Изминалата 2014 г. бе тъжна година, преди всичко за „новите” законодатели на Евросъюза, които се опитаха да прокарат редица инициативи, накърняващи правата на християните, а също така и на невярващите, които се придържат към традиционните нравствени устои на техните бащи и деди. Донякъде тя бе тъжна и за християните, защото те не можаха достатъчно успешно да се противопоставят на тези инициативи и да предотвратят дори разглеждането им, да не говорим за приемането им. Вярващите се убедиха, че все още слабото им присъствие в отделните политически платформи в Европа е една от причините техният глас да продължава да остава слаб и неясен.
Януари измина и вече можем да направим равносметка на онова, което се случи в Европа по отношение на нравствените ценности, както и отново да си припомним, че от нас се изисква християнска бдителност и действие, ако искаме християнските норми на живот да не напуснат окончателно континента и собствените ни страни.
Европейските законотворци не престават с усилията си да наложат на народи на Европа своите виждания за „правилно” и „неправилно,” за онова, което е „редно” (според тях) и което е „нередно.” Ако се изразим с християнската терминология – секуларното европейско мислене се опитва да учи народите кое е добро и кое е зло. Интересното е това, че хората в Европа като че не се замислят, че точно това проповядват европарламентаристите: те всъщност ни казват, че човечеството хилядолетия е грешало по отношение на различни нравствени категории и онова, което вярващите са наричали грях и зло в действителност е добро и полезно за народите. Било че сме забързани в ежедневието си, било че те ни объркват с мъглява терминология, било че немалко семейства просто се борят да оцелеят, било че просто сме нехайни към себе и към другите – много изглежда са причините, поради които хората като че не схващат, че „новите” европейци ни учат на „нова” нравственост.
Но което е по-сериозно – те не само ни учат, а просто без да ни питат си приемат резолюции и правят промени в съответни законодателни инициативи с цел постигане на онова, което „новият” морал им подсказва. Понякога това става, защото хората като че нямат време да се огледат и да видят какво се случва в европарламента и като разберат, да се опитват да действат и да спрат поредицата от антихуманни мерки, които се готвят за приемане.
Една такава антихуманна мярка продължава да бъде абортът, т.е. убийството на едно дете, което по Божи промисъл вече е заченато в утробата на майката и което трябва да дойде на този свят, с надеждата че то ще познае Бога и ще Го прослави. Навярно ще си спомним, че мнозина бяха онези „нови” лидери на Европа, които желаеха да представят проблема за аборта не като лично дело, а като „право” на майката (и дори на бащата) – това бе т.нар. „доклад Естрела.” И щом като аборът е „право,” значи решаването на въпроса трябва да се отнесе до европарламента, който да направи корекции във вижданията си за правата на човека и да внесе в документите и това ново „право,” т.е. „новата” свобода да убиеш едно човешко същество. На 10 декември 2013 г. все пак европарламента реши, че този въпрос е от компетенцията на държавите-членки и отклони искането. Сетне цяла година, чак до края на 2014 г. „новите” продължиха усилията си да убедят европарламента, че става въпрос за права и свободи, а не за лично предпочитание, тъй като, видите ли, немалко майки и семейства в отделни страни страдали поради отказа да бъде извършен аборт. Един упорит белгийски парламентарист от социалистическото партийно крило (това е Марк Тарабела) реши, че няма да остави този въпрос нерешен и само преди месец изготви обстоен аргумент, с който да докаже защо абортът е „право” и представи този документ в европарламента, като настоя законодателното европейско събрание да преразгледа решението си от 2013 г. и да включи „правото” на аборт като базисно човешко право. На 14 януари 2015 г. християнската организация „Загриженост за християнството” отново поднови апела си към християните, наречен „Да не позволим на Тарабела да поднови въпроса Естрела,” и ги призова да се включат в подписка за спиране на инициативата на социалиста Тарабела, който самият, изглежда, е изпаднал в голямо объркване относно категориите правилно и неправилно и редно и нередно в нравствен аспект.
Колкото обаче Европа да говори за права и свободи, то изглежда такива се осигуряват само на онези, които са послушни и приемат „новата” нравственост. Ако решиш да изкажеш или по друг начин да проявиш християнските си възгледи, това може да ти коства работата, отношението с държавните институции и социалните служби, семейството, и дори може да отидеш в затвора. В края на миналата година по време на заседание на т.нар. „Семеен съд” в Кент, Великобритания, съдията Ричард Пейдж каза: „Осиновените деца имат нужда от майка и баща, а не от родители-хомосексуалисти.” Той веднага бе временно освободен от длъжност и му бе препоръчано да се включи в курс „Равенство между хората,” където да бъде научен на „правилни” отношения към хората. На 17 януари 2015 г. британският „Мейл” подробно разгледа случая му и въпреки широката подкрепа за съдията, той си остава нерешен, преди всичко поради упорито налаганата „политика на равенство” и политика на „придържане към британските ценности,” което отново насочва към безусловно спазване на светския модел на устройство на държавата и изключителна толерантност към всеки и към всички, независимо от техните убеждения и наклонности (колкото и греховни да са те, според християнското разбиране).
Преследването на християни стига и до там, че децата биват отнемани от родители-християни, защото, видите ли, те възпитавали децата си неправилно. Отново случай в Англия от 25 януари 2015 г. ни показва как две деца са отнети от родителите им, защото те ги карали да ходят на църква, не им позволявали да псуват и когато били твърде немирни и непослушни, получавали плесници по ръцете. Това, според социалните служби, които им отнели децата, било варварство спрямо тези деца и британската държава не може да търпи подобно нещо.
Още по-разгорещени януарски спорове разделиха хората по света на две мнения относно биомедицинската технология “дете от трима родители,” т.е. „създаването” на дете от генетичен материал на трима родители. От сферата на говоренето (което продължаваше през цялата 2014 г.) споровете преминаха в парламентарна зала (в случая – в британския парламент), където бе приет законопроект, предвиждащ обсъждане на въпроса за легализация на тази процедура. Ако тя бъде приета от този парламент, то Великобритания ще стане първата страна в света, която ще узакони „създаването” на дете от две майки и един баща. Ще продължаваме да следим събитията, но още отсега почти със сигурност можем да кажем, че британският парламент ще одобри новата „технология на раждане.” Новата технология широко се изяснява и дори рекламира, тъй че хората да разберат какъв голям прогрес ще бъде направен за „новото” бъдещо поколение, каква изключителна полза тя ще принесе на народите, и така убедени, съответно да подкрепят инициативата.
Месец януари на тази година като че ни показва и една положителна инициатива по отношение на нравствените ценности. През този месец в Словакия се проведе широка кампания за защита на традиционното семейство и бе предложено на 7 февруари 2015 г. да се проведе референдум по въпроса. На участващите в него ще бъдат зададени три въпроса:
– разбирате ли семейството като състоящо се от една майка и един баща и техните деца;
– приемате ли, че деца не трябва да се осиновяват от родители-хомосексуалисти;
– съгласни ли сте с предложението родителите да имат право да отписват децата си от предмета „сексуално обучение.”
Кампанията широко се подкрепя от църквите в Словакия, а също така и от политици, които твърдо са решени в страната да се отстояват християнските нравствени норми, които са еднакво полезни както за вярващи, така и за невярващи. И в този смисъл прилагането им не нарушава ничии права, а напротив – отстояват се правата за изграждане на естествени човешки семейства, състоящи се от майка, баща и деца. Надеждата ни е, че Словакия ще стане първата страна в Европа, която чрез гласа на народа отново ще върне една християнска норма за основополагаща за нейното общество и ще предотврати приемането и налагането на греховни практики.
Ще продължаваме да следим европейските събития и през февруари, но същевременно призивът ни е както да ги следим, така и да търсим възможности за участие в дебатите по различните въпроси, които засягат вярата на християните и всъщност – засягат законодателството на европейските страни, което все още продължава да има християнски основи, макар не всички да разбират това. Все още има шанс да бъдат удържани юздите на разпасалите се, просто от нас се изисква действие, а не само наблюдение или разсъждение.
