{loadposition user11}
Развитието на образователната философия винаги е почивало на някакъв върховен стандарт за авторитет. Ако човекът представлява машина или животно, тогава е безсмислено дори да се говори за това че има правилно или неправилно, или добро или зло по този въпрос. По примера на основателите на Америка, които са разбрали, че управлението трябва да бъде достатъчно властно, за да ограничава злите импулси на масите, но и, също така, регулирано от правосъдието на Божиите закони, и ние трябва да подхождаме достатъчно отговорно към управлението, поверено на нас – а именно нашия прерогатив над образованието на собствените ни деца. Според Хартата за правата на човека, член 26, ал. 3: “Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.”
В една наскоро излязла новина има обезпокоителен нюанс за родителите, граждани на обществото ни, решили да дадат по-добро и в пъти по-качествено частно, алтернативно образование на своите деца, като ги обучават в своя дом. А новината е следната: родителите, чиито деца не посещават държавното училище ще бъдат глобявани до 5000 лв., като може да се стигне и до най-строгата мярка – отнемане на родителските права. Не виждам справедливостта и мъдростта на времето, и опита в такъв един законотворчески подход. По никакъв начин тези деца обучавани вкъщи не могат и бива да бъдат поставяни под общ знаменател с децата, които не получават никакво образование. Домашното образование, успоредно с всички останали знания и умения, дава на учениците способността да преценяват независимо мислите и идеите в културата. Това ги предпазва от реалната възможност да се превърнат просто в „шаблони,” излезли от конвейера, неспособни да разсъждават самостоятелно.
Всеки иска да даде най-доброто на своите деца, поставяйки правилно линията, разделяща доброто от злото и правилното от неправилното, която толкова често бива „зацапвана.” Надявам се това важно разграничение между образоващите се деца и тези, на които липсва всякакво образование, да бъде поставено в закона, подлежащ на приемане.
Юлиана Матеева списва блог по въпросите на домашното образование: http://hsbg.wordpress.com/
