{loadposition user10}
Въведение
Настоящата презентация ще очертае различните заплахи за религиозната свобода, идващи от антидискриминационното законодателство в областта на “сексуална ориентация” и на еднополовите “бракове”. В есето ще обсъдим определящите пропуски в обнародването на антидискриминационно законодателство относно “сексуалната ориентация” в качеството й на защитена категория. В него ще бъдат обсъдени основните заплахи за религиозната свобода, свободата на изразяването и родителските права.
Сексуална ориентация и пол
Европейското право изисква всяко законодателство да бъде дефинирано по начин, който го прави ясно, предвидимо, точно и достъпно. 1 Въпреки това, понятията “сексуална ориентация ” и “пол ” не отговарят на това изискване, доколкото същите се определят от хомосексуалната политическа програма като флуидни и гъвкави понятия. Например, Принципите Йогякарта (принципи за прилагането на международните закони за човешките права във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност – б. пр.) определят сексуалната ориентация като “способност на всеки човек за дълбоко емоционално, любящо и сексуално привличане към, и на интимни и сексуални отношения с индивидите от различен пол или от същия пол или с такива от повече от един пол” 2 и половата идентичност като:
Дълбоко вътрешно усещане и лично преживяване на пола у всеки човек, което може да съответства или не на определения при раждането пол, което включва лично усещане за собственото тяло (което може да включва, ако е свободно избрана, промяна на външния вид или на физически функции по медицински, хирургически или други начини) и други прояви на пола, включително облекло, говор и маниери“ 3
Това определение на “сексуална ориентация” е опасно, защото приравнява всички сексуални връзки, като отделя сексуалността от нейното биологично предназначение (създаването на потомство) и социална отговорност 4, а определението за “полова идентичност” е изключително опорочено, тъй като е изцяло субективно и игнориращо основната обективна биологична реалност, че хората се раждат с определен пол.
Там, където има прието “анти-дискриминационно” законодателство въз основа “сексуална ориентация”, се вижда как тези закони дават идеална възможност за злоупотреба. Практиката на Алианса за защита на свободата [ADF] изобилства от примери. В Ню Джърси ADF представлява Methodist camping association, срещу която беше предявен иск за дискриминация, след като отказали на двойка лесбийки да отпразнуват своя “съюз” в техния молитвен дом. В Джорджия ADF представлява християнка-консултант, която беше уволнена заради отказа ѝ да консултира жена, въвлечена в еднополова връзка – въпреки че тя незабавно я е насочила към друг съветник на разположение. В Ню Мексико, учтивият отказ на сватбена фотографка да използва таланта си, за да прави снимки на церемонията по “посвещаване” на жена – лесбийка завършва в щатската Комисия по човешки права, която разпорежда същата да плати хонорара на адвоката на жената – лесбийка, в размер на 6 600 щатски долара – по случая понастоящем ADF е подал жалба до Върховния съд на САЩ.
В Европа насърчаването на дискриминацията, основана на “сексуална ориентация” е имало същия ефект. В Обединеното кралство, Лилиан Ладели – регистратор в Съвета в Ислингтън, бе принудена да напусне работата си заради молбата ѝ да бъде освободена да извършва по служба регистрация на еднополови съюзи. Също така в Обединеното кралство Петър и Хейзълмери Бул са осъдени да платят на еднополова двойка глоба в размер на 3 600 британски лири, тъй като получила отказ да бъде настанена в семейния хотел на християнското семейство в Корнуол, предлагащо нощувка и закуска. Случаят предизвиква вниманието на международните медии, защото е видно от подробностите по случая, че възрастната двойка е набелязана от хомосексуалните активисти за целите на своята хомосексуална програма. Отново в Обединеното кралство, християнин, който развива бизнес с тениски, е заплашен наскоро с иск за извършена дискриминация от негова страна заради отказа му да отпечата про-“хомосексуални” послания върху тениски по искане на хомосексуална активистка група за т. нар. “гей парад”.
Тези примери дават израз на два вредни принципа. Първо, когато бъдат приети закони, защитаващи от дискриминация, основана на “сексуална ориентация”, и това „право” влезе в конфликт със свободата на мисълта, съвестта и религията, неизбежната тенденция е отхвърлянето на правото на религиозна свобода, независимо от съдебната практика по Европейската конвенция за правата на човека, която показва, че трябва да е точно обратното. На второ място, прилагането на такива закони насърчава масово съдебните искове. И при двата случая е ясно, че едно просто даване на изключение на религиозните общности в националното антидискриминационно законодателство или по пътя на директива на ЕС не може за бъде прието за задоволително. По-скоро, всички законодателни инициативи, основани на “сексуална ориентация”, трябва да бъдат отхвърлени, за да бъдат защитени съществуващите основни свободи.
Свобода на изразяването
Правото на свобода на словото, мнението и изразяването е световно признато като едно от най-основните и съществени права на човека, от което всеки човек трябва да има възможност да се ползва. Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че: “всеки има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници”. 5 Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото да шокираш, обиждаш и да притесняваш. 6
Въпреки това, с все по-голямото изтъкване на хомосексуалния обществен дневен ред, се случва нещо зловещо, което изяжда самата тъкан на свободата на изразяване. Концепцията на “речта на омразата” придобива опасна мощ в цяла Европа. Ако някой не се придържа към културната общоприетост на Брюксел, би могъл да се окаже уволнен от работа, глобен или дори да попадне в затвора. Що се отнася до целите, които си поставят хомосексуалистите, те са станали доста успешни в оклеветяването на всеки, който се противопоставя на хомосексуалното поведение (и най-вече на християни), претендирайки, че са жертва, че всеки, който държи на брака между един мъж и една жена или на традиционните християнски сексуални нрави, ще понесе същата публична отрова, която се отрежда на расисти и антисемити.
Така например, на 20 юли 2003 г. пастор Аке Грийн, в малката си църква в провинциалния Борихолм, Швеция, поднася остра проповед на тема сексуална неморалност, изкупление и благодат. Прокуратурата подава жалба за наказателно преследване срещу пастор Грийн на основание приетия през 2002 г. в Швеция закон за “реч на омразата”, в който е заложен изразът “сексуална ориентация”, и той в крайна сметка е осъден на шест месеца затвор. Едва след като на 29 ноември 2005 г. делото стигна до Върховния съд, пастор Грийн беше окончателно оправдан и повдигнатите спрямо него обвинения в престъпление бяха свалени. 7
В друг инцидент, този път в Хърватия, срещу една възрастна католическа учителка е предявен иск заради “реч на омразата” от една асоциация на лесбийки за това, че преподавала католическата позиция относно хомосексуалното поведение по учебник, официално одобрен от държавните власти. Въпреки че в крайна сметка съдът отсъжда в полза на г-жа Мудровчич, стресът от делото, което продължава повече от година, довежда възрастната учителка до състояние на инсулт. 8
В момента в Испания се полагат усилия в посока наказателно преследване на един епископ заради негова църковна библейска проповед по време на богослужение на Разпети петък, при която той отбелязва добродетелите на безгрешния живот и отправя предупреждение за типични за настоящото време грехове. 9 Също в Испания, през лятото на 2010 г., една телевизионна мрежа с про-семейна насоченост е глобена със 100 000 евро за това, че излъчила поредица от реклами в подкрепа на традиционното семейство, а показала само конкретния запис на “гей прайд” парад. 10
Съдиите вече нямат ясни разграничителни линии за преценка при отсъждане в казуси относно свободата на словото. Неправителствените организации, работещи за целите на хомосексуалистите, са поели ролята на “обществен пазител”, заставайки срещу всеки, който изразява своето мнение за хомосексуално поведение или еднополовите “бракове”. Резултатът е безпрецедентен смразяващ ефект върху моралното и религиозно слово, от който западната демокрация може никога да не се възстанови.
Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че ” [с]вободата на изразяване е един крайно необходим фундамент на демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за себереализацията на всеки индивид“. 11 Съдът също така е постановил в редица случаи, че свободата на словото трябва да бъде защитена, за да се гарантират толерантността, търпимостта и плурализма. 12 Чрез гъстата юридическа и културна мъгла, произведена от понятието “реч на омразата”, този път към себереализация, толерантност, широта на възгледите и плурализъм е вече изгубен. Като се има предвид, че свободата на изразяване трансформира общества, сега остава да видим какви плодове ще донесе културата, лишена от възможността за изразяване.
Родителски права
Разлагането на брачната култура и нейното предефиниране досежно еднополовите “бракове” ще има тиранично влияние и върху способността на човек да отглежда собствените си деца. Когато идеалите за брака между един мъж и една жена (постоянство, изключителност и семейна обзързаност) са разбити, държавата ще трябва да събере разпилените парчета чрез изграждане на едно огромното държавно управление. Държавното управление ще трябва да увеличи броя на съдиите, на държавните служители и на служителите в службите за социални грижи за децата и семейството, поради увеличаване броя на разводите и на споровете за родителски права и издръжка. Повече полиция ще бъде необходима поради произтичащото от това повишаване на степента на престъпност по причина, че децата израстват в разбити семейства. И държавата постепенно ще поема ролята на родителите спрямо нашите деца.
Например, Брукингс институт е установил, че фактът на похарчените за социални разходи в САЩ, в периода между 1970 и 1996 г., 229 милиарда щатски долара се дължи на разпадането на брака и неговите последици: бременност в тинейджърска възраст, бедност, престъпност, злоупотреба с наркотици и здравословни проблеми. 13 Друго изследване от 2008 г. показва, че раждането на деца сред неженените струва на данъкоплатците разходи от 112 милиарда щатски долара всяка година. 14
В Европа, това нашествие на държавното управление в най-интимните области от семейния живот е вече очевидно. В Залцкотен, Германия, 14 родители християни са били хвърлени в затвора, някои от тях за повече от 40 дни и повечето от тях – многократно, по простата причина, че са избрали техните 9-10 годишни деца да не участват в двудневни часове по задължително “сексуално образование”. 15 Пак в Германия, 15-годишно момиче е настанено в психиатрично заведение, понеже предпочита домашна форма на образование. Причината за нейното полицейско задържане и последващото й настаняване в психиатрична клиника в Нюрнберг, е дадената от един лекар невярна диагноза, че младото момиче има „училищна фобия“. 16
В Швеция, седемгодишно момче е свалено от полицията и социалните служби от самолет, излитащ за Индия, просто защото се обучава вкъщи. Семейството щяло да се мести в Индия, за да върши мисионерска работа в домове за сираци. Полицията не разполагала с издадена заповед и семейството не е било обвинено в извършване на престъпление, когато младият Доменик Йохансон е отнет от родителите си преди почти четири години. 17
В Испания правителството на Сапатеро въвежда задължителни часове, известни като “гражданско обучение”, които индоктринират малки деца чрез бомбардировки от материали, подкрепящи хомосексуалното поведение, хиперсексуалното поведение и комунизма, и с които католическата църква става обект на агресивни подигравки. А може би дори още по-шокиращо е, че правителството е отхвърлило всички искания на родители за освобождаване от тези часове, въпреки наличието на повече от 50 000 жалби от родители, стотици съдебни дела и в крайна сметка и на колективен иск в Европейския съд по правата на човека. 18
Един от най-жизненоважните и естествени елементи на брака като съюз между един мъж и една жена е, че е съсредоточен въхру семейството. Бивайки малко по малко предефиниран, като се започне с развода без вина и се стигне до културата на еднополовите “бракове “, бракът се превръща в самоцел на индивидуалните партньори, без оглед на децата.
Затова държавата е иззела ролята на родителя в твърде много европейски държави, което прави невъзможно за онези семейства, които все още поставят благосъстоянието на децата си над своето собствено, да реализират пълния обем на своите родителски права и задължения. За да си извоюваме отново този авторитет, който по природа принадлежи на родителите, трябва да се върнем към определението за естественото семейство и да се радваме на социалните блага, които произтичат от това.
Заключение
Очевидно е, че съществуват два пагубни недостатъка в подпомагането на еднополовите “бракове” и защитата на “сексуалната ориентация” в областта на борбата с дискриминацията. Двата недостатъка са свързани помежду си, поради погрешните схващания относно правното изпълнение на формалностите при хомосексуалното поведение и относно философските основания в това отношение. Както стана ясно от настоящото кратко изложение, “сексуалната ориентация” и “полът” не могат да бъдат конкретно определени, тъй като са разтегливи като понятия. Присъщата им субективност по дефиниция прави невъзможна тяхната нормативна защита, без да бъде нарушено опазването на основните права като свободата на религията и на изразяването.
На второ място, тъй като в действителност законодателството на еднополовия “брак”, който всъщност не е брак, с погребален звън бие камбаната за традиционния брак, който светът знае от повече от 3000 години, то последиците за всяка област в обществото, като започнем от свободата на религията и стигнем до родителските права, ще бъдат катастрофални. Примери вече изобилстват във Великобритания, Германия и Швеция, където хомосексуалното поведение се цени повече от всички конкуриращите се права, а брачната култура е толкова болна, че е стигнала точката на смъртта.
Ако съществува решение, то трябва да се намери в преоткриването на истинското значение и в социалните блага, присъщи на традиционния брак, като: постоянство, изключителност и семейна обвързаност. С възраждането на това естествено социално благо и неговото насърчаване от правителството обществото може да си възвърне всички останали свободи, които, с възхода на хомосексуалната политическа програма, са толкова погазвани напоследък. Остава само един въпрос: твърде късно ли е?
Всички права запазени © 2013. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com
Адвокат Роджър Кишка (* 1974) е старши правен съветник в Alliance Defending Freedom (Алианс за защита на свободата) – Виена, Австрия. Той е работил по над двадесет дела пред Европейския съд по правата на човека и е многократен говорител по въпросите на основните права на човека пред различни комитети и контактни групи на Европейския парламент, както и пред някои национални парламенти. В момента е член на Консултативната група на Агенцията на Европейския съюз за основните права. Кишка получава своята докторска степен по право в юридическия факултет Аве Мария, своята магистърска степен в университета Вандербилт и бакалавърска степен от университета в Манитоба. Кишка е специализиран в международното решаване на спорове с акцент върху европейското право.
