От Анонимен[1]
Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи… каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът… А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март… Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.
И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?
Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?
Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!).
Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората… и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.
А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.
Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!
Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?
И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!
Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.
Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?
Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!
Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!
[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
