Както вече стана известно, на 13 февруари 2014 година белгийският парламент прие закон, който дава право на лекарите да убиват хора „и под 18 години,” които са безнадеждно болни и изпитват непоносими болки без никаква перспектива за облекчение. На практика законът позволява на докторите да прекратят живота на едно дете, ако с това са съгласни родителите или настойниците на детето (след подпис от тяхна страна, както и подписа на лекуващия лекар). Което е още по-ужасяващо в определенията на закона, това е изискването детето, което ще бъде подложено на съответно лечение, да съзнава какво е евтаназия и ясно да осъзнава положението си. Човек може да си представи това какво може да означава за един млад човек или дете, което в отчаяние търси помощ и утеха от родителите си.
Приетото от белгийските законодатели законоположение е уникално и то представлява ясен сигнал към европейските лидери, които трябва да обмислят доколко подобна законодателна мярка може въобще да бъде прилагана и дали, в края на краищата, тя може да бъде разисквана от парламентите и на други европейски страни. Особено като се има пред вид формулировката на белгийските законодатели, че евтаназията ще се прилага само в случаите, когато детето изпитва непоносима болка: днес медицината разполага с изключително мощни средства срещу болката и това не може да бъде аргумент в подкрепа на приетия закон.
Тепърва ще се следи каква ще бъде реакцията, но вече започна мащабна подписка срещу този закон, както и срещу всеки друг опит за разширяване на смисъла и значението на евтаназията и практическото й прилагане. По този линк можете да се запознаете по-подробно с подписката (засега само на английски език, която е обърната към краля на Белгия Филип, който би могъл да не постави подписа си под текста на закона): http://www.citizengo.org/en/4158-not-sign-legalisation-child-euthanasia?tc=gm&tcid=1872014
Християните могат обосновано да отговорят не само на този закон, но и въобще на въпроса за евтаназията като цяло и не трябва да се бавим с отговора си, ако не искаме подобни безумни „съчинения” да достигнат до прага и на нашата къща.