{loadposition user10}
Откриване
Виктор Костов: Моля участниците за кратко представяне – името, длъжността и организацията, която представлявате, както и какви са вашите очаквания за работата на Кръглата маса.
Представяне на участниците
Aтанас Кръстев: Аз съм адвокат, от самото начало на практиката си се интересувам от тези въпроси. Консултирам различни вероизповедания в тази област на правото. Какво очаквам? – Постарал съм се така да изложа доклада си, че да отговоря на тези очаквания. Аз търся нещо ново, нов подход към тези теми, и смятам, че го намирам тук. Този малък формат се оказва ефективен, провокира нови размисли – да видим какъв е дневния ред на проблематиката.
Георги Кръстев: С повечето от вас се познаваме, надявам се, че в хода на работата ще успеем да кажем най-важното.
Евгений Найденов: Участвал съм в някои опити да постигнем преимущества за някои религиозни общности. Целта ни е не просто да се изкажем тук, а да продължи нататък – като “китайска капка”, да се постигне ефект за цялото общество, а не за отделни вероизповедания. Бих искал да има сериозен диалог, а не две отделни общности, които се търсят само по празници.
Васил Маринов: Дирекцията [„Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода” – Министерство на правосъдието] е практическа страна в отношенията църква-държава. Дейността ни беше регламентирано с Постановление.
Росен Генчев: Аз съм юрист, отскоро се занимавам с тази проблематика, очаквам да навляза повече в материята.
Пламен Сивов: Нашата фондация е независима нестопанска организация подкрепена от структурата на църквата. Фондацията има мисионерски характер и цели инжектиране на проблемите на деня в църковния контекст, обучение на активисти, издателска дейност, работа с медиите. Конференцията е много важно събитие очаквам тук да се очертаят и заявят различните гледни точки. Не могат да не се забележат различните предпоставки, с които подхождаме, трябва тези разлики да се заявят, за да се получи съработничество.
Лъчезар Попов: Мисля, че кръгът трябва да се разшири, необходимо е да се опознаем. За мен е от особен интерес какво можем да родим на този форум. Предстои ми международен форум, апелирам да се освободим от предразсъдъци и от организациите, които представляваме. Нека да се концентрираме не към собствените си религии, а към това да бъде полезен за всеки този диалог.
Цанко Митев: Съвместявам две длъжности, от 1995 г. съм в тези води. Трудно е да кажа какво съм допринесъл, но ще кажа какво за мен е допринесла тази дейност – и това ме мотивира. Фактът, че общуваме на тези форуми, разшири мирогледа ми. Това ни прави по-човечни, най-малко, и затова участвам. Съгласен съм, че кампанийният характер трябва да се замени с по-тих, но по-твърд и постоянен подход.
Албена Алексиева: Аз съм главен редактор на онлайн изданието “Релгия БГ”, очаквам конструктивен диалог от този форум.
Костадин Нушев: Тук съм в лично качество, поздравявам ви с празника Благовещение! Мотивът ми е изследователски, интересува ме концептуализирането, а от практическа гледна точка – процесът на общуване между държавата и църквите и неправителствените организации. Интересно ми е как се развива диалогът след приемането на закона, и ситуацията с мюсюлманите.
Цончо Цончев: Списанието, на което съм редактор се списва от млади журналисти и икономисти, третираме въпросите на морала. Форумът ще бъде интересен за мен.
Румен Папратилов: Издател, издателство “Нов човек”. От 15 години работя в издателството, форумът е знаков за мен, защото аз съм на пазара на идеите, това е свързано с моето съществуване. Очаквам да се създаде диалог за функциите на държавата, за нашите отговорности.
Велислав Алтънов: От 1994 г. имам отношение към правото. Трудно ми е да кажа какво очаквам. Очакванията винаги са по-големи от реалните възможности, трудно е да се откъснем от старите неща, малко или много сме свързани с тоталитарният начин на мислене…Пожелавам да постигнем как българинът да постигне повече свобода в манталитета си и в обществото.
Емил Коен: Извинявам се, следобед ми се налага да замина на важно международно събитие! Искам да съобщя на всички, че в понеделник 21 март, Българският Хелзинкски комитет публикува годишният си доклад, в който се казва, че най-тежкият проблем през 2004 г. е състоянието на религиозните права. Очакванията ми, за съжаление, няма да могат да бъдат реализирани. Поздравявам организаторите, вероятно след многото шумни, но не много резултатни форуми, този форум има шанса да постигне ново ниво на третиране на проблема, което никак не е лесно.
Иван Груйкин: Темата за религиозната свобода е акцент в дейността ми. В последните две години тази тема и отношенията между държавата и религиозни общности ме интересува значително. Поздравявам организаторите и очаквам да добия впечатления за развитието на дебата. Мненията, които ще се чуят, ще са показателни за състоянието на дебата. Особено важен за състоянието на дебата е общоевропейския контекст, в който сме длъжни да разглеждаме нещата.
Емил Коен: Нов закон за вероизповеданията безспорно трябва да бъде приет. Крайно време е правния статус на вярващите да бъде изравнен с правния статус на останалите хора.
Емил Коен: доклад – Медиите и свободата на религията
Иван Груйкин: доклад – Какво означава “свобода на религията” и “свобода на съвестта”?
ДИСКУСИЯ
Георги Кръстев: В доклада на г-н Коен въпросът за индиферентността на държавните служители относно религиозната им принадлежност ще поясня. Държавните служители подписват декларация за политическа и религиозна безпристрастност, но вече не трябва да крият убежденията си. До 1998 г. това можеше да е проблем. Има високо поставени личности, които е известно, че принадлежат към традиционното вероизповедание, това не е попречило на никого, заявяването открито на религиозната принадлежност е положителна тенденция.
Относно експертното мнение на Дирекцият “Вероизповедания”, твърдя от практиката на съда, че то се възприема като становище на вещо лице. Съдът може и да не го приеме. От 1994 г. до новия закон (2002 г.) бяха регистрирани само 3 нови вероизповедания, а от 2003 г. досега са регистрирани 35 вероизповедания. Сами преценете, ние сме дали поне шест или седем становища, които не са в никакъв случай оценъчни. Становища изготвяме опирайки се на закона, ако имаме забележки, те са свързани с изброените в чл. 37 от конституцията правомощия. От тези становища съдът е възприел само едно.
Понякога има доста абсурдни неща, като използване на елементи от държавния печат в печата на вероизповедание. Това е неприемливо при регистрацията на вероизповеданието. Практиката на съда съответства на приетото в Резолюция 13 – становището да се възприема като консултативно. По случая на забавена регистрация на вероизповедание от Димитровград, забавянето беше техническо. Сега те са регистрирани. Не бяха си наели адвокат, уставът им не съответстваше на закона и това забави нещата.
Относно медиите – всички публикации по религиозната тема преди 10 години имаха негативен характер, а не само спрямо сектите.
Евгений Найденов: Ще коментирам само някои от моментите в докладите. Специално искам да обърна внимание на необходимостта от орган като Дирекцията. Одобрение на съществуването й зависи от гледната точка. Ако се цели самостоятелно развитие на вероизповеданията – то тя не е необходима. Но ако става въпрос за водене на диалог и съвместно сътрудничество между държава и църква – би трябвало да има Дирекция, защото без такъв посредник не може да се постигне това. Държавният бюджет не трябва да действа избирателно, трябва да има баланс и координация с религиозните общности. От доклада на Груйкин стана ясно, че, донякъде, състоянието на свободата на религията е симптоматично за едно общество. Ние не трябва сляпо да копираме правови норми, но да се интересуваме от негативното влияние от западните страни – пример с евтаназията, хомосексуалните бракове и т.н. Плурализацията не означава непременно морален подход към проблемите на вярата и на обществото.
Атанас Кръстев: Поемам щафетата относно темата за Дирекцията (ДВ), мисля, че тя фокусира цялата субектност на държавата и заслужава особено внимание. Отношението ми към ДВ е двояко, определя се от правомощията й. От една страна като медиатор. Тя отразява цялата преходност на периода, в който се намираме. Тя доказа своята полезност като агент на вероизповеданията в проблемите на местно ниво, при некомпетентността на местната власт, но стои въпроса за правомощията й. Те трябва да се “пипнат” и да се преодолее еклектиката. ДВ трябва да поддържа диалога, а от друга страна има полицейски функции с правото й да проучва случаи и да приема оплаквания. Възприемането на следователска компетентност от ДВ трябва да се преосмисли. Относно регистрацията и становището, което дава ДВ, наложи се тълкуване. Рамката на правомощията й е широка, не е ясно какво точно трябва да е становището й при регистрация и за какво служи. Тази задължителност на експертизата липсва при други регистрации на други нестопански организации. Заключение: аз съм “за” дирекцията, но като медиатор, не като надзорник на вярващите и техните дейности.
Цанко Митев: Ще се позова на два примера. През 1996 година се явих в съда относно избора ми като председател на дружество за защита на религиозната свобода. Бях без адвокат и съдийката каза: “Какво е религиозна свобода? Вие сте секта и трябва да докажете, че не сте!” Трябваше становище от Дирекцията, тоест, съдът не смее сам да вземе решение по този въпрос. Отчитайки положителната роля на Дирекцията, в този случай, смятам, че при работата в съда, би трябвало преценката да се иска, когато съдът прецени.
През 1998 година бях във Великобритания по време на световното първенство по футбол. В паузата между двата мача имаше предаване за сатанистите, 60 минути, беше много интересно. Аз научих много неща и си промених мнението и разбрах какво значи медията да извади нещата такива каквито са. Разбрах, че точно това е призванието на медията – те извадиха набелязаните и показаха, че те не са ненормални. В България има вече такъв пробив, но да се направи предаване за набелязано общество, с цел да се успокоят хората, не съм виждал.
Вили Алтънов: Напълно се съгласявам с двата доклада, самият аз съм повярвал преди около 20 години, когато имаше преследване на вярващите.
Какво е Дирекцията? Като се обърнем към миналото – това е трансформираният Комитет за българската православна църква и религиозните култове, а по-рано имаше и църковна милиция. Вече 16 години нещата не могат да се променят. Дирекцията е изградена в едни условия, които вече не съществуват.
Георги Кръстев: Бяха казани две неистини. Комитетът е трансформиран преди да настъпят демократичните промени и Дирекцията не наследи нищо оттогава – нито архив, нищо. Ние сме обслужваща администрация. Чл. 133а от Закона за лицата и семейството е отменен. В периода, когато действаше, Дирекцията беше водеща. Не е вярно, че по това време нямаше регистрации на протестантски вероизповедания. Дори техните фондации и сдружения бяха повече, мога да ви направя такава справка.
Румен Папратилов: Съжалявам, че Лъчезар Тошев (председателят на Комисията по човешките права и вероизповеданията-б.ред.) не е тук, той е натоварен от мен, като гласоподавател, да върши тази работа. Преди време направихме карта на църквите, която се оказа много полезна. Относно посредническата функция на Дирекцията, приветствам тази идея. От друга страна Дирекцията не трябва да бъде част от изпълнителната власт. Това е основната ми структурна забележка. Тя трябва да бъде по-независима от изпълнителната власт и в нея трябва да участват такива добри специалисти като г-н Кръстев.
Виктор Костов: Явно ДВ е гореща тема. Нека през обедната почивка да помислим по следния въпрос: Защо няма Дирекция “Атеисти”, така както има Дирекция “Вероизповедания”? Нима атеистите нямат нужда да комуникират с държавата?
Следобедна сесия
Атанас Кръстев: Доклад – Екзистенциални въпроси на свободата на вероизповедание
Георги Кръстев: Доклад – Има ли диалог между религиозни общности и държава?
Георги Кръстев: Уводните ми думи не трябва да се смятат като апология на Закона за вероизповеданията, аз знам какви проблеми ми създава всяка седмица, но искам да отбележа качествената промяна в нормативната уредба.
В първите години бяхме възприемани като Държавна сигурност. Например, един религиозен водач, с когото се срещах в кабинета ми в Дирекцията пожела да доведе и жена си на една от срещите. Това, той помоли за да я успокои, тъй като тя се тревожи всеки път, щом го “повикат”, че няма да се върне.
Виктор Костов: Впечатляваща е искреността на доклада – това е съвсем ново отношение на представител на държавната власт към противоречивия въпрос за свободата на съвестта и религията. Г-н Кръстев, естествено, представя гледната точка на ДВ, но в доклада я няма типичната пропагандна нотка за този тип констатации от страна на държавните институции. Напротив, тонът е на добронамереност и дори самокритичност. Това говори за едно ново отношение към проблематиката. В същото време тази добронамереност на ДВ е ограничена от Закона за вероизповеданията, който остава “двуличен”. Тази двуличност се изразява в предоставянето както на свобода, така и ограничаването на същата в различните части на ЗВ. Ако погледнем принципно на закона, при една смяна на властта, дейността на ДВ може да се обърне и да започне да наказва вярващите, а не да им съчувства. При този противоречив закон, за съжаление, отношението на дирекцията е плод политически влияния и конюнктура.
Вили Алтънов: На фона на събитията от юли миналата година, следва да задам въпрос, Възможно ли е това в една демокрация? Отговорът е ясен. Мисля, че трябва да има нов закон, но след допитване до заинтересуваните от него.
Васил Маринов: Задълженията на дирекцията са изцяло от полза на изповеданията, в ЗИН е предвидено, че свещенослужител може насаме да се среща с изтърпяващия наказанията в килията му.
Относно експертната комисия, за която г-н Кръстев спомена – може да се канят представители на религиозните общности в затворите. Държавата не отказва този диалог. На последното заседание на парламентарната комисия се прие чл. 32 от ЗВ по мое предложение.
Дирекция “Съвет по законодателството” при Министерство на правосъдието – обсъждат се предложения за промени в нормативните актове. По отношение на държавния протокол и местната власт. Много вероизповедания не се ползват от правото си да участват и да присъстват на официални празници.
По отношение на регистрацията в СГС. По една или друга причина ние получаваме служебно регистрираните вероизповедания. Църквата може да се впише като местно поделение при Кмета. Това не се прилага. Защо ще се регистрира, като не се отличава и няма нищо ново? В Чехия, ако членската маса спадне, не може да ползва преференциите на държавата. Каква дейност може да извършва вероизповедание от 12 човека, регистрирано в Елин Пелин, в Бургас. То просто не може да извършва това. Относно двата синода – руския опит, Гърция, няма такова нещо, че има два синода, тук става въпрос за институцията “патриарх”, а не за личността. Проблем по отношение принадлежността на свещеник към даден синод във връзка с трудовоправни спорове. След като църквата е отделена от държавата по закон, а църквата е обявила, че ще ги издържа, в една от епархиите заплата и се плаща в свещи. Трябва ли държавата да се намеси в това?
Виктор Костов: Защо е нужно регистрацията да определя колко успешна е дадена църква или нейното верую и дейност? Или чрез регистрацията държавата да ограничава възможността на дадена общност да расте и да налага някакво административно единство? На пазара на идеите ще се докаже дали дадена църква от Елин Пелин може да има общност в Бургас или не. Не бива държавата да предрешава или контролира сложния процес на решение на вярващите дали да бъдат заедно или не.
Евгени Найденов – доклад Религиозен диалог и отношенията църква-държава в съвременна България
Цанко Митев: Всъщност, в България се регистрират не изповедания, а църкви. Сблъскваме се с традицията на централизираното вероизповедание отпреди 9 септември 1944 година. Получават се конфликти между местни и централни ръководства– баптистката църква в Сандански е един пример. За да може местната църква да е автономна, ще трябва да може сама да реши въпросите по регистрацията си.
Виктор Костов: Някои деноминации са заинтересувани от запазване на статуквото, защото институционализма дава бързо признаване на дадено лидерство.
Цанко Митев: Изповедание не се регистрира от държавата, а от историята. Държавата се е ориентирала да прави от всяка църква вероизповедание. Ще го прави докато не стигне до задънена улица.
Ако не си правил благотворителност, не можеш да си мислиш, че ще имаш голяма визия. Но, и държавата, и вероизповеданията се учат, ако има терен, на който да се учат – пример е един здравен център, който построихме.
Има проблем и в начина на предаването на новините много често. По Нова телевизия, наскоро, бе предаден репортаж за стрелба. Представено бе, че е проблем с Адвентистката църква, а се оказва, че инцидентът няма нищо общо с нас. Телевизията не направи опровержение. Това е намеса във вътрешния живот на църквата. Намесата се прави и чрез Кодекса на труда. Администрацията на една църква трябва да е лицето на тази църква. Служителите могат да бъдат задължени да носят определено облекло, но не могат да бъдат санкционирани, ако извън работното време имат проблем със седмата Божия заповед! Кодекса не позволява да се намесваме в личния живот. Как да се направи така, че вероизповеданията да изискват изпълнение и на моралните принципи в личния си живот и да могат да ги освобождават от работа?
Атанас Кръстев: Остана стремежа за окрупняване на вероизповеданията, както и задължението за регистрация в СГС, натоварва се представата за вероизповеданието, като нещо централно. Неудобно е една малка църква да дойде от Бургас до София.
Красимир Момчев: От друга страна има проблеми с местните общини и техните наредби…Сега се очаква приемането на една наредба от бургаската община за ограничаване на религиозните дейности. Според тази наредба не може да се “извършва религиозна дейност на 100 м от училищата”. И какво означава това? Никой не знае! Ако аз си говоря с мой приятел за Бога пред училището, на улицата, аз ще бъда санкциониран за “религиозна дейност”! Това не е първият случай.
Виктор Костов: Оказва се, че в местните общини Конституцията не действа, а Европейската конвенция е без значение. Те действат може би в София и около министерския съвет. В местните общини си имат свои правила и представи за свободата на съвестта. Това е парадокс – България дори не е с федерална форма на държавна власт, а основните закони имат ограничено действие поради местната “инициатива”.
Иван Груйкин: Отговорът е предопределен от въпроса за качествата на Закона за вероизповеданията. При този закон, тази характеристика на правото, не се прилага. Законът е юридическо недоразумение. Какво трябва да се случи? – Явно законът не може да постигне целите, за които е създаден. Трябва нов закон. Някой ще остане с впечатление, че новите възможности за вярващите са в резултат на новия закон, но това не е вярно. Остава въпросът какъв да бъде моделът, към който да се ориентираме.
Виктор Костов: Времето напредна, благодаря ви за участието. Днес свършихме доста, и добра, работа. Ще се видим отново утре сутринта, за да продължим дискусията. С основа – свършеното днес, утре ще преминем към търсене на очертанията на един работещ модел на защита на свободата не религията и отношенията църква-държава.
Правата запазени © 2005 “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.
