2014 година бе печална година за народите, които имаха надежда и вяра в прилагането на принципите на свобода на мисълта, словото, религията и другите убеждения на хората като неотменимо право на всеки човек, дошъл на тази земя. 2014 година ни показа, че свободата да изповядваш религията си се ограничава все повече и повече, че гласът на вярващите се заглушава или пък се пренебрегва, независимо от усилията на религиозните институции за противопоставяне на несправедливостта. Същата 2014 година ни посочи, че светските власти предлагаха и приемаха закони, които противоречат на здравия човешки морал, но които са угодни на една или друга изключително малобройна група от хора или организации, „борещи” се за слободия, а не за свободи. Това с особена сила се отнася до дебатите относно хомосексуализма и т.нар. ЛГБТ-хора (лезбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните).
Борбата на здравомислещите и особено на християните бе насочена към отмяна на подобни закони или към недопускане на разглеждането на подобни законопроекти, които се опитват да наложат „нова” нравственост в либералния свят. И докато опозицията между светските власти и вярващите през 2014 г. се разглеждаше преди всичко в светлината на недопускане на хомосексуализма като „норма” в обществените отношения, т.е. като някаква „норма” в отношенията между възрастните членове на обществото, то в края на тази 2014 година и организацията, която десетилетия наред бе призвана да защитава децата, УНИЦЕФ, с радост „прегърна” идеята за хомосексуализма и за родителите-хомосексуалисти и се опитва да наложи виждането си и на страните-членки на ООН, особено чрез своята дейност в световен мащаб, където тя работи за благото на децата.
Съвсем наскоро УНИЦЕФ прие документ, наречен „Елиминиране на дискриминацията срещу децата и родителите, основаваща се върху сексуалната ориентация и половата идентичност”, в който не само широко се проповядва „правото” на хомосексуалните да бъдат „родители” на деца, но се призовава в различните държави да се въведат закони, които да препятстват „дискриминацията” на подобни „семейства”, състоящи се от хомосексуални родители и осиновени от тях деца.
Това е изключително тъжен завършек на 2014 година, в която някои слободомислещи нанесоха такава огромна вреда върху мислите, съзнанието и вярата на хората – както на обикновения здравомислещ човек, така и на вярващите. УНИЦЕФ бе една от малкото организации, която през десетилетията остана неопетнена от скандали, сделки и политически влияния и с усърдие помагаше (и продължава да помага) на милиони деца по света, като ги избавя от страданието, недохранването, болестите, неграмотността и т.н. Стотици милиони хора по света вярваха на УНИЦЕФ и нейните работници, те доверяваха бъдещето на детето на тази организация, която действително вършеше чудеса по света и избавяше най-малките граждани на планетата от хроничните болести на този век.
И всичките добрини, които УНИЦЕФ вършеше, рухнаха само в един ден, когато организацията прие горепосочения документ и застана зад редиците на онези, които наричат порока добродетел и грехът – „право”. Днешните слободолюбци си намериха термина, който им бе необходим, за да защитават неморалните си стремежи за промяна на обществените отношения – думата „дискриминация”. Използването на тази дума се върши от хора с най-различни интереси и цели, както положителни, така и дълбоко отрицателни. Та сега и УНИЦЕФ начена да се бори за предотвратяване на „дискриминацията” срещу деца и родители, когато тази „дискриминация” се отнася до сексуалната ориентация и до половата идентичност.
Като посочва какви са определенията на термините „сексуална ориентация”, „полова идентичност” и „ЛГБТ-лицата”, на страница 3-та от своя документ организацията призовава държавите правилно да разбират тези дефиниции и съответно да ги прилагат в своето законодателство. Сетне на 4-та страница държавите се призовават да отменят онези свои закони, които „ограничават” правата на децата, ако една хомосексуална „двойка” реши да ги осинови. Този призив е отправен преди всичко срещу приетия неотдавна в Русия закон за защита на здравето и моралната чистота на децата, което също е част от законодателството и на други държави. В документа се казва: „УНИЦЕФ подкрепя приемането и влизането в сила на закони, които осигуряват на ЛГБТ-двойките и на техните деца законно признаване на връзките им като семейни връзки.”
Животът на едно дете в „семейството” на двама хомосексуалисти не е просто изключителна беда за нравственото развитие на самото дете, но то е беда и за обществото, което приема подобна извратеност, при която детето живее в обстановка на всекидневно осъществявано нравствено беззаконие на двама възрастни, които „познават себе си” (използвайки библейския израз за сексуалното сношение) и същевременно се изявяват като родители на децата в тяхното „семейство”. В своята среда – в училище, сред приятели, на улицата и т.н. – тези деца и техните „родители” трябва да бъдат приемани от другите техни връстници, от учителите, лекарите и които и да са други специалисти, с които децата неминуемо влизат в общение, като нещо естествено и нормално. Наистина, децата са деца и тяхното израстване е дълг на обществото, но чрез отношенията на тези деца със своите връстници и с другите хора содомският грях неусетно (а на места и съвсем забележимо) се разпространява в това общество, което е приело за нещо „естествено” и „нормално” хомосексуални лица да бъдат „родители” на децата.
Хората обикновено посрещат всяка Нова година с надежди за по-добра година и за по-успешно развитие на обществата с цел духовен и материален напредък, както на отделните семейства, така и на държавата като цяло. 2014 година ни показа, че неморалните законодателни мерки на някои покварени хора и организации могат да нанесат непоправими вреди на душевното здраве на отделни хора, а дори и на цели общества. Надеждата ни за по-добра 2015 година се крепи върху виждането, че вярващите, и особено християните, ще намерят достатъчно средства и възможности за противопоставяне на разширяването на разврата сред обществата – първо в собственото общество, сетне в другите общества и организациите, които са станали развъдник на порочни практики и идеи. Наистина, надеждата крепи човека, но съвременното нападение на злостни неморални идеи и практики върху съзнанието на народите не ни позволява само да се надяваме – днешните факти налагат активни действия, ако искаме всяка нова година да не води до увеличаване на покварата, а до нейното лекуване и преодоляване. А какво по-лековито средство може да съществува от приемането на Христос, от усилване на вярата в Него и следването след Него. Да Го следваме ще рече да изпълняваме Христовия нравствен закон и да се стремим той да бъде нравствен закон на всяко едно общество (какъвто той, впрочем, е бил в продължение на векове, когато обществата в Европа се наричаха и на практика бяха християнски).
Организацията за защита на естествените и морално оправданите права на гражданите на някогашните християнски народи, наречена „Граждани, да действаме”, организира различни петиции срещу несправедливи и дълбоко неморални идеи и практики и по този начин се опитва да пробуди съзнанието на всеки гражданин на което и да е общество и да покаже истинската същност на извършващото се насилие върху мисленето и поведението на семействата и на здравомислещите хора. Организацията начена подписка и срещу документа на УНИЦЕФ и нашето участие в тази подписка може да допринесе той да си остане само на хартия, без да бъде придвижен по-нататък в структурната йерархия на ООН. Да я подпишем е най-малкото, което можем да сторим само за една минута от времето ни, но освен това трябва да търсим възможности да показваме истинското лице на покварата, налагана ни от слободията на някои хора и организации, които или са се заблудили в мислите и действията си, или пък съзнателно налагат своята нова „нравственост” на цели народи и на техните деца. Като покажем истинското лице на беззаконието, ще си спечелим привърженици и така ще можем да намерим и средствата и възможностите за противодействие срещу безнравствеността, която някои се опитват да наложат на хората по света, като използват мощта на такива организации, като ООН. Да бдим и същевременно да действаме, защото от нас зависи как ще посрещнем и следващата Нова година – дали с още по-злостни неморални идеи и практики, налагани на народите, или с Христовото знаме на истинската свобода и истинското право на човека да Го познае и да Го следва, като прави ясна разлика между добро и зло, нравствено и безнравствено, порок и добродетел.
