След зачестилите случаи на насилие в българските училища, някои от които завършиха с фатален край, Министерство на образованието и науката излезе със серия от мерки, предназначени да спрат агресията сред подрастващите българчета, рожба на държавната образователна система. Министър Николай Денков обяви пред медиите, че държавата е изготвила обширен план, за да засили сигурността в училищата. В изработения национален механизъм са предложени 22 конкретни мерки, чрез които се очаква да бъде овладяно зачестилото насилие сред учениците. В кризисния план е предвидено да бъдат създадени патрули, които да следят за дисциплината, всяко дете да има достъп до психолог, както и да бъдат обучени хора, които да следят на камерите в реално време случващото се в училищните сгради.
На пръв поглед можем да се заблудим, че сякаш висшите образователни администратори най-сетне са започнали да действат адекватно и са на път да решат отдавна съществуващия проблем с невъздържаното поведение на учениците. По-внимателно вникване в темата обаче ще ни отведе до извода, че предвидените от МОН разпоредби няма как да предпазят децата от насилието в училище, защото външният контрол не лекува вътрешната болест на системата. Години наред българските политици и чиновници отказват да признаят, че съществува изход от безпътицата – изход, който е единствената алтернатива на държавната образователна система.
Начинът на мислене на министри, депутати, учители, психолози и всички, ангажирани с българското училище, е симптоматичен и този факт прозира от години. Ето защо следва да се запитаме не е ли логично в българското общество, в което всеки е някой друг – сервитьорката е народен представител, репортерът е политически анализатор, докторът е бизнесмен, ученикът да е патрулиращ полицай, психологът да е капелан, а родителят да е заложник на системата? Отговорът се налага от само себе си и хвърля светлина върху причината, която превръща децата в насилници, насилени или оператори-воайори, които качват в мрежата бруталните клипчета с батални сцени от класната стая.
На фона на последните събития в родните школа́, доводът, че децата, обучаващи се вкъщи, не се социализират, звучи меко казано нелепо. Крайно време е държавният чиновник да осъзнае, че социализацията има друго измерение, различно от това подрастващият да учи от другарчета и учители морално осъдими практики, да натрупва в себе си агресия от насилието, насочено срещу него, да се усъвършенства в боравенето с презервативи в невръстна възраст или да попива пагубната позиция на безкритично отношение към хомосексуализма. Все практики, които небезразличните мама и татко сигурно са констатирали като обичайни в държавното училище.
Ако сме отговорни родители и не се плашим от това да направим стъпка встрани от системата, все някога ще трябва да стигнем и до отговора на въпроса как да предпазим децата си от насилието в училище? Този отговор е твърде различен от 22-те мерки, оповестени от министър Денков, и звучи така: съществува алтернативна форма на обучение, наречена домашно образование. Вкъщи е най-сигурно и нито един чиновник няма как да обори този факт.
