Факт е, че тоталитаризмът, включително този, който цели да потиска свободата на вярата и съвестта, ползва държавното образование, а именно задължителното такова, за да оформи мисленето на подрастващото поколение. Когато задачата на държавното училище не е да доставя обучение, с което да помага на семействата да образоват децата си, и да формира базови морални стандарти, а просто да вдъвори задължително всички деца в “системата на народната просвета”, не можем да не говорим за тоталитарен подход. Подходът е такъв, в случая, не само към академичната свобода, но и към религиозната.
Неефективността на държавното задължително образование бе доказана през последните години. Тази неефективност бе заложена от годините на официалния тоталитарен комунистически режим, при който образованието беше “в комунистически дух” според тогавашната конституция. Тоест — целта на образованието бе уеднаквяване, притъпяване до обезличаване на всякакво критично мислене, лишаването от възможност за развитие вън от наложеният от тоталитарната власт модел. Затова и в съвременната конституция този модел остава непокътнат – държавата образова децата задължително – дали в държавно дали в частно училище – МНП определя стандартите. Въпреки доказаният си провал в образователната сфера в условията на демократизиращо се и плуралистично общество, държавата продължава да настоява, чрез архаичното си законодателство, за задължителността на нейното образование; и че не бива дори да се мисли за други възможности.
В крайна сметка, кое е по-важно: да има задължително държавно образование, за да чувства сигурен държавният чиновник и държавен учител или да има и други опции за развитие на образованието? Кое е цел и кое — средство? Образованието или административният уют, чрез монопол над мисълта? Държавна принуда над родителите или помощ в образоването на децата, е целта на образованието?
Идеята е не да се премахне държвното образование — мнозина ще искат да се ползват от него. Но да бъде наложено като някаква светиня на образователния връх, и правейки го единствена възможност, е гаранция за провала му; на който сме и свидетели. Държавата трябва да не пречи на развитието и усъвършенстването на образованието, като премахва всяка алтернатива и конкуренция, за да наложи своя модел. Освен академичен въпросът е и от ранга на уважаване и спазване на правата на родителите, относно моралните и духовни принципи, в които те имат право да избират да се възпитават техните деца.
Чл. 53. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. (6) Държавата насърчава образованието,…тя упражнява КОНТРОЛ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВИДОВЕ И СТЕПЕНИ УЧИЛИЩА.
— Конституция на България
В този ред на мисли е статията ми в “Дневник”, отдел анализи, публикувана на 3 янауари тази година. Линк към нея: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/03/1019074_provalut_na_durjavniia_obrazovatelen_monopol/