{loadposition user10}
Един от най-дискутираните обществени проблеми днес в България е свързан със стратегията за развитието на образованието.
Тъжни статистики
Въпреки непрекъснатото предлагане на проекти за подобряването на микроклимата в държавното училище, фактите остават следните:
1. Липса на конкурентоспособност в образованието. България губи своята конкурентоспособност в образованието, а броят на българите, приети във водещите университети, непрекъснато намалява (изказване на Анете Диксън, директор на отдел “Стратегии и операции” към Световната банка, по време на организирания от МОН семинар за реформата в средното образование на 31 януари 2005 г.).
2. Явен отказ от образование и висок процент неграмотност. Процентът на децата, непосещаващи училище, остава твърде висок – 23 %, а малцинствените маргинални групи генерират над 20% неграмотно население. (Изследване за периода 1994-2004 от Националната кръгла маса по демографските проблеми).
3. Антисоциално поведение. Насилието и наркотиците, антисоциалното поведение и занижаването на моралните стандарти са част от ежедневието в българското училище. Всяко пето следствено дело, приключило с мнение за съд, е срещу непълнолетен, а делът на предварителните съдебни производства срещу малолетни е приблизително 21 % от всички следствени дела.
4. Ниска успеваемост. Две от най-авторитетните световни изследвания за качеството на образованието – PISA и TIMSS – показват, че през последните десет години се наблюдава катастрофален спад в резултатите от обучението. В обучението по математика и естествени науки от 8 и 5 място през 1995 г., през 2003 г. българските ученици вече са на 25 и 24 място. Никоя от изследваните страни не отбелязва такъв огромен спад за толкова кратко време.
Тази негативна тенденция в образованието не е нещо ново – под различни форми тя е явление, характерно за много други нации навсякъде по света. Статистиките за държавното обучение в Америка например са не по-малко тревожни. За щастие една доказана алтернатива на държавното и частното образование, която може да окаже позитивно въздействие за решаване на посочените проблеми, се оказва домашното образование, което в момента придобива все по-мащабни размери предимно в Съединените Щати, но също и навсякъде по света. Днес е изчислено, че броят на децата, обучавани вкъщи от страна на техните родители, наброява 1,6-2,0 милиона (“Световен гайд за домашното обучение”, Брайън Рей). Всяка година расте броят на родителите, които избират да обучават децата си в здравословната атмосфера на семейството.
Предимства на домашното образование
Образованието у дома има следните преимущества:
* Родителите могат да обучават своите деца в контекста на семейството с цялата сигурност, любов и подкрепа, които то осигурява;
* Домашното образование осигурява максимална гъвкавост. Съдържанието, скоростта и темпът на развитие, подходът на работа, могат да бъдат адаптирани и приспособени към индивидуалните особености на детето. Освен това, процесът на обучение може да бъде приспособен към индивидуалните нужди на семейството, вместо стриктното придържане към академичен календар;
* Установено е, че децата от семейства, които се обучават вкъщи, се учат по-бързо и по-ефективно от техните връстници, намиращи се в държавния или частния сектор; те се социализират по-ефективно и дават много високи академични показатели;
* Родителите могат да предадат собствените си ценности и убеждения на децата в процеса на обучение.
Същност на домашното образование
Домашното образование не е нещо ново – то е съществувало непрекъснато през вековете. Всъщност появата на задължителното държавно образование е предизвикало неговото забравяне, но не и изкореняване. През 70-те и 80-те години на 20-ти век домашното образование започва да преживява своето възраждане и “ренесанс”, когато шепа родители в САЩ започват да поставят под съмнение ефективността на държавната образователна система и съществуващите частни училища. Те решават, че могат да предоставят по-голяма сигурност и по-добро бъдеще за своите деца. По този начин се заражда основата на модерното движение за домашно образование.
Идеята започва да придобива все по-голяма популярност и да се развива непрекъснато. Всъщност днес това е най-динамичното образователно движение в страната, което продължава да расте с 15% годишно. То е напълно легализирано във всички 50 щати на Америка, както и в много други страни като Канада, Австралия, Франция, Мексико, Южна Африка, Англия, почти цяла Източна Европа и много други. Брайън Рей, президент на National Home Education Research Institute, пише в своята книга: “Световен гайд на домашното обучение”, че броят на домашно обучаващи се ученици в Канада между 2001 и 2002 г. е 50 000-95 000. В Англия и Уелс те варират между 13 000 и 50 000. В Австралия тези ученици са между 35 000 и 55 000.
Д-р Бил Бенет, секретар по образованието в бившето правителство на Роналд Рейгън и завеждащ отдела за борба с наркотиците в настоящия кабинет на Джордж Буш, разкрива тайната на домашното обучение. Ето част от едно негово изказване в телевизионно интервю през 2001 (със съкращения):
”Вече е известно, че домашното обучение бележи успехи по цял свят. Децата в държавните училища имат среден резултат на изпитите по отделните предмети 50%. С други думи общата им оценка е средна. Децата, обучавани в домашни условия, постигат около 87% и струват на държавата само една шеста от разходите на другите. Програмата носи както на децата, така и на родителите голямо удовлетворение. Друг интересен факт за тези чудесни деца, който установихме току-що, е, че са социално ориентирани. Те са общителни, имат желание да участват в граждански инициативи – тъкмо обратното на това, което се твърдеше. Мисля обаче, че тези деца са така проникнати от майчината любов – заобиколени са от толкова много обич и грижи, че се чувстват напълно сигурни.”
В помощ на родителите, заети с домашно образование, а също и на учители, Б. Бенет с колегите си развива образователна програма в Интернет (www.k12.com) за обучението от предучилищна възраст до 12 клас по 6 предмета: математика, английски, история, природни науки, изобразително изкуство и музика. Разработени са уроци за всеки ден през тези 13 години. Съставени са програми по природните науки в различните щати, а също и програми за обучение по четене и писане, включени са различни помощни книги и материали.
Неоспорими факти
Ето и някои учудващи, но силно мотивиращи факти по отношение на домашното обучение (всички статистики са направени за Америка, поради най-масовото разпространение на домашното образование там):
Брой на обучаваните деца. Изчислено е, че между 1,6 и 2 млн. деца са обучавани вкъщи от своите родители (Brian Ray. Worldwide Guide to Homeschooling, Broadman & Holman, 2002).
Академични постижения. Изчислено е, че учениците от първи до четвърти клас, обучавани вкъщи, се справят средно с едно ниво по-високо от техните връстници, обучаващи се в държавния и частния сектор на образованието (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis). Към осми клас, средно-статистическият ученик, обучаван вкъщи, се справя средно с четири нива академично над този, който се учи в държавно или частно училище (пак там).
Социализация. Откритията сочат отново и отново, че повечето домашно-обучавани ученици са въвлечени в многообразни дейности, взаимодействат си с широк спектър от хора и оказват позитивно влияние върху своите общности. Опитът е показал, че тези деца са добре социализирани и способни да създават дълготрайни приятелства, надхвърлящи възрастовите и културални ограничения (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).
В САЩ съществуват групи, организирани в различни общности, които подкрепят домашното обучение. Някои от тях предлагат излети и наблюдения, учителски услуги, съвместни социални дейности. Има даже и спортни дружества, оркестри, държавни училища, които канят домашно обучавани ученици да участват в техните дейности и програми. Родителят може да заведе детето си в музеи, паркове, стопанства и фабрики, болници, местни общини, то може да прекара един ден в службата на татко, да посети баба, да ходи на уроци по музика, да членува в клуб по интереси. Може да се канят на гости приятели, да се посещават роднини.
Предимството на това образование е, че то защитава уязвимите деца от вредната социализация. Още от яслите или детската градина момчетата и момичетата се страхуват от връстниците си, силно са зависими от тях, биват блъскани и мачкани, и резултатите са налице през юношеството. Според изследванията, незрелите момчета, защитени от обществения натиск, вкъщи за няколко години стават по-уверени, независими и след 3-4 години са водачи в своята среда.
Дипломиране. Домашно-обучаваните ученици следват паралелно своите връстници от държавното училище. Около две-трети продължават образованието си, а една трета постъпва директно на работа (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).
Въпросът с квалификацията на родителя. Проучванията и практическият опит разкриват, че не дипломираните учители, а посвещението и здравата работа на родителя предизвикват впечатляващите резултати на домашно-обучаваните деца. Статистически се оказва, че децата, имащи родители с учителска диплома, постигат същите резултати в сравнение с онези деца, чиито родители не притежават такава (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis).
Самодисциплина. В това отношение най-впечатляващи са статистиките за времето, прекарано в гледане на телевизия. 65,3% от четвъртокласниците, обучавани вкъщи, прекарват само един час и дори по-малко седмично пред телевизора. Респективно, децата които не се обучават вкъщи, гледат 3 до 4 часа телевизия на ден.
Състояние на настоящия закон в България
Родителите в България имат легалното право на алтернативното домашно образование поради следните няколко причини:
1. Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ)
Член втори от Първи протокол към ЕКПЧ гласи: “Никой не може да бъде лишен от правото на образование.” Нормата на ЕКПЧ изисква от държавата да уважи, а не да контролира правото на родителите да изберат типа образование, който те самите желаят.
2. Законът за Народната просвета на НР България гласи:
Чл. 9. (1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.
По всичко личи, че родителите имат правото да изберат да обучават децата си вкъщи, но за съжаление все още не съществува уредба, която да регламентира точните измерения на домашното образование. За да може да се осъществи адекватното внедряване на домашното образование у нас, са необходими следните стъпки:
1. Признаване първостепенността на семейството в образованието;
2. Признаване избора на родителите на форма на обучение, неконтролирана от държавата;
3. Въвеждането на стандартизиран, неидеологически, контролиран от обществото, а не от държавата, тест за приравняване на нивото на дадено образование.
От нас зависи дали ще проявим нужните воля и усилия, за да се превърне този вид образование в реалност.
Правата запазени © 2006 Стоян Георгиев и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.
Стоян Георгиев е директор на неделното училище в Християнски център “Прелом” и лидер на гражданско сдружение “Бъдеще за семейството”. Той е и главен редактор на интернет-портала за родители www.roditel.bg. Автор е на редица статии, посветени на брака и детското развитие. Пише за водещи медии в България и е говорител на семинари, свързани с отглеждането на деца и семейството. Има няколко публикации в авторитетното издание Children Ministry в САЩ. Стоян Георгиев и съпругата му Снежина живеят в София – те са щастливо семейство с две малки момичета, Доротея и Елизабет. Имейл за личен контакт: stoian.georgiev@roditel.bg
