Ян Амос Коменски (1592-1670) е достатъчно добре познато име в педагогиката, за да има нужда от специално представяне. Неговите просветителски идеи и до днес символизират стремежа на големия педагог към усъвършенстването на човешката личност и цялото общество. Често обаче неговите велики идеи се представят частично или се адаптират към някаква предпоставеност, диктувана от определена политическа идеология. Затова дори по времето на комунистическите тоталитарни режими Коменски бе цитиран и неговите трудове бяха публикувани, за да бъдат изучавани от бъдещите педагози, на които се гледаше като на верни “строители на комунистическото общество”. А в основата на тогавашната педагогика стоеше марксистко-ленинският възглед за претопяване на личността в безформената маса на бъдещото комунистическо общество.
За Коменски обаче идеалът бе усъвършенстването на личността чрез познанието за Бога. Всеки човек би трябвало да бъде насочван като главна цел на света и живота към Бога. Този е свещеният дълг на семейството, обществото и държавата. Едва ли има нужда да се подчертава, че марксистко-ленинската идеология и подкрепящите я институции правеха всичко възможно да отдалечават всяка личност и всяко поколение от целта, очертана от Ян Коменски.
В тази статия ще посочим основните принципи на възпитание и обучение, които Коменски определя за онази начална степен на образование, която той нарича “Майчиното училище”. Както ще видим, според големия чешки педагог без тази степен е невъзможно да се премине към останалите три степени на обучение, които той включва в по-обширния план на своята система: основното, латинското и академията. Разбира се, трябва да отговорим на въпроса, доколко е възможно прилагането на системата за “Майчиното училище” днес.
Сходството между дървото и човека
Коменски е убеден, че стремежът към познание е основна жизнена функция на човека. С присъщата си образност на езика, той сравнява физическото и духовно израстване на човека със засаждането и грижите за плодното дръвче.
Всеки човек може да бъде оприличен от най-ранната си възраст на ябълката, крушата, смокинята, лозата и т. н. (Велика дидактика, VІІ.1). Оставено само на себе си, растението се деформира и дава диви плодове, които са неприятни на вкус и нежелани от хората. Но благодарение на опитната ръка на градинаря, който го полива, подрязва и полага ежедневни грижи за него, дръвчето се превръща в източник на сочни и хранителни плодове. Така става и с човека. Той не може да се издигне до степента на “разумно, мъдро, нравствено и благочестиво същество”, ако от най-ранната му възраст за него не се полагат съответните грижи и не му се дават необходимите насоки.
Коменски е чужд на идеята, че детето трябва да бъде оставено на чужди грижи, извън семейния кръг. Истински правилно насоченото образование трябва да започне твърде рано, и то в домашна среда. Детето е като младо дръвче и като мек восък (пак там, 4-5). Нужно е, както е казал Цицерон, да се има предвид, че “децата бързо схващат безброй предмети” (вж. За старостта, 21). Но отлични резултати се получават само и единствено в семейната среда и то в онази семейна среда, където има ясна прдстава и нагледни примери за благочестие.
Както правилните грижи към младата фиданка започват още от първата година, така благочестието трябва да се насажда още от първите години, за “да пусне корени в сърцето” (Велика дидактика VІІІ. 5, 7). Здравината на морала и правилните принципи на поведение “се всмукват” само през младите години. Първите впечатления, първите уроци, първите семена на знанието, първите примери на нравствено постъпване се получават в семейния кръг. Ако са добри, те предпоставят едно добро развитие на личността в бъдещия й живот. Ако са лоши, те предпоставят трайното засаждане на злото в човешкия живот (пак там, 8).
Коменски представя една идеализирана картина на семейната грижа към подрастващите, която несъмнено е белязана от християнската представа за “доброто” като идеал на човечеството. Той изхожда от принципа, че за всеки родител главната цел е “благото на потомството му” не само в познавателния, но и в моралния смисъл. Затова той препоръчва на своите съвременници да гледат на децата като на “небесни фиданки”, към които трябва да се оказват съответните грижи, за да бъдат постигнати “добри успехи в науката, нравствеността и благочестието” (пак там, 9).
Доколко тези препоръки на Коменски ще бъдат чути в едно постмодерно общество, което се оставя на течението на други, финансови и кариерни стремежи и то се впуска в едно състезание, което често печелят хора с нелоялни и непочтени средства, е отделен въпрос. Остава ненарушим обаче принципът, който ни напомня Коменски, че както плодното дръвче, така и човек се оформя в една или друга посока отрано, още в детската си възраст. И дадената семейна среда (или пък нейната липса) оставят най-трайните следи върху интелекта, характера и поведението на всяка човешка личност. Превива се младото, а не старото дърво. Оформят се ценностите у детето, а не в мисленето на възрастния човек.
Ролята на “Майчиното училище”
Коменски е автор на десетки класически трудове в областта на педагогиката. Един от най-интересните е “Ръководство за майчиното училище” или “Информаториум” (1628). Главните му идеи обаче са изложени във “Велика дидактика” (1657) – съчинение, което може да бъде смятано с основание за шедьовър в сферата на педагогиката. Като изхожда от представата си за четири периода на т. нар. “възходяща възраст” (до 25 години), Коменски определя и своите четири степени на обучение на всеки човек, обхващащи по 6 години: майчино училище, основно училище, гимназия и академия (Велика дидактика, ХХVІІ.3).
Най-ранният и най-важният период – “училището на детството” – той определя като “Майчиното училище”. То се провежда, образно казано, в “майчинския скут”. Така Коменски акцентува не само върху най-ранните и най-трайни възприятия на детето, но подчертава атмосферата на любов, топлота и грижа, която може да цари само в дома, край огнището на обичта, мира и хармонията в семейството. Разбира се, пак ще подчертаем, че великият чешки педагог рисува една идеализирана картина!
Коменски препоръчва “Майчиното училище” да се провежда във всеки дом. В него ще се развиват предимно външните сетива, като се полагат основите на опознаването на света (пак там, 6). Коменски смята, че “правилното образование на духа” преминава през обучението на външните сетива, което се започва в родния дом (пак там, 7). Преминаването от сетивността към абстрактното мислене се задълбочава в следващите възрастови групи и етапи на обучение, но наченките трябва да бъдат установени като посяването на първите семена в почвата още в началния етап на “Майчиното училище”.
Всичко, което бъде положено като основа през първия етап на обучение, е перспективно и трайно, защото е сравнимо с въздействието на пролетта, която събужда цветовете и пъпките на плодните дръвчета (пак там, 9). Ако те бъдат събудени и облагородени за живот, ще се превърнат в плодове.
Коменски представя следната оптимистична картина: “шестгодишните дечица, добре подготвени благодарение грижите на родителите и дойките, биха приличали на грижливо насадени и добре укоренени растения, които току-що са покарали клончета” (пак там, 10). Пропуснатата пролет предопределя сухотата на лятото и безплодието на есента.
Хора, които не са преминали през пролетната градина на “Майчиното училище”, остават осакатени или недостатъчно подготвени за многобройните предизвикателства на живота. У тях липсват хармонията и съвършенството в знание и ценностна система, които препоръчва Коменски.
Разбира се, съвременната педагогика предлага и други принципи за тази ранна възраст. Днес някои педагогически системи акцентират върху индивидуалността и развитието на творческите способности на детето. От друга страна, мнозина се стремят да изграждат у подрастващите и правилно отношение към другите, защото в крайна сметка личността придобива качества и умения в общуването си в средата на някакъв извънсемеен колектив – съученици, колеги, обществото като цяло.
Не може да се отрече обаче фактът, че семейната среда има своето неотменимо предимство – тук човек се ражда, започва да опознава света около себе си, учи се да говори, разбира за пръв път разликата между добро и зло, сигурност и несигурност, обич и враждебност.
Затова Коменски отдава първостепенно значение на “Майчиното училище”, което има нужда да реализира свой образователен и възпитателен план (пак там, ХХVІІІ). Именно в този подробен план на Коменски бихме могли да видим основите на едно домашно училище, което, ако бъде правилно приложено, би могло да бъде конкурентноспособно на всяка друга форма на обучение – частна или държавна.
Коменски е убеден, че именно в “Майчиното училище” е възможно “да се всади всичко онова, от което мислим, че той (т. е. човек – б. м.) ще има нужда през целия си живот” (пак там, 1). Най-напред детето се научава да мисли и говори у дома, като усвоява не само думи и изрази, но и граматични правила. То усвоява също така началата на реториката, защото копира интонацията и извършването на жестове. У дома детето може да научи принципите и законите на физиката, естествознанието, астрономията. То може да получи знания по география, хронология, история. В семейната среда детето усвоява знания и умения по абстрактни науки като математиката или философията. То се научава да борави с методите на диалектиката. Запознава се с моралните принципи. Изгражда си отношението към религията. Дори, както посочва Коменски, може да се докосне до идеите на метафизиката.
Коменски препоръчва занимания с децата в семейна среда по всички основни религиозни въпроси, което, разбира се, трябва да става със съответните нагледни помагала (пак там, 21.ХХ). Детето трябва да се научи да вижда присъствието и дейността на Бога в заобикалящия го свят, защото Бог е Творец и Промислител. Той трябва да бъде възприеман като справедлив Родител, Който възнаграждава и наказва. Бог трябва да бъде обичан, почитан и възприеман със страхопочитание. Нито едната, нито другата крайност трябва да се ретушира в детското съзнание. С други думи, Бог не трябва да бъде възприеман като такъв любвеобилен Родител, Който е безхарактерен, нито пък като толкова строг Съдия, Който е безсърдечен.
Коменски препоръчва и обучение в “Майчиното училище” на основните положения в “Катехизиса”, при което те се обясняват според детските възможности да бъдат възприети. Що се отнася до акцента върху “Катехизиса”, Коменски следва практиката в протестантските общности, въведена от Лутер и Меланхтон, децата да бъдат обучавани с пригоден за тяхната възраст “Катехизис”. Тази практика не е престанала и до днес, но вече се е видоизменила в обучение в т. нар. “неделни училища”.
Съобразно целите и задачите на “Майчиното училище” Коменски отделя значително място на науката за морала (пак там, 10.ХІХ.а-м). Изредените добродетели имат не само индивидуално, но и социално значение: чистота, искреност, търпение, почит, послушание, справедливост и т. н. Целта е всяко дете да постигне “Христовия дух”, защото ев. Лука пише за детето Исус: “Той напредваше в премъдростта и възрастта, и в благодатта пред Бога и човеците” (Лук. 2:52).
Коменски видимо изповядва възгледа, че едно общество може да бъде формирано на основата на християнските ценности, ако се състои от отделни личности, които старателно и методично са доведени до началото на съвършенството още в “Майчиното училище”. Такава педагогическа система отчита психологическите особености на индивида и семейната среда, като отдава заслуженото на благоприятните предпоставки за едно правилно насочване и развитие на личността от самата поява на детето в света.
Провалът на онези тоталитарни възгледи в сферата на педагогиката, които се опитаха да заместят семейната среда с идеологически структурирани институции като училище и различни организации (пионерска, комсомолска и пр.), е видим в нашата съвременна действителност. Тоталитарните системи не само, че не изградиха “съвършени” личности в познавателен и морален смисъл – неизбежно е признанието за нашето изоставане от други европейски и западни страни, които не са преживели мрачните десетилетия на тоталитаризма, но предизвикаха дори застой на няколко поколения. Затова нашата образователна система изостава значително, а по отношение на корупцията и престъпността обществата на бившите тоталитарни държави се посочват на челни места в световен мащаб.
Ако трябва да насочим интереса си към концепцията на Ян Коменски за положителното значение на “Майчиното училище” и се опитаме да я приложим в днешната постмодерна и посттоталитарна епоха, то трябва да имаме предвид следните съображения.
Първо, прилагането на обучение в домашна обстановка в началната детска възраст е необходимо и полезно от психологическа гледна точка независимо от епохата, в която живеем. По този начин би било възможно да се положат основите на едно правилно обучение и възпитание, което може да се развие в следващите етапи.
Второ, домашното обучение и възпитание може да продължи в един следващ етап при положение, че на детето са подсигурени работеща образователна програма и квалифицирани преподаватели. Разбира се, за такова обучение е необходима съответната законова база, за да има акредитация на постигнатите резултати.
Домашното (индивидуално) обучение има дълга история в световен мащаб, а се практикува и у нас при известни обстоятелства, регламентирани в закона за образованието. Следователно домашното (индивидуално) обучение не бива да бъде ограничавано или възпрепятствано, стига то да гарантира успеваемост и израстване на децата в знания, умения и морал.
Свобода за всеки © 2013. Всички права запазени. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения. За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com
Д-р Вениамин Пеев е възпитан в посветено християнско семейство, в което вярата в Христос като Божи Син и Спасител стои на първо място. Д-р Пеев е специализирал библеистика в Лайпцигския университет (1990). Придобива магистърска степен по библейска херменевтика в Теологичния факултет на лондонския Университет Брунел (1994). За периода 2000-2003 г. подготвя дисертационен проект като частен докторант в Оксфорд под ръководството на видния православен теолог и йерарх митрополит д-р Калистос (Уеър). През 2009 г. защитава успешно дисертацията си в областта на руската религиозна философия в НБУ (София). Научните му интереси са в областта на религиозната философия и модерната и пост-модерна теология. Понастоящем е редовен гимназиален преподавател по английски език и литература в гр. Перник, и лектор по Съвременно богословие и История на философията във ВЕБИ (София). Автор е на редица статии и монографии в областта на съвременното богословие и религиозната философия след Просвещението.