Главният мюфтия отказва да се изкаже срещу “сектите”

http://focus-news.net/index.php?id=f10538

В последните два въпроса на интервюто, интервюиращия се опитва да подведе ръководителя на официалното ислямско вероизповедание в България. В тях журналистът иска да разбере дали г-н Мустафа Алиш Хаджи не счита, че многото регистрирани вероизповедания от държавата не са “негативна тенденция” и “предпоставка за разпространението на секти”. Г-н Хаджи ясно заявява необвързаността на мисленето си анти-сектантски настроения и галантно препраща въпроса за възможно ограничение на свободата на вярата в България към политиците.

Тези въпроси може да бъдат разгледани и като добронамерено отношение за търсене на мнението на главния мюфтия за “сектите” от страна на журналиста на “Фокус Нюз”. Но ние считаме, че повдигането на въпроса за “сектите”, за пореден път извежда на преден план невежеството (или може би тенденциозното отношение!?), в което някои медии и техни представители тънат по отношение на религиите, въпреки претенцията да образоват читатели и зрители за “опасността от сектите”.

Естествено, че ислямът не се интересува от разпространението на “секти” защото този въпрос, в българския контекст, е преимущствено обвързан с политическото тълкувание на християнската религия. В българския държавен модел винаги е залягала идеята, че църквата (официално подкрепяната от държавата православна такава) е държавна институция, а вярата е вяра в националното единство. Бог някак си малко участва в това уравнение.

Принципно евангелското християнство не обвързва вярата с националността, както това прави правосланието и исляма, а набляга на личната връзка на всеки човек с Бога. Всеки човек има право да чуе благовестието на Исус Христос, посланието за вечен живот чрез вяра в него, независимо от своята раса, националност или културна обвързаност.

В библейското християнство църквата в никакъв случай не е национална институция, а още по-малко държавна. Тя е формирование на доброволни начала на хората, които са приели учението на Христос и са станали Негови последователи. Тези последователи са от всяка народност, възраст, раса и пол; библейската вяра в Бога не е вяра в някакъв мини-национален бог, а в Бога на вселената и на историята,Който има отношение и към отделния човек (1 Петрово 2:9). Всеки човек има право да чуе евангелието и да реши дали желае да приеме Христовото учение или не (Римляни 10:14-16). Този неполитически, но универсален, подход съвсем естествено бива възприеман заплаха за монолитното религиозно-национално единство в основата на държавно-религиозните системи и светогледи.

Тъй като ислямът не е задължителна официална държавна религия в България, а е в ролята на второстепенна етническа религия, напълно логично е ръкводството му да проявява повече разбиране към малцинствените религиозни групи.

Анти-сектантството е по-типично за представители на политически, националистически и квази-религиозни слоеве, които виждат в православието възможност за възраждане на единна държавна идеология, която да бъде наложена на всички, за да бъде обединена нацията. Обикновено това обединяване е и срещу “влиянието на Запада”.

Ето защо, опитът на интервюиращия да въвлече представителя на исляма в кампанията “анти-секти” стои не на място и малко абсурдно.

Ще продължим да коментираме и анализираме медийни опити за сеене на нетолерантност на религиозна основа. Защото вярваме, че свободата на словото е и отговорност, и публиката има право да чуе и друг подход и мнение по наложената в медиите кампания “анти-секти”.

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Подобни постове