Наистина, подобно заглавие не би се приело от никой разумен човек: кой ли би помислил, че държавата ще се „погрижи“ порочни възгледи и практики да се преподават на малките деца? Тук трябва да кажа: слава Богу, у нас все още подобно заглавие няма място в медиите или в обществената практика. Но предполагам читателите знаят, че в някои европейски страни тъкмо държавата е тази, която налага на училищата какви ценности трябва да се преподават на децата, а пък ние, дето уж се учим от Европа и я следваме по петите, току виж сме приели и този „европейски полъх.“
Повод за настоящия материал е дискусията, разгоряла се в английската образователна система и в британските медии. Преди около месец английската служба за стандартизация на образованието (наречена OFSTED – the Office for Standards in Education), която дава оценки на всяко училище в Англия, наказа едно религиозно училище за това, че „не покрива необходимите стандарти, към които всяко училище следва да се придържа“. Като се прочете по-нататък кои именно стандарти училището не покривало, става ясно, че държавните мъже и жени имат предвид сексуалното обучение в началното училище (което за Англия е за деца от 5 до 10/11 години). Става въпрос за едно еврейско училище в северен Лондон, в което инспекторите направили проверка и за трети път установили, че в него малките деца не получават познания за половата ориентация и за „преназначаване на пола“ (новината в The Independent).
Докладът на инспекторите е повече от ясен: децата не изучават някои въпроси за същността на човека, такива като полова ориентация, „и това ограничава духовното, моралното, социалното и културното развитие на личността и не допринася за уважаване на избора на онези, които решават да водят своеобразен начин на живот“ (стр. 1); „в резултат на това децата не получават пълно познание за фундаменталните британски ценности“ (стр. 2); „на учениците не се преподават знания за защитените човешки характеристики, особено онези, отнасящи се до преназначаване на друг пол и до половата ориентация, което означава, че децата ще имат ограничено познание за различните стилове на живот и за партньорството, което някои хора в съвременното общество избират като начин на живот“ (пак там).
Дискусията за това какво са британските ценности е по-широка от въпроса за тези ценности според както те са преподавани в училищата: тази дискусия се разгаря вече няколко години, особено във връзка с увеличаване на фундаментализма (и преди всичко ислямския фундаментализъм) в някои райони на страната, като бе поставен въпросът: дали всички, живеещи във Великобритания, приемат ценностите на тази държава и ги прилагат в живота си, или пък някои социални групи остават затворени в себе си и продължават да изповядват ценностите на обществото, от което те са дошли като имигранти във Великобритания. Целта на правителството е всеки член на британското общество да приеме ценностите на демократизма, толерантността, уважението, зачитане на мненията на другите, спазване на правата на човека и на всяка личност, независимо от нейните възгледи, и т.н.
От тази гледна точка британската държава е права: тя се стреми гражданите ѝ да не изповядват ценности, които не са демократични и не са съобразени със законите или пък са против правата и свободите на хората; това още повече се отнася до имигрантите, които често пристигат на Острова и продължават да изповядват ценности, които са в разрез с ценностите на западноевропейския демократизъм. Разбира се, привнасянето на собствената култура в обществото, в което имигрантите отиват да живеят, е неизбежно, но когато тази култура съдържа елементи на екстремизъм, насилие или друг вид междучовешки отношения, които не са характерни за цивилизования свят (напр. редовни побои на съпругата и децата, съжителство с две и повече жени едновременно, незачитане на правата и свободите на жената и на децата в семейството и т.н.), тогава в интерес на сигурността на всички граждани в държавата правителството може да поиска от всеки неин граждани и от всяка обществена група (напр. мюсюлманските общности в Бирмингам, Бедфърд и т.н.) да се опитват да се придържат към британските ценности. Това с особена сила се отнася до някои обществени групи, в които фундаментализмът продължава да се утвърждава.
Надпис в училищна тоалетна в английско училище: „от който и да е пол“ (ученици могат да влизат в тоалетната)
Въпросът обаче, който тук засягам, изглежда няма нищо общо с британските ценности. Наистина, значителни слоеве от населението във Великобритания приемат за „британски“ такива ценности, като приемане за напълно нормално проявите на хомосексуализъм, смяната на пола по желание, съжителството и партньорството с когото пожелаете, според разбиранията ви, и т.н., но въпреки това тези извратени представи все още не са станали британски ценности де факто. Правителството се опитва да ги наложи на хората чрез приемането на различни законодателни инициативи, но това не означава, че цялото британско общество (включително имигрантите и вярващите от различните религии) ги е приело: все още значителни части от обществото продължават да считат хомосексуализма и незаконното съжителство за неправилно, осъдително и греховно.
Моята тревога е повече за това, че правителството се опитва да налага и на най-малките членове на обществото възгледи и разбирания, които са против разбирането на техните семейства и на обществените групи, които те представляват. Християните във Великобритания (с малки изключения) продължават да гледат на сексуалността и на пола от гледна точка на богоустановения съюз между един мъж и една жена; по-голямата част от родителите в страната не желаят пет или шестгодишните да бъдат запознавани с това какво е хомосексуализмът, смяната на пола, партньорството като начин на семеен живот и т.н. В подетата петиция срещу възгледите на английския OFSTED ясно се посочва, че главен възпитател на децата са родителите, а не държавата: последната само съдейства на родителското възпитание и ограмотява децата, като им дава познания за света, в който живеят, но не ги учи (и няма право да ги учи!) на порочни практики каквито, видите ли, имали място в обществото. Самата британска академична общност вече признава, че придържането на училищата към някаква си политика на зачитане на избора на пол сред децата не е нищо друго, освен прахосване на оскъдните училищни средства и на парите на данъкоплатците (новината в The Independent).
Както споменах в началото, у нас държавата не допуска преподаването на порочни възгледи в училищата, но ние като християни трябва да сме наясно, че щом в някои европейски страни съществува натиск върху родители и деца да приемат порочни практики като нещо „нормално“, то този „полъх“ може да довее и до нас и някои умни глави в правителството ни да решат, че и в това отношение трябва да се поучим от Европа. Бдителността е една от главните добродетели на християнина, ето защо трябва непрекъснато да внимаваме какви разпоредби излизат и от нашето министерство на образованието и от регионалните инспекторати, тъй че в страната ни и в нашите училища да продължават да се изповядват ценности, които повече от тринадесет столетия са тъкмо християнски, а не „европейски“ или „хуманистични“ или „атеистични“ или някакви други.
Бележка: Снимката е взета от The Independent; на нея може да се види един от новите знаци за тоалетна, поставени в някои английски училища: в тоалетната може да влиза всеки, независимо от пола, към който принадлежи (тъй като физическият пол не определя „действителния“ пол на детето, твърдят от образователното министерство).
