{loadposition user10}
Изкуплението е нещо чудесно и славно. Бог ни спасява. Бог ни спасява от нещо – от Своя гняв (1). Нещо повече, Бог не само ни спасява от нещо, Той ни спасява за нещо: Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим (2).
Част от тези добри дела включва ролята ни на местни чужденци тук и сега – живеещи и работещи в света и неговата култура, без да сме част от света и неговата култура. И по-специално, би трябвало да живеем и работим за култивиране на Закона, Властта и Свободата. Независимо дали правим това официално или неофициално, ние се явяваме защитници (на английски език думата „адвокат” има значението и на „застъпник”, „защитник” – б. ред.). Трябва да разберем последиците от това да си защитник най-малко в три смисъла: 1) Призванието на адвоката, 2) Враговете на адвоката, и 3) Попрището на адвоката.
А. Призванието на адвоката
Светът, особено в сферата на публичното пространство, е един водовъртеж от конкуриращи се претенции. За чувствителния християнин това не би трябвало да е изненада, защото Божието слово описва обществения живот след грехопадението:
Защо се разоряват народите
и племената намислят суета?
2. Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против
Неговия Помазаник, като казват:
3. Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им. (3)
Тук писанието описва тези конкуриращи се претенции с оглед на върховенството на закона, действащ в обществото. Обърнете внимание: разбунтувалите се срещу Бога и Христос (“помазаника” = Христос), са определени именно като онези служители, които изпълняват ролята на Цезар: царе и владетели. Обаче вместо да служи под Христовата власт за Негова слава, типично за падналия човек е да бълва срещу Бога, Неговия творчески замисъл и наредба, а именно срещу Неговия закон. Рибата, така да се каже, иска да бъде „свободна”, изскачайки от аквариума, се бунтува срещу законодателя. Как това се проявява днес? По различен начин, за което посочвам няколко примера:
• Като християни знаем: човек е уникален (Imago Dei) ; те казват: „Човекът е само една спирка от пътешествието на еволюционния влак, действително не съществува разлика между полярната мечка и хокейната шайба”
• Като християни знаем: Хората са единствено и само мъжки и женски пол; те казват: „Полът е нещо неопределено, и изобщо не е двоичен”
• Като християни знаем: Единствено бракът между един мъж и една жена е предназначен за сексуалното изразяване на човека; те казват: „Всички форми и варианти на съжителство и сексуално поведение са еднакво приемливи”
• Като християни знаем: Исус, Божият помазаник, е единственият Път, Истина и Живот; те казват: „Такова мислене, ако се изкаже на глас, е „престъпление от омраза”.
Този сблъсък, този конфликт е неизбежен. И затова, единственият въпрос за християнския застъпник, е следният: Каква е ролята на християнския застъпник, и как тази роля има връзка с добрите дела, които Бог е приготвил за нас?
При отговора на тези въпроси, първо трябва да отбележим, че Исус също е застъпник (1Йоан 2:1), и това е назидателно. Йоан ни казва защо дойде застъпникът Исус: Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. (4)
Задайте си честно следните въпроси:
• Дали ограничаването на религиозното изразяване е дело на дявола?
• Дали унищожението и предефинирането на брака е дело на дявола?
• Дали абортът по собствена воля и Франкенщайновата биоетика не са дело на дявола?
Без съмнение! Затова с оглед на тези реалности, ние, които сме ученици на Христос, трябва да действаме също като застъпници в културата, в която живеем. Как да го правим? Отново е нужно да следваме примера на Исус.
Когато Исус се яви в съда, свидетелства (!) за причината, поради която се е родил:
Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. (5)
Призивът на християнският защитник е да подражава ревностно на Исус: да се застъпва за истината и да държи на нея. Всичко, което е по-малко от това, обезличава Евангелието, в което претендираме, че вярваме. Християнската вяра, разбрана правилно, е повече от едноизмерно лично ръководство по благочестие:
Те неизбежно подценяват могъщата мисия на християнството, като го свеждат само до „отстояване на морален принцип”, без да държат сметка за неговото социално и политическо въздействие. То размишлява за освещаването на дома, за изккуплението на нацията, за пречистването на търговията, и за издигането на гражданската добродетел. Когато нашият Господ обяви, че неговото царство не е от този свят, нямаше предвид, че то няма нищо общо с нещата от света. Неговата мисия бе да поправи човешките взаимоотношения; а възцаряването на неговото Евангелие е животът на обществото… (6)
В действителност, съществува здрава връзка между правната реформа и духовната реформа, и християнският защитник може и трябва да бъде катализатор в тази взаимовръзка:
Безспорно, Бог обикновено проявява своята изкупителна сила във връзка с някои по-важни състояния на човешкия ум, и от нас би трябвало да зависи, доколкото можем, с помощта на Бог, създаването на тези благоприятни условия за приемане на Евангелието. Фалшивите идеи са най-големите пречки за приемането на Евангелието. Можем да проповядваме с цялата ревност на реформатор, и все пак да успеем да спечелим само един скитник тук или там, ако позволим цялата колективна мисъл на нацията или на света да бъде контролирана от идеи, които, поради непреодолимата сила на логиката, пречат християнството да се разглежда като нещо повече от безобидна заблуда. (7)
Възцаряването на Евангелието в обществото по този начин, тоест, чрез застъпничество за истината и нейното отстояване, е знак за духовна зрялост:
Християнската зрялост се проверява чрез проявената готовност да застанеш срещу течението, да се противопоставиш на интелектуалните и практическите модели в служението на Царя (тоест – Христос – б.ред.). Доста лесно е да бъдеш християнин, когато това изисква от нас да бъдем просто любезни хора. Но любовта към Исус, която е мотивирана от неговата велика жертва, изисква много повече. Тя ни призовава да се откажем от това, което Библията нарича „мъдростта на света”, от светските идеи и практиките на обществото, и да ги считаме за измет заради Христос. Почитаме хора като Ной, който е построил ковчег, въпреки че светът му се присмя; като Авраам, който остави настрана доказателството на собствената си здрава преценка и присмеха на собствената си жена, за да повярва, че Бог по чудо ще му даде син; като Мойсей, който стоеше пред Фараона и му заяви Божието слово; като Даниил, който предпочете да срещне лъва, отколкото да се покланя на земния цар; като Петър и Йоан, който казаха на служителите, че „подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците” (Деян. 5:29). (8)
Да се застъпва за истината и да я отстоява: това е призванието на адвоката, и то трябва да бъде прието с ентусиазъм.
Б. Враговете на адвоката
Както отбелязахме, в съда Исус свидетелства. Какво означава „изправен пред съд”? Истината. Това означава, че битката включва не плът и кръв, а по-скоро идеи, съюз и преданост: В крайна сметка, истината воюва срещу лъжата.
Тертулиан (4ти в. сл. Хр. – б. ред.), един от църковните отци и юрист, обобщава това предизвикателство по следния начин:
Основното престъпление на човешката раса, най-тежкият грях, който тегне над света и докарва Божият съд, е идолопоклонството. (9)
Обърнете внимание как Тертулиан преплита закона с духовното, те са неразривно свързани: „престъплението”, „вината” и „наказанието” имат пряка връзка с духовното състояние –„идолопоклоннство”. Това означава, че не можем да говорим напълно за духовното състояние на културата, без да обръщаме внимание и да анализираме нейното положение с оглед закона.
Законът, както Тома Аквински отбелязва, предполага,че има законодател. Законът на дадена култура показва кой е Господ на тази култура. С други думи, правото изразява господството (тоест – „кой е господаря” – б. ред.).
Истината, разбира се, е, че Исус е Господ. Той е Царят на царете. Той е Господ на господарите. Той е (в сегашно време – отбележете контекста) „владетелят на царете на земята”. (10) Това е истина, защото Той Е „истината. (11)
Но светът разменя истината за лъжата (12). Светът се покланя и служи не на благословения Създател, а на творението (13). И когато поклонението е идолопоклонническо, идолопоклоннически ще са и законът и правосъдието. Апостол Павел учи, че тази размяна има нравствени последици. Всъщност, нещо предвидимо се случва, когато истината се противопостави на падналия свят:
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи; те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. Които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат. (14)
Апостол Павел дава съществени доводи:
• Съвестта: човек може само да потиска, но не и да унищожи истината чрез неправда. (15)
• Отвръщането от вярата: Човекът заменя „истината” с „лъжа” (16)
• Причастието (духовен акт): обект на поклонение и служение е творението, а Твореца (17)
• Поведението (нравственост) (18): вършене на неправда. (19)
• Културата („закон и право”): одобряване вършенето на неправда (20)
Този модел постига връхната си точка с „одобряването” на неправедните „практики”. Ето защо „правото” на една култура ангажира вярващия в Библията християнин и става негова грижа.
Казано по друг начин, учението на апостол Павел потвърждава, че ангажираността към културата включва и „законодателството” в неговите различни форми. Това взаимодействие произвежда предсказуем в историята модел, който се изразява в културен аспект, и в крайна сметка предпоставя „правото” (или „законодателството” – б. ред.) на дадената култура.
Именно поради това, въпросът не е дали ще бъде замесен законът; въпросът е дали действащият закон ще одобрява правдата или неправдата. Законът и публичното пространство са присъща грижа на християните, и по този начин следва да бъдат такава и за защитника-адвокат.
И ключът към премахване на идолопоклонската версия на закона и правосъдието се намира в отговора на следния въпрос: по чий стандарт? Ако подходящият стандарт води началото си от творението, той в крайна сметка ще бъде идолопоклоннически. Това може да е идолопоклонство към „Аз-а” и неговите индивидуалистични избори –либертарианство, или идолопоклонство към държавата, колективното „Аз”–тоталитаризъм. В тяхно лице адвокатът има врагове.
Не се заблуждавайте: християнският възглед не е анти-държавен, а е против държавния контрол и възприемането на държавата като бог. По същия начин християнският мироглед не е против личността; той е против автономията, тоест противопоставя се на от законът, който зачита само Аз-а. Тези „хитрости на дявола” (Еф. 6:11) сами по себе си са врагове на адвоката. Те трябва да бъдат идентифицирани и разбрани, и с тях трябва да се води борба, докато бъдат победени.
В. Попрището на адвоката
С оглед на тези реалности, какво тогава е попрището на застъпника? Апостол Павел обобщава това с помощта на ярка метафора:
Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.
— 2 Кор. 10:3-5
Този е езикът на антитезата („опозиция, контраст” – напр. „антитезата на доброто и злото” – б. ред). Съвременните верни богослови от различни християнски традиции признават тази реалност.
Архиепископ Чапът, римокатолик, обобщава този конфликт по следния начин:
Но Христос никога не ни освобождава от това да устояваме и да изкореняваме злото от света. . . Нашата преданост в крайна сметка е към Бога, но това предполага вярност към нуждите на неговото творение. Независимо дали ни харесва, ние участваме – и това, в крайна сметка, е война (Еф. 6:12). Това е същото противопоставяне, което Толкин е имал предвид, когато е написал, че „[човешките] войни винаги са изгубени, и Войната винаги продължава”. Това е същата борба, която К. С. Луис има предвид, когато пише, че „няма неутрален терен във вселената; Бог претендира за всеки квадратен сантиметър, за всяка частица от секундата, но Сатана има в отговор същата претенция”. И тази война продължава без почивка във всяка епоха, във всеки народ, във всеки човешки живот, във всеки избор, решение, действие, във всеки обществен въпрос. (21)
Доктор Рашдуни, реформиран богослов (тоест с убеждения близки до Реформираната църква – богословие повлияно от Жан Калвин – б. ред.), дава следното становище:
Затова сме в състояние на война, война между небето и хуманизма, война между Всемогъщия Бог и тоталитарната държава, война между Бога и научните проектанти, предсказатели и упражняващи контрол, война между Бога и всички онези, които отричат Неговата непогрешимост. Такъв конфликт е толкова неравностоен, че не може да има никакво съмнение за изхода от войната. (22)
Д-р Ван Тил отбелязва значението на тази истина:
Затова трябва да се подготвим за борба на живот и смърт, и то не в земните съдилища, а в по-високостоящите палати на човешката мисъл. Всеки път, когато някое човешко същество отвори уста, за да каже нещо, казва или че Бог е реален, или, че не е. Не би могло да бъде по друг начин. Бог претендира да бъде в контрол на всяко обстоятелство. (23)
Има нещо съдбоносно важно, което е нужно да видим относно култивирането на Закона, Властта и Свободата, и то е, че водим живот в състояние на противопоставяне. „Води се война”, и воденето й е грижа на християните — това определено не е обикновена сектантска разправия. Казано просто, антитезата е: правата вяра в сблъсък с ересите в историята; но това е сблъсък, който служи за изкупление. Защо?
Защото сам Бог започна тази война в историята, като имаше предвид изкупление: Бог обяви война, за да донесе мир, и това е видно от самото начало на провъзгласяване на Евангелието, на proto-evangelium-а (първо-Евангелието – б. ред.): “Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”. (24)
Тъй като тази пророчески насока действа в историята, в която живеят и работят всички защитници, Бог разделя, Бог освобождава, и Бог унищожава съгласно тази антитеза. Спомнете си историята за изкуплението: Авел и Каин; Ной и светът; Исаак и Исмаил; Яков и Исав; Моисей и Фараон; Давид и Голиат; Илия и Ваал; Даниил и Вавилон; Исус и фарисеите; и в крайна сметка: Рая и Ада.
Това е вярно както исторически, и така и концептуално, и е изразено чрез богати метафори в Писанието: Светлината и мрака (Кол. 1:13); Овцете и козите (Матей 25:33); Пшеницата и плевелите (Матей 13:30); Духът и плътта (Гал. 5:16); Живите и мъртвите (Еф. 2:05), и Мъдрите и Глупавите (Притчи).
Писанието ни казва, че трябва да очакваме „военните действия”, и тази антитеза да се изрази исторически — извън библейските разкази и метафори, както е отбелязано по-рано:
Защо се разоряват народите
и племената намислят суета?
Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против
Неговия Помазаник, като казват:
Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им. (25)
Това означава, intear alia („наред с останалото” – б. ред.), че християните трябва да присъстват в публичното пространство, като изявяват Истината на тези, които управляват в публичното пространство, особено когато истината залита или се изгубва (26).
Ето това е положението при антитезата, както Исус ясно обясни: „Никой не може да слугува на двама господари” и „Който не е с мен, е против мен” (Матей 6:24; Матей 12:30). Следователно, ние трябва УМИШЛЕНО да направим фундаментален избор, именно защото това е попрището на адвоката, продиктувано от реалността на антитезата, на конфликта, който е предназначен да послужи за изкупление:
Човек трябва да направи този съществен избор в начина си на мислене: да бъде различен чрез Божията истина или да се отчужди от живота на Бога. Не може да са налице и двете. Човек трябва да бъде отделен, и да може да се опълчи, или ще бъде отчужден или от света, или от Божието слово. Той се противопоставя на интелектуалния метод, който отказва да следва. Той или отказва да следва Божието слово, или отказва да следва суетните нагласи на езичниците. Той разграничава себе си и своето мислене или в контраст със света, или в контраст със словото на Бога. Противопоставянето, антитезата, изборът са ясни: или си отделен чрез вярното Божие слово, или оставаш чужд за живота на Бога. Или имаш „ум Христов” (1 Кор. 2:16) или имаш „суетния ум на езичниците” (Еф. 4:17). Или „пленяваш всеки разум да се покорява на Христос” (2 Кор. 10:5) или ще продължиш като “враг по разположение” (тоест – в ума си , б.ред.) (Кол. 1:21). (27)
Каква е целта на вземането на такъв правилен избор като адвокат? Целта не е нищо друго, освен изкупление, мир (шалом) за града. (28) По този начин печелим света за Христос. И изисква усилие и жертви… може би дори и върховни саможертви. Пастор Тит Брандсма отбелязва: „Тези, които искат да спечелят света за Христос, трябва да имат смелостта да влязат в конфликт с него”.
Брандсма става мъченик в концлагера Дахау през 1942 година. И въпреки това, е бил верен застъпник; той застана за истината и я отстоя в публичното пространство. Това беше неговото призвание и той пое пътя, който е път на несъмнено противопоставяне на явни врагове, врагове, които се опитаха да направят предполагаемата арийска държава бог. Но тъй като истинският и жив Бог е верен, и няма кой да му съперничи, в крайна сметка, тази битка послужи за изкупление. И където и да сме призвани, Евангелието изисква не по-малко от нас. Това са изискванията и привилегиите в процеса на култивиране на правото, властта и свободата. Като адвокати, ние сме призвани да ги развиваме. И ще го правим, защото трябва.
Свобода за всеки © 2010. Всички права запазени.
Статията и по-дълги пасажи от нея могат да бъдат препубликувани
само с разрешение.
Джефри Вентрела е старши вицепрезидент по стратегическо обучение във Фонд Алианс за защита(www.telladf.org). Преди да се присъедини към Фонда през 2000 г., г-н Вентрела е бил съдебен адвокат в продължение на почти 15 години, по сложни търговски и застрахователни спорове, финансови спорове, околната среда и природните ресурси, съдебни спорове, и апелативно застъпничество.
Бележки
_______________
(1) Rm. 5:9
(2) Eph. 2:10
(3) Ps. 2:1-3
(4) 1Jn. 3:8
(5) 1Jn. 18:37
(6) Charles B. Galloway, CHRISTIANITY AND THE AMERICAN COMMONWEALTH—THE INFLUENCE OF CHRISTIANITY IN MAKING THIS NATION, (Powder Springs, GA; American Vision, 2005)
(7) J. Gresham Machen, Education, Christianity, and the State (Hobbs, NM: The Trinity Foundation, 1995 [2nd ed.]), p. 51
(8) John M. Frame, The Doctrine of the Christian Life, (P&R 2008), pp. 728,729.
(9) Tertullian, “On Idolatry,” The Ante-Nicene Fathers, 10 Vol., eds. Alexander Roberts and James Donaldson, Trans. S Thelwall (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1986), 3:61.
(10) Rev. 1:5
(11) Jn. 14:6
(12) Rm. 1:25
(13) Rm. 1:25
(14) Rm. 1:18-32, с някои пропуски
(15) Rm. 1:18
(16) Rm. 1:25—Note the parallel between “the truth” and “the lie” as the articular is used which is unfortunately obscured by many English translations; cf., NKJV.
(17) Rm. 1:25
(18) Етиката е свързана с богословието и поклонението: Човек заприличва на идолите, които си прави сам (Ps. 135:18).
(19) Rm. 1:32
(20) Rm. 1:32
(21) Charles J. Chaput, Render Unto Caesar, (Doubleday: New York, New York (2008), p. 54, citations omitted.
(22) R. J. Rushdoony, Systematic Theology in Two Volumes, Vallecito, CA: Ross House Books, 1994), p. 7.
(23) Cornelius Van Til, “Our Attitude Toward Evolution,” The Banner, December 11, 1931.
(24) Gen. 3:15
(25) Ps. 2:1-3
(26) За това че несправедливостта е резултат от „препънала се истина” виж Исая 59:14-16.
(27) Bahnsen, ALWAYS READY, p. 8 (1996).
(28) Jer. 29:7
