Това заглавие може да се разбира по два начина: или тероризмът е насочен срещу правата на човека, или пък политиците работят срещу нашите права като човешки същества. Но употребени заедно, двете думи навеждат и на мисълта за някаква връзка между политиците и тероризма в тяхното отношение към човешките права.
Само преди три-четири дена (6 юни 2017) британската министър-председателка Тереза Мей заяви, че ако борбата с тероризма означава преразглеждане на правата на човека и отмяна на някои от тях, то тя веднага ще го стори и ще преразгледа, отмени или редактира редица закони, произтичащи от международните съглашение за човешките права. Ежедневникът The Guardian от 7 юни добре описва опасните последици от подобно мислене, а може би и действие. Ето накратко посоченото в материала.
Денят, в който политиците ни казват, че ще отменят човешките права, ако те им пречат в нещо, е денят, в който трябва да ни обземе страх (за нашето бъдеще). Правата на човека не съществуват за силните на деня, та те да ги прилагат, когато им е политически изгодно, тяхната цел е да защитят обикновения човек и да обезпечат нормален живот в едно цивилизовано общество.
След ужасяващото нападение в Манчестър (22 май 2017 – В.К.) премиерът се изпъчи пред офиса си на Даунинг Стрийт и каза: „Да си спомним за онези, които загинаха, и да похвалим онези, които помагаха, знаейки, че терористите никога няма да спечелят и че нашите ценности, нашата страна и нашият начин на живот винаги ще пребъдват.“ Но във вторник (след новия терористичен акт от 3 юни 2017 в центъра на Лондон – В. К.) тя отхвърли тези ценности, обявявайки прилагането на пълномощия, които бяха отречени от предишни правителства. Тя каза: „Ако човешките права в нашата страна не ни позволяват да направим каквото е нужно, тогава ще променим законите, тъй че да сторим каквото трябва.“
Ето какво тя има предвид на практика: ако правото на свобода или на справедлив съд или на забрана на мъченията ни пречи, тогава ще ги отменим – ето как просто и лесно ще се отървем от ценности, чиято цел е да предотвратят тиранията след жестокостите на втората световна война.
Казаното от Мей в действителност е пряко нарушение на върховенството на закона – на принципа, постановяващ, че своеволното упражняване на власт трябва да бъде контролирано, като го подчини на добре определени и устойчиви правила. Законът е щитът, който ни предпазва от бъдещи тирани… Изработеният от британски законотворци принцип за върховенство на закона е рожбата на Уинстън Чърчил, този принцип е нашата гордост. Той продължава да бъде лъч надежда за онези, които се борят за основните си човешки права…
Човешките права не ни пречат да се борим срещу тероризма, ние и така депортираме опасните за обществото хора, тъй като сигурността на нацията стои над правата на терористите, а полицията и разузнавателните служби разполагат с изобилие от пълномощия за следене, откриване, задържане и пращане в затвора на терористите и техните помощници.
Съществуват права, с които никога не можем да направим компромис – правото на живот и забраната на мъченията. А искаме ли да бъдем като някои страни, в които мъченията са позволени? Това ли е бъдещето, което готвим за младите хора?
Мисля, че не е нужно да привеждам цялата статия тук, повече от ясно е какво политиците могат да направят на народа си, уж под предлога за борба с тероризма. Защото не само Тереза Мей има подобни мисли в главата си, струва ми се, че и у нас немалко политици са готови на какви ли не радикални стъпки по отношение на правата на човека уж с цел да защитят народа от евентуални терористични нападения.
А повече от ясно е, че ограничаването на правата на човека пряко е свързано с ограничаване на правото на свободно изповядване на вярата, особено като знаем, че немалка част от терористичните нападения имат религиозна подкладка, особено от страна на исляма. Немалко политици са готови да жертват доброто в името на „унищожаване“ на злото: „дайте да ограничим свободното изповядване на вярата, защото чрез нея отделни личности могат да се радикализират и да станат опасни за обществото,“ чуват се призиви; „дайте да следим кой какво мисли и казва, особено в местата за богослужение, та навреме да открием радикалните проповеди,“ други „застъпници“ на ограничаване на правото на религия продължават да настояват. С една дума, новите обстоятелства изискват и по-последователно спазване на принципа „покрай сухото гори и мокрото“ – т.е. ще забраним правото на свобода на вярата (свобода на проповедничество) с цел уж да предотвратим радикализирането на някои мюсюлмани, но понеже не можем да направим това само за една религия, ще го направим за всички религии, включително вековната религия на народа – християнството – което също ще страда от „новите“ мерки, но затова пък обществото ще се чувства по-сигурно.
Наистина ли ще бъдем по-сигурни в ръцете на подобни политици? Не мисля. Нещо повече: струва ми се, че премахването (или ограничаването) на някои права на човека може да върне тираничните режими от близкото минало, въпросът е обаче дали тогава ще имаме възможността да се противопоставим на един такъв режим, дали не е по-добре още сега да разкриваме истинските замисли на тези нови радетели за сигурност и безопасност, преди да ни бъде отнета всякаква възможност за свободно слово и свободно изповядване на бащината вяра.
Бележка:
Подчертаното с черен шрифт в превода на статията от The Guardian е мое (В.К.)
