{loadposition user11}
От доста време си задавам въпроса: Заради комунизма ли българинът мисли едноцветно и тоталитарно, или заради традиционното тесногръдие и неприемането на другия, комунизмът и тоталитаризмът са толкова успешни в България? Тоталитарната демокрация в България, оказва се не е само плод на раздутата държава и комунистическата олигархична власт, която управлява в пост-комунистически условия. Тоталитаризмът има по-дълбоки, народно-психологични корени, които се изразяват в стремеж към идеологическо циментиране на политическото пространство.
Богословът Георги Шишков написа във в. „Стандарт”, три дни преди балотажа за избор на нов лидер на СДС, че кандидатът Мартин Димитров би трябвало да се чувства морално отговорен, че убежденията му не са като на Шишков, правоверни. Шишков изигра анти-сектантската карта срещу младия и обещаващ политик.
В статията си г-н Шишков задава възмутено въпроса дали има право протестантският пастор Людмил Ятански да изразява мнение по въпроса за изборите за лидер на СДС, подкрепяйки Димитров. Презумпцията на възмущението е, че не, пасторът няма право да има мнение по политически въпроси. Просто защото е пастор на нетрадиционна за мисленето на г-н Шишков протестантска църква.
Съгласно българската Конституция всеки има право да изразява мнение, и свободата на словото е гарантирана. Така твърди и Европейската конвенция за правата на човека – вътрешен български закон от доста време. Защо тогава богослов Шишков напада Ятански и Димитров за изразено мнение, сякаш са извършили нещо нередно?
Сложната част на отговора, е че политическото, общественото и личностно мислене в България са така поставени, че да обслужват единна политическа идеология. Нищо, че това е забранено с чл. 11, ал. 2 от Конституцията именно в противовес на налагания десетилетия наред единствено допустим атеистичен светоглед. Законът сам по себе си не променя хората. Той остава едно пожелание, ако ценностите, заложени в даден закон, са непостижими и неразбираеми за морала и духовността на хората, изработили този закон. За Шишков, както за комунистите, при и след управлението на техния режим, ако си различен, то ти си вече опасен за цялото. Ти си се отделил от „цялото”, тоест от тоталитарно наложения мироглед. Ако не мислиш като тях, дори критиката ти да е добронамерена, ти вече си враг. Ти си сектант.
Погледнете отношението на властта към европейските политици, които с огромно закъснение констатираха, че българската държава краде от Европа. Нападки срещу личността, вестници, които злоупотребяват с фактите, за да изградят отблъскващ образ на опонента, замъгляване на истината и манипулиране на съзнанието на хората – това е общо взето посоката, в която свободата на словото и изразяване на мнение се е установила в българския модел. Пример: бивш министър на вътрешни работи призова към насилие срещу личността на германски журналист, написал критична книга за властта в България. По-пресен пример: отношението към Майкъл Лий, европейският представител, дошъл да разговаря с висши държавници по проблемите на българската подкупност.
Поставено в този контекст, мнението на Шишков, че Ятански няма право на мнение е напълно логично, въпреки, че е противоконституционно. Точно в същия контекст нападката пък срещу Димитров, че не бил казал на журналистите каква му е вярата, е похвално поведение от страна на политика. Не само защото по Конституция никой не е длъжен да дава сведения за своите или чужди убеждения – чл. 38. В духа на наглия навик на комунистите да се разправят с „класовия враг”, Шишков очаква политикът да се изповядва пред медиите относно вярата си. И съвсем естествено като протестант да бъде окарикатурена политическата му визия и способности. Заради липсата на истинска свобода на съвестта и вярата, думите относно религиозните убеждения на Димитров при всички случаи ще бъдат употребени срещу него. Освен това, Димитров трябва да бъде оценяван като политик не заради вярата му, а заради качествата на политическите му изявления, решения и действия.
Разбира се, такъв висок стандарт на отношение към публичната личност е лукс и пожелание в страната на ударите под пояса. Особено идеалистично звучи това пожелание след успешно проведената държавно-медийна кампания „анти-секти”, проведена през последните месеци. Според нея човекът с убеждения, различни от държавно-определената идеология, е „опасен за националната сигурност” – думите са от писмо на МВР-Бургас и община Бургас относно протестантските църкви, широко тиражирано в националната преса през април 2008. Но в случая с атаката срещу Ятански и Димитров кампанията анти-секти не е само анти-протестантска и насочена срещу правото на свобода на вярата. Тя е политически ход за разправа с всеки, който не се подчинява на „цялото”, наложено от „центъра” – разбирай тези, които дърпат конците на властта под прикритието на българската недоразвита демокрация.
В нашия конкретен случай, очевидният намек, че Димитров е „сектант”, изписани от перото на богослов Шишков, е именно цветето на политическата разправа, наторено с концентрирана анти-сектантска терминология, налагана от медиите месеци наред.
Шишков също твърди, че Димитров трябвало да се разграничи от подкрепата за себе си, изразена от пастор Ятански. Идеята на Шишков е, че църквата, или „сектата”, както безцеремонно се изразява богословът, не може да се меси в държавните дела.
Тук следва да отбележим, че Шишков отново е изразител на странния двоен стандарт относно разделението на църква от държава. Защо въпреки изричните разпоредби на Конституцията по този въпрос става така, че църквата е отделена от държавата, но държавата не е отделена от църквата? Тоест, държавата всячески си позволява да се меси в делата на църквите, като ги регистрира по специален режим, налага свой синод на православието със сила, и твърди, че протестантите са опасни за националната сигурност. В същото време, не допуска гражданите, които имат неудобни за управляващите убеждения, да участват в политическия процес?
Защо Шишков не се възмути например от очевидната подкрепа на висши държавници по отношение на едно от крилата на православната църква, ръководено от патриарх Максим? Отговорът е, че държавата просто толерира църковна институция, която е в състояние да контролира и да използва за свои цели. И тъй като в основата на протестантската етика е личното участие на индивида в църквата и в обществото, протестантството принципно е по-малко податливо на държавен контрол. Няма друго обяснение за еднопосочното прилагане на забраната на Конституцията (забрана, която противоречи на Европейската конвенция) религията да не се ползва за политически цели (чл. 13, ал. 4). Църква, която би могла да въздейства с морална, обществена и политическа позиция, трябва да бъде маргинализирана и изтласкана в ъглите на общественото пространство и процеси. Така отново имаме едностранно въздействие на нормата – държавата може да използва църквата за политически цели, но църквата няма право на политическо и обществено значимо мнение.
Тази доктрина не е от вчера. Тя е описана в редица документи на комунистическата партия, чиято историческа цел винаги е била да се разправи с християните. Дотук със сложния отговор защо Шишков заема нападателна позиция срещу г-н Димитров и п-р Ятански.
Следва да отчетем и факта, че терминът „секта”, възприет от православието за обозначение на всички неправославни християни, е любим термин на комунистически идеолози. Справка „Наръчник на атеиста”, Издателство на българската комунистическа партия, 1960 г., стр. 168, превод от руски:
Главните причини за появяването на секти са в класовата борба, която разделя на враждуващи групи цялото експлоататорско общество, в това число и религиозните организации. Появяването на секти е външен идеологически израз на класовите интереси на различни социални групи, вярващи от една и съща религия.
Класовата борба днес изглежда различно. За комунистическата олигархия сектите са потенциално неуправляем източник на духовна, морална и политическа просвета. А където има светлина, делата на мрака стават явни, пише апостол Йоан.
Фактът, който Шишков не отчита в своята статия, е че СДС не е компартията, и Мартин Димитров не изглежда като човек, който би се огънал под натиска на премерена пропагандна акция срещу себе си. Ейбрахам Ликън мъдро е казал: „Можеш да лъжеш няколко души непрестанно; можеш да лъжеш всички, за известно време; но няма как да лъжеш всички през цялото време”. Времето на лъжите ще си отиде. Въпросът е доколко анти-сектантската параноя с комунистически привкус ще повлияе на изборите в СДС.
Виктор Костов е адвокат, богослов и издател на сайт за свободата на съвестта, религията и словото: www.svobodazavseki.com
