{loadposition user11}
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Притчи Соломонови 21:1
Днес начело на много държави не стоят царе, а последните, където ги има, нямат такава огромна лична власт, както едно време. Калифорния със сигурност няма цар. Но смисълът на библейски стих е все така верен, както по времето, когато е бил написан: земните съдии и властоимащи не са върховната власт на земята. Техните решения, добри или лоши, не са окончателната дума. Има върховна апелативна власт в лицето на Бог, към която всички онеправдани могат да се обърнат, и Той може да променя решенията на властимащите.
Годината е 2008, месец февруари, а мястото – американският щат Калифорния. Тричленен апелативен съдийски състав заседава по дело за злоупотреба с родителска власт. Засегнатото семейство си образова децата вкъщи. Апелативният съд решава да удовлетвори обжалването на социалните служби, и да отмени присъдата на предишните съдилища. Решението гласи, че щатският закон на Калифорния не предвижда никаква възможност, която да позволи на родителите да си образоват децата вкъщи. Оказва се, че това решение, засяга интересите на двеста хиляди семейства в Калифорния, които имат домашни училища и представлява правен прецедент, който може да се използва и в другите щати срещу свободата на домашното образование.
Годината отново е 2008, но месецът е август. Същият тричленен апелативен съдийски състав постановява, че „Калифорнийските закони разрешават домашното образование като разновидност на частното училищно образование.” Стотици хиляди семейства ликуват и си отдъхват. Свободата е защитена.
Само тримата съдии могат да дадат положителен отговор на какво се дължи промяната на решението им. Но през няколкото месеца, които делят двете противоположни съдебни решения се случват много неща. В помощ на засегнатото семейство се притичват влиятелни обществени организации, със силна обществена подкрепа, като трите асоциации на домашното образование на Калифорния, и три национални правозащитни организации, заедно с влиятелни личности от Калифорния като главният прокурор, губернаторът и главният инспектор на държавните училища. Струва си да се цитират думите на последните двама:
Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер:
„Това е победа за учениците, родителите и образователната общност в Калифорния. Това решение потвърждава правото на всяко калифорнийско дете на качествено образование и правото, което имат родителите да определят кое е най-добро за техните деца. Надявам се това решава въпроса за родителите и домашно образованите деца веднъж завинаги в Калифорния, но аз ги уверявам, че ние, като избрани държавни служители, ще продължаваме да защитаваме правата на родителите.”
Главният инспектор на държавните училища Джак О’Конъл също застава до родителите:
„Доволен съм, че съдилищата изясниха правото на родителите в Калифорния да образоват вкъщи децата си.”
А зад тази мощна публична подкрепа стоят молитвите на милиони семейства, които искат от Всемогъщия едно единствено нещо: свободата да дадат най-доброто, което могат, на своите деца.
* * *
Тази калифорнийска история изглежда много чужда на българската действителност. В представата на обществото тук образованието се приема като прерогатив на държавата, и идеята родителите да си учат децата вкъщи звучи непонятно за повечето хора. Въпреки доказания провал на държавните институции, които отглеждат деца, все още хората инстинктивно мислят, че държавата знае най-добре кое е добро за децата, а не техните родители. Успехът на децата намалява от година на година, дипломите се обезценяват, но упорито остава вярата на хората, че държавата трябва да регулира образованието, за да гарантира неговото качество. Е, практиката показва, че това съвсем не е начинът.
Образованието в България е регулирано години наред от държавата, но качеството му спада постоянно. От друга страна, практиката на домашното образование по света показва, че държавната регулация съвсем не се явява задължителен елемент от успеха на учениците. Домашните ученици не просто учат, но печелят състезания, дебати, викторини, и да, противно на скептицизма на своите критици, се включват активно в обществения живот и не са асоциални. И всичко това се постига много често с минимална или никаква държавна регулация.
Калифорнийският казус показва още нещо: че е възможно и напълно реално държавата да се отнася с уважение и доверие към решенията на родителите, и че когато това става, цялото общество печели, защото всеки е свободен да си върши работата и да си преследва призванието спокойно, без да се притеснява от репресивни и недомислени наредби и закони, които използвайки буквата на закона убиват духа на законността и справедливостта.
