Пролетта, изглежда, е време за събуждане не само на природата, но и на различни чувства и желания. И това е нормално, ще кажем – след зимните студени месеци пролетното слънце и топлината наистина способстват за изблика на чувства и стремежи. Но тук думата ми не е за влюбените, а тъкмо обратното – за онези, които най-малко се вълнуват от чувствата, защото те мислят за бъдещето на страната си и на света, а подобни мисли могат да обхванат човешкия ум само ако той е трезв, рационален и борещ се срещу всякакви вредни чувства или стремежи, които биха отклонили разума от начертания от партията път. Предполагам читателят вече се сеща, че отново отварям дума за комунистическите функционери, които в различните източноевропейски страни си присвоиха различни названия: демократи, либерали, социалисти, пък някои продължават да се гордеят и с името си на комунисти, каквато е например партията на руския твърд комунист Генадий Зюганов.
Но преди да го спомена още веднъж, нека най-напред да кажа за новината, която ме и накара да напиша тези редове. Мартенското слънце изглежда е накарало някои руснаци (в случая – руският център за изследване на общественото мнение, който всяка седмица прави проучвания чрез телефонни допитвания до хиляди и десетки хиляди руски граждани) да направят проучване за мавзолея на Ленин на Червения площад. Разбира се, подтикът за проучването не било само слънцето и затоплилото се време, а предложението (то е от март 2017 г.) за внасяне в руския парламент на законопроект за погребване останките на великия пролетарски вожд и затова центърът решил да попита руските граждани какво е отношението им по този въпрос (законопроектът е внесен за разглеждане само преди три дена, на 20 април 2017 г.)
Резултатът сочи, че почти две трети (63%) са за изваждане на тялото на вожда от мавзолея и погребването му, така както се погребват всички хора, при което почти половината (и то преди всичко младите хора) смятат, че това трябва да стане веднага, без забавяне. Проучването още посочва, че около 40% от участвалите в него считат мавзолея за туристически обект, други 40% смятат присъствието на Ленин на Червения площад за противоестествено и нередно.
И по-нататък в анализите следват интересните моменти. 31% от респондентите казали, че наистина тялото на вожда на руската (сетне – съветската) пролетарска революция трябва да се погребе, но това да стане не сега, а след време, когато този акт няма да засегне онези, за които Ленин продължава да е изключителен вожд и лидер на световния пролетариат. С една дума, докато са живи всички онези, които продължават да тъгуват по комунизма (колко ли милиона са те?) или пък по самия Ленин, без дори да го свързват по някакъв начин с комунистическата идея. Но интересното е в реакцията на съвременния ленинист – водача на руската компартия Генадий Зюганов: в този акт той вижда провокация срещу руската държавност и затова той призовал Съвета за сигурност да разгледа този законопроект и да се изкаже за неговата законност. Нека да повторим – той призовал не кого да е, а Съвета за сигурност! Каква ли връзка прави този Зюганов между погребението на техния вожд и мнението на този Съвет? Нямам си никаква идея. Но той със сигурност знае какво прави.
Особено интересна е връзката, която днешните комунисти (в случая руските, но и българските не са далеч от тях по мислене и действие) правят между вярата и тяхната идеология, наследница на лениновите теории. Както самите руснаци, така и други мислещи хора многократно са посочвали, че поклонението пред тялото на Ленин твърде много прилича на православното поклонение пред мощите на светците (вижте, напр. тук, където, авторите се опитват да покажат, че поклонението пред останките на Ленин повече прилича на египетското поклонение пред фараона, но аз от личен опит мога да кажа, че то твърде много прилича на поклонение пред православни мощи), но не са много онези, които виждат как червената партия някак си без да иска започна да смесва пролетарската идеология и християнската вяра, като мнозина намериха твърде много сходни черти между идеята за комунизъм и идеята за Божието царство.
Самият Зюганов дотолкова изкривил думите и идеите на Ленин за вярата, че вече свободно твърди, че пролетарският вожд едва ли не бил защитник на християните и виждал и тяхното участие в построяването на комунистическия рай на земята. Ето тук можем да видим повече за мисленето на съвременния вожд на руските комунисти и за разликата между неговите думи и идеи и тези на Ленин. Но че последният наричал вярата мракобесие и глупост – това няма значение, важното е в днешно време да преиначим думите на вожда и да привлечем и вярващите на страната на червената партия, особено по време на предизборни кампании; че Зюганов еднакво се покланя и пред Ленин и пред православни светини – това няма значение, важното е човек да си боготвори нещо или някого (вижте тук, където се посочва поклонението на руския партиен комунистически лидер пред икона на Божията майка) и да прави другите на глупави.
Ако погледнем коментарите под посочените тук от мен статии ще видим, че повечето от пишещите считат този въпрос (погребването останките на Ленин) за толкова маловажен, че той въобще не трябва да се разглежда от парламента и да се представя на руското общество като някакъв национален проблем. И наистина – при толкова проблеми на руската държава тялото на мумията Ленин е най-малкият им проблем: най-добре е да си го погребат без много шум и всякакви проучвания, а след месец-два никой навярно няма и да се сети вече за него поради всекидневните трудности на живота и предизвикателствата, които стоят пред тази страна и пред света. Затова човек с учудване чете подобни новини в руската преса, излизащи през последните няколко дена. Вместо да разсъждават за Ленин и за продължаващия войнстващ атеизъм на руснаците, който не е напуснал една значителна част от населението, по-добре би било за руските управляващи и за червената партия да разсъдят за свободата на съвестта и на религията, която уж е гарантирана от конституцията, но която твърде рядко (и при това избирателно!) се дава на руските граждани и на другите вярващи в страната; вместо да мислят каква да бъде съдбата на тялото на вожда им, по-добре е червените другари да се покаят за зверствата срещу Църквата, сторени през седемте десетилетия на ленинов комунизъм, и да се обърнат към Онзи, Който приема всеки, който искрено Го търси.
