http://dnes.dir.bg/2009/02/06/news3962327.html
В горепосочената новинарска статия се твърди, че българският Президент г-н Първанов, е призовал водачът на Руската православна църква да вземе становище по решение на Европейският съд за правата на човека, в Страсбург. Въпросното решение от януари т.г. посочва, че българската държава недопустимо и противозаконно се е намесила във вътрешно-църковен спор на българската православна църква по повод схизмата в църквата. Решението дава три месеца за споразумение между странита в спора – българската държава и т.нар. “Алтернативен синод” чиито свещенослужители и пасоми бяха отстранени с полицейска сила от около 250 храма през 2004 г.
Подобно изказване от държавния глава застрашава не само дипломатичния протокол но и отделянето на религиозните институции от държавата съгласно българската конституция (чл. 13, ал. 2). С този вид изказване г-н Първанов на дело отправя политическо предизвикателство срещу юрисдикцията на Европейския съд и самия Европейски съюз. Такова предизвикателство проправя път за установяването на държавна политика в подкрепа на един съвременен, пост-комунистически цезаро-папизъм. Ако преценката ни е правилна, мрачни дни очакват българската демокрация, плурализъм и свобода на религията и словото. Оставяйки настрана, че законноста за пореден път е счетена за второстепенна категория.
Напълно е възможно тази реакция на г-н Президента да е предизвикана от апела на “официалният” Синод към държавата и “православният български народ” да защитят православието като официална религия. От становището става ясно, че официалният Синод не е схванал смисъла на решението на Европейския съд, а и българската конституция, а именно – религиозните институции са отделени от държавата и религията, която и да е тя, не може да разчита на светската власт да решава вътрешните й междуособици:
Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.
…
Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква – вековен крепител на устоите на българската нация.“
Ще припомним, че българската конституция изрично забранява установяването на държавна идеология, което включва и религиозна такава (чл. 11, ал. 2).
Очевидно “никакъв съд по света” и никаква конституция или европейска конвенция за правата на човека може да разубеди изразителите на подобни мнения, че цезаро-папизмът е формула, която не се съвместява със съвременните закони в България и ЕС. Но по отношение на непукизма към другите и към законността, България е доказала, че е страна на неограничените възможности.
