Милиционерски подход към свободата на религията в Бургас

{loadposition user11}

Научих за възмутителни действия на новата кметска управа и на полицията в Бургас по отношение на протестантските вероизповедания. Разпространили, видите ли, „информационна справка относно активизацията на нетрадиционни за страната ни християнски вероизповедания, във връзка с предстоящите Великденски празници.” И разпоредили на директорите на училища да запознаят учениците с нея и да проучат техните реакции и нагласи. Въпросната „справка” като терминология, манталитет и цели е в пълен разрез с конституционните права на гражданите. От нея лъха гнилия дъх на милиционерщината от времето, когато комунистическите ченгета тормозеха хората, които влизаха в църковните храмове по Великден. Затова е крайно време, подобни управници и служители на реда, да наизустят, а по възможност и да вникнат в следните фундаментални положения в едно съвременно демократично общество:

1. Конституцията на Република България и Законът за вероизповеданията от 2002 г., в съзвучие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните права на Европейския съюз, гарантират свободата на религиите в нашата страна и правото на всеки гражданин да упражнява свободно и без ограничения своето вероизповедание.

2. Ограничения на свободата на вероизповедание, в т.ч. на изразяването на религиозни убеждения и на тяхното разпространение са допустими според международните актове и нашия Закон за вероизповеданията само при заплаха за националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и при използването на религията за политически цели. Дали такава заплаха е налице може да каже не N-ския кмет или кварталния милиционер, а Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет! Не е работа на общината да разглежда, а още по-малко да се произнася и да предприема административни действия, по жалби на граждани, които се оплакват за нарушени религиозни права или за дейност на религиозни организации в нарушение на Закона за вероизповеданията. По силата на този закон има един компетентен за това орган – Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет. Този орган може да налага административни наказания, ако констатира нарушения или да сезира прокуратурата, ако деянията съставляват престъпления.

3. Конституционно и законово е забранена държавната намеса в делата на отделените от държавата религиозни институции и организации и е гарантирана равнопоставеността на всички вероизповедания. Дълг на държавните и общинските органи е да осигуряват „условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” и да съдействат „за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи” (чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията).

4. Предвид т. 1, 2 и 3, е абсолютно недопустимо общински чиновници, а още по-малко полицията, да „философстват” по адрес на религиозната дейност на едно или друго официално регистрирано по законен ред вероизповедание. На полицията, съгласно Закона за МВР (чл. 157) даже й е абсолютно забранено да събира информация за религиозните убеждения на хората и за членството им в религиозни организации. Камо ли пък да правят „справки” и да раздават оценки.

И накрая, понеже прочетох някъде, че местни управници оправдават подобни действия с мотива, че така се защитава „традиционното православие”, от позицията на човек, чиято привързаност и активност в защита на Църквата е публично доказана, си позволявам да им препоръчам настойчиво да се въздържат от подобни изявления. Защото с тях те рушат авторитета на БПЦ и предизвикват негативизъм към нея от страна на останалите вероизповедания, които остават с убеждението, че са дискриминирани от държавата.

Пък и хайде хора, които влизат в църква само по Коледа и Великден (ако въобще влизат!) да не се правят на „по-католици от папата”.

Борислав Цеков е български политик и юрист, народен представител (2001-2005), избран с листата на НДСВ през 2001. Внася законопроекта за Закон за вероизповеданията, станал закон през 2002 г. От октомври 2005 Борислав Цеков е главен секретар на омбудсмана на Република България.