Вече двадесет и пет години, откакто се освободихме от една идеологическа, политическа и полицейска (тя беше милиционерска) опека и от 25 години вече употребяваме свободата си както намерим за добре. Тази свобода ни „отвори“ очите да видим, че съществува и празник, наречен хелоуин, който се празнува преди всичко в католическия и протестантския западен свят и поради това онази старата партия ни забраняваше да гледаме, слушаме и възприемаме каквото и да било от западния „враг“, защото той щял да разложи народи и неговото светло комунистическо бъдеще. Разбира се, разложи се партията и нейната идеология (макар още да си съществува в прикрита форма, но под друго име), а хората получиха свободата да избират кое е добро за тях и кое не е.
Та така и с хелоуин: едни започнаха да го празнуват, други не се интересуват от него, а трети са върли противници на самата идея на хелоуин, да не говорим за празнуването му. И у нас вече две десетилетия, с идването на края на октомври страстите се нажежават и по различните медии четем, слушаме и виждаме какво ли не за празнуването му в различните краища на страната. Преобладаващото мнение (според моите наблюдения) клони към отричането му, хелоуин се отрича и от християните в една или друга степен. Но особено той не се нрави на православните вярващи, преди всичко защото началото му идва от неправославни християнски общини (т.е. от чуждо на страната ни влияние, твърдят те) и защото той се е превърнал в ново езическо явление, което погубва душите на хората, особено на младите и децата, които с радост надяват какви ли не странни одежди и маски и правят какви ли не странни неща по време на празнуването.
С тези няколко реда искам да напомня и на онези, които с радост приемат празника, и на онези, които върло го отричат и призовават народа на жестока борба с това явление, че празникът и идеята, която той изразява, сами по себе си нито са пагубни за душата, нито са вредни за народа, нито пък са неправославни, както някои мислят. Както не виним мотиката, че е пагубна и вредна, така не можем да виним и християнския празник, който може да се празнува действително по християнски или който може да се празнува по сатанински; мотиката може да бъде (и най-често е) полезен инструмент в ръцете на полевъда, и тя може да бъде средство за убийство в ръцете на убиеца. Така и с празниците: ние сме тези, които им придаваме действителен християнски смисъл или които ги превръщаме в някакъв нецърковен обред, в „мистика“ (най-често нездрава), в ритуал, който понякога не се отличава от ритуалите на езическите празници.
Нека да припомня какво е хелоуин. Името му идва от ол-хелоу (All Hallow’s evening) – навечерието на празника Вси светии (31 октомври за западния християнски свят), който, както е известно, се празнува във всички християнски общини, включително в православната църква, но на по-късна дата. Буквално „хелоуин“ означава „свята вечер“ (halloween е съкратена форма на hallowed evening) – т.е. това е вечерта, от която начеваме усилни молитви и богослужения в памет на починалите в Христа. Хелоуин начева тридневен период на богослужения и молитви за починалите, включително светците, мъчениците и изповедниците на вярата (и тъй като често християните са наричани светци, включително в новозаветните книги, оттам идва и названието на празника). Разбира се, съществуват мнения, че холоуин е похристиянчен празник, по-рано през вековете празнуван от келтите като завършек на есенната беритба на „плодовете земни“, други пък твърдят, че той има чисто християнски основи.
И наистина, християнското му съдържание е несъмнено. Начевайки от 31 октомври, когато църковните камбани възвестяват началото на богослуженията и молитвите за починалите в Христа, през следващите три дена християните в молитвите си като че се сливат с „небесната църква“ и всички заедно изпросват от Бога прошка на греховете за онези, които са съгрешили през живота си, и небесна слава за онези, които са просиялите с вярата си. Тук се разбира, че говорим преди всичко за римокатолическата църква, от нея по-късно празникът е възприет и от протестантските общини. В католицизма непрекъснатото биене на камбаните на 31 октомври дори означавало надигане на „общ църковен глас“ към Бога, който да бъде чут и от онези, които са в чистилището; по подобен начин се организирали и шествия по улиците от вярващи, облечени в черно, които с песнопения и молитви изпросвали прошка на греховете на съгрешилите и прославяли Бога за удостояване на светиите с Неговата небесна слава.
Няма съмнение, че някои римокатолически обичаи на този празник не са приети от протестантите, защото в учението си те не приемат католическото учение за чистилището (което не се приема и от православната църква) и възможността молитвите на живите да облекчат съдбата на починалите. Но за редица протестантски общини хелоуин е същевременно и празник на реформацията, тъй като Мартин Лутер тъкмо в навечерието на празника забива на портите на витембергския храм своите 95 тезиси (знаейки, че тази вечер в него ще дойдат тълпи от вярващи и посетители заради празника). През дните от 31 октомври до 2 ноември в протестантските страни празникът отразявал и характера на „празник на урожая“ и „празник на реформата“ (преобръщането, промяната към нещо по-добро), при който често децата се обличали със специални дрехи, които да наподобяват библейски личности или пък личности от Реформацията, като това се свързвало с „промяната“ (реформата), която протестантизмът донесъл на християните като противопоставяне на извращенията на римокатолическата църква през вековете преди началото на самата Реформация. И, както е известно, първите протестантски движения в Европа са имали изключително положително значение за очистване на християнството от редица нездрави наслоения (включително догматични и канонични отстъпления), които по това време имали място в средновековния християнски свят.
Естествено е да има християни, които не приемат празника преди всичко поради факта, че често на него децата биват обличани като вещици, дяволи (демони) и всякакви други „нечисти“ същества. И това е разбираемо. Но същевременно трябва да се помни, че и до днес в много християнски общини подобно обличане на децата продължава да почива на християнски основи, тъй като то е обвързано и с поучаване: в храмовете и в специалните детски образователни програми на църквите на децата се припомня какво означава смъртта за християнина, какво е значението на „добрите“ и на „лошите“ духовни сили, какво е значението на праведния живот докато сме тук на земята и участта ни в отвъдния живот като последица от сегашния, каква е силата на молитвата и как чрез дрехите, действията, думите и т.н. зли сили могат да бъдат прогонвани, а добрите призовавани на помощ (преди всичко призоваване на Бога и на неговите светии). Редица християнски йерарси и богослови заявяват, че тридневните чествания на паметта на починалите в Христа са изключително ползотворно средства за младите, които научават редица истини за християнския живот и смъртта само по това време на годината.
От този християнски смисъл на празника, обаче, идваме до днешното му езическо „обръщане“ (т.е. преформяне от християнско в езическо): в много страни (особено в западния свят) той е загубил християнските си корени и на практика се е превърнал в антихристиянски празник, който може да има дълбоко отрицателно влияние върху душата на човека, а особено на младите. От края на октомври всяка година магазините предлагат какви ли не странни и дори чудовищни костюми, маски и всякакви други „атрибути“ (такива като изкуствена кръв, изкуствени коси и зъби, огнени очи, дрънкулки, които издават ужасяващи звуци и т.н.) и децата с голямо удоволствие си организират халоуински партита. За съжаление, у нас празникът се възприема в неговата антихристиянска форма, което не позволява в него да се види християнския му първоизточник. И това е една от причините хелоуин да бъде категорично отричан. Още повече, че всяка година по време на празнуванията му се случват инциденти и загиват хора. И тази година не се размина без жертви: десетки млади хора в Букурещ загинаха (и почти двеста бяха ранени) по време на хелоуинско парти, в Лондон едно първоначално приятно и весело празненство се превърна във военно стълкновение между младежите и полицията, когато маскираните млади хора, особено под въздействието и на алкохола, започнаха да унищожават всичко, което бе на пътя им и десетки полицаи бяха ранени; очевидци разказват, че мнозина от буйстващите просто били побеснели и изглеждали напълно обезумели!
И тъй, ще приключа с първоначалните си думи: не празникът сам по себе си е зъл и неприемлив за българина: ние сме тези, които не можем да видим в него християнския му смисъл, а приемаме външното, забавното за децата и за околните, пищното и зрелищното. Не казвам, че хелоуин трябва да се празнува у нас: той никога не е бил част от нашия бит, но казвам, че ако някъде някой има намерение да организира някакво празненство по случай деня на Вси светии, той да бъде наясно какво представлява празника и да се опита да го организира според каквото е и името му – „свята вечер“, а не алкохолно парти или циркова атракция със сатанински привкус. От друга страна и ние самите християни трябва да се очистим от езичеството, което се е наслоило в собствените ни църкви. Няма място тук да разказвам на какви гледки съм се нагледал в някои православни храмове, където свещениците „свещенодействат“ точно по езически и се опитват да убедят вярващите, че всичко, което вършат, е богоугодно. Ама дали то почива на евангелските истини и дали въобще съответства на Христовото учение – това не ги е грижа, важното е да има там някакъв обред или ритуал, от него да падат пари и народът да е доволен, че е взел участие в „свещенодействието.“ Разбира се, подобни „ритуали“ не са характерни само за православните църкви, езически елементи могат да се видят и в други християнски общини. Ако ние не можем да направим разлика между онова, което е действително християнско, и онова, което е нехристиянско или е антихристиянско, то кой друг може да ни посочи къде е истината? Лесно е да виним другите (празнували хелоуин, видите ли), но виждаме ли гредата в собственото си око, преди да посочим сламката в окото на ближния?
Бележка: снимките са взети от цитираните два уебсайта.
