да се види, че 29 юни бе обявен за ден на молитва и пост за Русия с цел непозволяване на новите промени да бъдат утвърдени).

Разбира се, и в Русия има здравомислещи хора и все още не е известно дали руският президент ще подпише законопроекта или ще наложи вето, например Михаил Федотов, ръководител на Съвета на правата на човека към президентството на Русия потвърди, че ще се обърне към президента с молба да не подписва внесения и одобрения от руския парламент „антитерористичен законопроект“.

Та ето за това се сещам, като чета напоследък новините за руските предложения за промени в законите, отнасящи се към националната сигурност и углавния кодекс на страната: крушата явно не пада по-далеч от дървото, от което се е откъснала. Нищо, че „Единна Русия“ (от която са и двамата вносители на руския „антитерористичен пакет“ Ирина Яровая и Виктор Озеров) има по-друга идеологическа платформа от тази на българските социалисти, за последните си остава вярна някогашната приказка: „ние винаги се учим от братската съветска (пардон, руска) страна“, защото всичко, което лъха оттам, е правда и истина. И както руските законотворци вече приемат редица закони за ограничаване на правата и свободите на гражданите (под предлог борба срещу тероризма, пък и срещу всичко, което не е руско), защо и нашите „другари“ да не предлагат промени в нашите закони и тъй страната ни да бъде напълно защитена от всякакви заплахи. Но за българската червена партия е важно да се предотвратят и евентуални заплахи от страна на вярващите, без разлика дали предлаганите промени се отнасят до благовестието на една християнска църковна общност или до идеологическите внушения на една ислямистка групировка. Ако пък постигнат и създаването на напълно атеистична държава – ето това вече ще е върхът на защитата на националния интерес: няма вярващи, няма и заплахи за държавата; както навремето комунистите казваха: „религията е опиум за народа и трябва да се изкорени, само комунизмът (т.е. войнстващият атеизъм) може да донесе светло бъдеще на народите.“

Е, видяхме какво бъдеще той донесе на народите. Надявам се мнозина да видят какво целят българските социалисти с предлаганите поправки към закона за вероизповеданията и да прозрат зад тях истинските цели на „старата партия.“ А междувременно вярващите да не униват поради подобно кощунство в политическия живот на страната ни и да благовестяват Христовата Добра Вест на всички, та дай Боже у нас да се утвърди християнството, а не атеизмът и тоталният контрол на народа, за който мечтаят „другарите.“

Бележка: снимката на Ирина Яровая взета от руската медия „Ведомости“