{loadposition user11}
Въпроси до редакцията:
Проблеми при въвеждане на задължителен предмет “религия” в училищата
Уважаема г-жо Петрова,
Проектът за изучаване на религия в трети клас и законът, който цитирате си противоречат. Това противоречие може да се разреши, като се даде алтернатива на децата да изучават друг предмет или да не изучават нищо на мястото на предмета по религия. Това ще е необходимо, ако този проект стане реалност.
Родителите имат право да изтеглят децата си от нежелания предмет поради своите убеждения. Това право е записано в Европейската конвенция за правата на човека и основните граждански свободи (Чл. 9, Протокол 1). Това е законно право на всеки родител в юрисдикцията на България, защото ЕКПЧ е вътрешен закон за България. Вижте тази статия за повече подробности по ситуация на държавното обучение и правата на родителите в България:
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/901.html
Тоест ако вие не желаете детето ви да изучава религия или не желаете то да изучава точно тази религия, наложена в програмата на държавните училища, вие сте в правото си на родител да не допуснете то да посещава тези часове. Това решение не би трябвало да доведе до никакви негативни последици за ученика. В упражняването на това ваше право държавата и училищната администрация са длъжни да ви съдействат без уговорки.
Разминаване между родител и дете по отношение на избор на вяра и убеждения може да има само когато детето е тийнейджър – във възрастта 14-18 години. Тогава, както е предвидено в закона, ако спорът между родител и дете надскочи границите на нормалното справяне с възпитанието и отглеждането на децата в семейството, законът е предвидил детето да се обърне към районния съд, който следва да прецени – както вие цитирате закона. Преди тази възраст няма спор – детето следва насоките на вярванията дадени му от родителите и те решават кое е добро и кое лошо за него.
В случая с въвеждането на изучаване на религия в българските училища от трети клас очевидно има нарушение на закона, както го цитирате. Тоест подобен проект влиза в противоречие със сега действащият закон, доколкото такова изучаване би наложило определена вяра като единствената алтернатива за верска ценностна система. Това много лесно може да се получи поради настояването на православните институции в България, че българите са православни и православието трябва да е доминиращото вероизповедание, което да се преподава в училищата. Така всички неправославни деца и техните родители ще бъдат дискриминирани, ако нямат алтернатива на подобен предмет. Още по-тежка ще е дискриминацията, ако има дисциплинарни наказания за неучастие в налoжената религия като учебен предмет.
Подобна ситуция би възникнала и в предимно турско-мюсюлманско населените райони в България. Там преобладаващата част от населението изповядва ислям. Ако това е показател, който да наложи в държавните училища в тези райони изучаването на предмет религия, то децата на православни родители, или такива от протестантски семейства ще бъдат подложени на индоктриниране с религия, която родителите не поддържат. Това е неправилно и несправедливо.
Трети клас, тоест 9 годишна възраст, е една крехка възраст, в която се формира мирогледа на детето и родителите имат пълното право да настояват децата им да не бъдат подлагани на индоктриниране с ценности, които те не поддържат.
Другояче стои въпросът ако изучаването на религия е сравнително-историческо, а не изучаването на определена религия. Когато религиите се изучават като част от изучаване на дадена култура или цивилизация това не е “изучавне на религия” в точния смисъл на думата. Всяка религия има ексклузивно изискване да бъде истинската вяра. Дори религии и възгледи, които са на пръв поглед “толерантни” настояват, че тяхната универсална толернтност трябва да бъде приета и от тези, чиито убждения не им позволяват да се съгласят с такава универсална плуралистична “истина”. Подобно изискване за толерантност също е нетолерантно.
В тази ситуация, до момента до който държавата е споносор на държавното образование, а данъкоплатците са спонсори на държавата, не е редно дадена религия да бъде изучавана задължително в държавните училища. Ако това обаче стане факт, то родителите имат право да решат дали детето им, което е под 14 години да участва в такива часове или не.
Изучаването на една религия в трети клас, доколокото тази религия не е вярата на детето и неговите родители, нарушава правата на родителите да определят ценностите, в които да го отглеждат и възпитават. Това е държавна намеса в нарушение на Протокол 1 към Европейската конвенция по правата на човека. Тази държaвна намеса е в нарушение и на българската конституция (чл. 13, ал. 2; чл. 37, ал. 1; чл. 38), която не позволява на държавата да се меси във вярата на хората, което не изключва техните деца.
Родителите следва да устояват правата си и да не допускат държвно индоктриниране на децата си с вяра (или дори идеологически убеждения, които не са непременно религиозни вярвания), която не отговаря на убежденията на родителите. Това право не подлежи на дискусия до 14 годишна възраст на детето. След тази възраст, ако детето не иска да се съобрази с родителите си по въпросите на вярата и съвестта, то може (явно чрез държавни органи и социални работници които следят за правата на детето) да се обърне към районния съд, за да защити несъгласието си с родителите.
Отбележете, че тези ограничения са в посока към държавата и нейните представители, в случая системата на държавното образование. В никакъв случай тези ограничения за държавата не означават ограничение за децата да имат своята вяра и да си я “носят” и в училище. Децата са свободни да разговарят за вярата си, да я обсъждат, да я критикуват, както всички възрастни, в контекста на училището (естествено, долокото едно дете може да участва в такива “дискусии”). Държавата обаче не може да налага вяра чрез своите училищни програми.
Надявам се, че този отговор ви дава перспектива за нашата гледна точка.
С уважение,
…
ВЪПРОС ОТ ЕЛЕКТРОННАТА ПОЩА
—– Original Message —–
From: ххх
To: ххх
Sent: Wednesday, February 07, 2007 1:09 AM
Subject: izuchavane na religii
Уважаеми господин Костов, във връзка с дългите и нееднозначни дебати по повод проекта за въвеждане задължително изучаване на религия в българските училища, бихте ли ми отговорили как се съвместява посочената възраст за начало на обучението-трети клас с:
Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
(Извадка от Закон за закрила на детето)
ако има разминаване в желанията на родител и дете?
Благодаря, въпреки че не ми е известно дали въпросът е във Вашите компетенции.
