Концепцията за национална сигурност на Руската федерация е одобрена от президента Путин на 17 декември 1999 г. и е обнародвана на 10 януари 2000 г.. Тя признава края на двуполюсния световен ред и се грижи да има многополюсен свят в международните отношения, в контраст със заплахата от еднополюсен свят, доминиран от военно-интервенционистки САЩ.
Концепцията се опитва да балансира изискванията на отделния човек, обществото и държавата, като се занимава пряко с духовното развитие на отделния човек и с духовното обновление на Русия. Казва се, че националният интерес в духовния живот “се свежда до запазването и развиването на моралните ценности на обществото, традициите на патриотизма и хуманизма, и културния и изследователски потенциал на страната.”
Териториалната цялост е централна грижа и се дават предложения за укрепване на границите. Безконтролната емиграция се счита, че улеснява, освен други фактори, и растежа на “религиозния екстремизъм”. Заплахите към граничните области на Руската федерация се казва, че се “определят от културно-религиозната експанзия на съседни държави в руската територия.” Осигуряването на национална сигурност включва:
“защитата на културното, духовното и морално наследство, историческите традиции и нормите на обществения живот, запазването на културното наследство на всички нации в Русия, изработването на държавна политика в сферата на духовното и морално образование…, както и съпротива срещу негативното влияние на чуждестранните религиозни организации и мисионери.
Духовното обновление на обществото е невъзможно без запазването на руския език като фактор на духовното единство на всички народи в мултинационалната Руска федерация, и като език на вътрешните отношения на народите от страните членки на ОНД.
За да запазим и развием нашето културно и духовно наследство, трябва да създадем социално-икономически условия за творческата активност и действие на културните институции” (1)
Концепцията за национална сигурност в областта на информационната област е представена от Доктрината за информационна сигурност на Руската федерация, одобрена от президента Путин на 9 септември 2000 г. От четирите главни компонента, които са важни за информационната сигурност, Доктрината идентифицира сред първите “духовното обновление на Русия, запазването… на моралните ценности на обществото и … културния потенциал на страната”.
Казва се, че заплахите за информационната сигурност включват “заплахи към правата и свободите на гражданите в духовния живот… и духовното съживление на Русия.” Най-забележително в този аспект е споменаването на:
“…възможно нарушаване на социалната стабилност, вреда на здравето и заплаха към живота на гражданите, поради дейността на религиозни сдружения, които проповядват религиозен фундаментализъм, както и тоталитарни религиозни секти.”
Осигуряването на информационната сигурност пред лицето на този вид религиозна дейност ще включва “противопоставяне на негативното влияние на чуждестранните религиозни организации и мисионери.” Предвижда се лицензиране за агенции и дейности, които представляват потенциална заплаха в тази област.
В коментар по тези текстове, написан за Центъра „Белфер” на Харвардския университет, генерал Валери Манилов – първи заместник началник на Генералния щаб на Руските въоръжени сили, прави разграничение между интересите на сигурността, като ги разделя на “жизнено важни”, “важни” и “други”. Духовните и културни интереси се считат от него като “важни”. (Манилов, n/d)
Духовна сигурност
Идеята за духовна сигурност се появява като заключителна част в Концепцията за мисионерска дейност на Руската православна църква 2005-2010, написана под пасторския авторитет на архиепископ Йоан от Белгород, глава на Мисионерския отдел на РПЦ. Казва се, че мисионерската дейност на РПЦ е насочена към обезпечаването на духовна сигурност. Понеже нейната мисионерска дейност се извършва в специфично общество и държава, тя включва духовни, законни и информационни цели. Концепцията за национална сигурност от 2000 г. се цитира изчерпателно и най-подробно, за да се оправдаят юридическите препоръки в заключителната част на концепцията (2). Любопитно е, че предишната Концепция за обновление на мисионерската дейност на Руската православна църква от 1995 г. не споменава очевидно важната идея за “духовна сигурност.” Вероятно може да се направи снизходителната забележка, че между 1995 г. и 2005 г. става очевидно, че се задава духовна и морална криза в границите на Руската федерация.
Наблюдавайки тази криза, в. Икономист отбеляза през 2001 г., че младите руснаци живеят в “морален и духовен вакуум”. Журналистът на Икономист съобщава за растежа на скаутското движение и на други движения, които са свързани със западни агенции. Единствената институция, която забележимо отсъства от работата с младите руснаци е РПЦ, “Църквата…не изглежда много заинтересована от тях”(3). Несъмнено по тези причини Московската патриаршия се постара да сключи съюзи със съществуващи младежки движения, и конкретно, с Идущие вместе (“Вървящи заедно”), светско движение, основано през май 2000 г. от Василий Якеменко. През 2003 г. този автор посети московското управление на Патриаршията. Заместник-директорът очертава приноса на РПЦ към тяхната младежка програма. Тя набляга върху три неща – патриотизъм, професионализъм и морал. РПЦ има съществен принос в рамките на патриотизма. Движението става “Наши” през 2005 г. след скандал, засягащ разпространението на порнографски видео касети. Сергей Марков – съветник в Кремъл, казва през 2005 г., че “Наши” “[иска] модернизация на страната и запазване на нейния суверенитет”(4). През ноември 2008 г. митрополит Кирил се среща с представители на “Наши” и набляга върху важността на едно младежко движение с идеология, вкоренена в традиционните ценности, почерпени от “хилядогодишна руска история”(5)
Духовната сигурност се подчертава в Мисионерска концепция от 2005 г. и се твърди, че почива върху три основи. Първата е заповедта да “се обича ближния както себе си.” Втората ще включва лобиране за православни традиционни ценности в информационната област. Това означава ограничаване на медиите относно изобразяване на насилие, отговаряне на анти-православна дезинформация и неправославни християнски програми. Тя също изисква православните медийни служби да бъдат по-активни. Накрая, ще има нужда от юридическо обсъждане, включващо разследване и действия за изясняването на правната база за дейността на вредните секти. Предвиждат се правни действия за предотвратяването на моралната и духовна поквара на отделните хора.
Допълнителни мерки включват осигуряването на образование, което разглежда духовната сигурност. Юридическият факултет на Руския православен университет има курс по “Духовна сигурност”, който е плод на анти-култовото движение на РПЦ, което започва да набира инерция в средата на деветдесетте години, и получава правен израз в Закон за религиозните сдружавания от 1997 г. Срещата на автора с професора, отговорен за мисии в областта на Санкт Петербургската митрополия, е показателна (6). Неговата мисиология е дефинирана по същество по отношение на “новите религиозни движения” и секуларизацията, и включва писането и публикуването на дълъг двутомен труд през 2002 г. за не-тринитаристки движения и нео-петдесятни групи.
По време на националните религиозни празници по повод на 1020-та годишнина от покръстването на Рус, президентът Путин изрази своето убеждение, че
“Православието от началото е изключително толерантно към представителите на други изповедания и тази позиция на Руската православна църква спомогна за създаването на Руската държава не само като мултинационална, но също и като мултиконфесионална” (7).
Реториката на бившият президент странно пропуска да убеди множеството местни религиозни групи, които все още се борят за легитимност в Руската федерация пред лицето на негативната обществена дискусия. Например, сведения от Славянския юридически център през ноември 2008 г. привличат вниманието към Евангелизационния отдел на Мурманския диозец на РПЦ, който започнал “антисектантска кампания” срещу Християните на евангелската вяра (КхВЕ) в града. Говорейки за Мурманския диоцез, отец Антон Тучков обвинява групата в “прозелитски екстремизъм”, и че е “тоталитарна секта”, една харизматична група сред повече от сто, които действат в провинцията Мурманск (8). Путин (той не е богослов) отказва да отбележи отличителната черта, срещу която възразява РПЦ; а именно, че тя се счита за църква, основана върху съборна (или канонична) еклесиология, а не върху конфесионална еклесиология, за разлика от “тоталитарните секти”, на които се противопоставя.
На 3 декември 2008 г. протойерей Всеволод Чаплин от Отдела за външноцърковни връзки каза на Интерфакс, че държавата трябва да “започне диалог с религията и дори да настоява за него”пред лицето на настоящите предизвикателства в лицето на идеологически базирани религиозни вярвания и практики, които подхранват между-религиозния конфликт (9). А в края на 2008 г. 56 религиозни организации неочаквано бяха посочени в интернет страницата на Руското министерство на правосъдието като планирани за ликвидация, включително Уърлд Вижън (World Vision, “Световна визия”), Ют Уит а Мишън (Youth with a Mission, “Младежи с мисия”), три местни района на Руски съюз на евангелските християни – баптисти (РСЕХ-Б), и цялата деноминация на Божия църква (БЦ). Никакви организации на Московската патриаршия не присъстват в списъка, макар юристи да отбелязват, че протестантите съставляват по-малко от 1 процент от руското население, а заемат 62% от списъка (10). Както може да се предполага, не това е имал предвид президентът Путин, когато говори за мултиконфесионална Русия, нито то показва характеристиките на диалога, предлаган от Отдела за външноцърковни връзки. Вместо това, действията показват желание да се подчертае използването на юридическите средства за преследването на анти-сектантски политики.
Елкнер (2005 г.) насочва вниманието към начина, по който темата за духовната сигурност дава легитимност на инструментите на държавната сигурност. Тя твърди, че темата за духовната сигурност служи за запазването и засилването на традиционните руски ценности, но също обслужва идеологическата подривна дейност срещу например дейностите на нетрадиционните религиозни организации. Загрижеността на Елкнер е насочена към свързването на духовната сигурност с това, което тя описва като Чекизъм, а именно, идеологическата система, която ръководи Руските служби за сигурност и тяхната политика. Тя счита за връхна точка на този процес освещаването на православна църква в района на ФСБ в Лубянка и възстановяването на “съвременната” като морално надеждна държавна агенция, отговаряща за осигуряването на информационна сигурност, и съответно, духовна сигурност.
Елкнер (2005 г.) цитира Виктор Зоркалцев – парламентарен депутат от комунистическата партия, председателстващ парламентарна комисия за връзка с религиозните организации, който казва през 2003 г., че свободата на съвестта включва свободата да се действа по съвест, но че това “има своите разбираеми граници”, граници, дефинирани от концепцията за духовна сигурност. Тя цитира Зоркалев като препоръчва духовната сигурност като щит срещу петата колона на чуждите шпиони, които действат под прикритието на религиозни мисионери, както и на руските граждани с про-западни либерални мнения.
Темата за духовната сигурност беше поета от други православни нации, и може би без да буди учудване в онези от тях, които имат най-силни политически и културни връзки с Руската федерация. В Армения например се появява подобна дискусия за национална и духовна сигурност. Този процес едва ли може да се е предвиждал в съвместното обръщение Бащинско слово, адресирано към арменския народ на Арменския католикос Вазкен І и Карекин ІІ през 1992 г. В този документ, насочен към прозелитстващата дейност на нео-протестанттите и не-тринитарните групи, се призовава идеята за Арменската родина. “Арменската апостолическа църква като национална църква на Армения е духовно-религиозната основа за укрепването на единството и силата на народа.” Обаче, отсъства темата за духовната сигурност и националната територия.
В една скорошна статия Гадик Тертерян твърди, че темата за “гражданското общество” и “абсолютните човешки права” представлява “чуждестранно предизвикателство”. За справянето с такива предизвикателства той призовава арменската държава към действие; “държавата трябва да предприеме цялостния комплекс от светски функции, за да гарантира духовна сигурност” (11). Той продължава, като твърди, че арменската държавност е уникално подходяща за целта пред лицето на глобализацията, само когато черпи от духовния ресурс на Арменската апостолическа църква. Тертерян вярва, че Арменската църква е успяла да проправи среден път между секуларизирания подход на западните протестантски църкви и консерватизма на Източното православие. Като прави това, тя може да осъществи един уникално и изключително арменски начин на участие в глобалната цивилизация. “Като показва поразителен пример за оригинална арменска цивилизация, нашата църква трябва да играе главната роля в бъдещия мулти-цивилизационен световен ред, и нейната мисия не е ограничена само до Армения или арменщината.”
При осигуряването на държавната национална сигурност въоръжените сили естествено трябва да играят значителна роля. През 2007 г. руски учени и военни служители честваха 60 години от Руската програма за ядрени оръжия във Военната зала на славата на Катедралата на Христос Спасителя. Критиците говориха, че Русия влиза в 21 век, носейки брониран нагръдник, украсен с разпятие; “още един пример за хибрида между църква и държава”(12). Поддръжниците предпочитаха да наблегнат върху новото симфонично единство между църква и държава, установено с идеологията от 21 век за “ядрено православие”. Те твърдят, че докато Сталин виждал величието на Русия да почива върху военната мощ, той подценява оръжията на психологическата война, насочена към духовната и териториална цялост на Русия. Асоциирането на темата за духовна сигурност от 21 век със Сталин изглежда малко като аномалия.
Още примери за военния съюз на църква и държава се намират в редовните репортажи за различните военни конфликти, в които са ангажирани руски сили. Интерфакс съобщи през 2008 г., че руските войници, на които православни свещеници дали кръстове и ленти за ръката с думи от Псалм 91, отговорили: “Тази молитва ни помага повече от всичките заповеди на командира и танково въоръжение, понеже Бог е с нас” (13).
Истинският гарант на сигурността, духовна и национална, е президентът и неговото правителство. По повод 1020-та годишнина от покръстването на Рус, премиерът Путин, в благодарност към РПЦ за нейния принос към обединението на Руския народ, обещава подкрепата на държавата за нейната обществена и образователна мисия. Путин казва, че:
“Приемането на Православието е най-важното определящо събитие в съдбата на Русия. В този избор е източникът на нашата държавност, велика култура, национален характер и традициите на нашия народ. Православието свързва неотлъчно съдбите на народите на Русия, Украйна, Беларус и други страни. Държавата възнамерява в бъдеще да подкрепя инициативите на църквата, насочени към засилването на гражданската и междурелигиозната хармония и нейната социална, културна, образователна и благотворителна мисия” (14).
Следвайки по стъпките на своя предшественик и наставник, между 4 и 8 август 2008 г. президентът Медведев и съпругата му посещават Катедралата на Дормитион и манастира Толга в Ярослав, Катедралата на манастира Дон, Серафимо-Дивеевския манастир “Св. Троица”, и манастира на Божията майка в Райфа, в Казан.
РПЦ също бди над своите интереси в бизнес-секторите, както и в органите на местната власт. В изборите от 2009 г. за членове на Местния съвет, който е отговорен за избирането на Московски патриарх, се забелязват светски делегати, включително президентът на администрацията на фармацевтична компания “Юнифарм” Юрий Нижегородцев, собственикът на “Донецкстала” Виктор Нусенкис, бизнесменът Олег Смирнов, синът на президента на непризнатата Трансднестърска молдовска република Игор Смирнов, Иван Саввида – делегат и член на Държавната дума от комисията по международни отношения, и заместник-директора на един от отделите на провинциалната администрация, Александър Шаповалов (15).
Превод от английски. Всички права запазени © 2009
Дарел Джаксън, е бакалавър по изкуствата и кандидат за докторска степен по богословие в областта на мисиологията, от Бирмингамския университет. От 2007 г е
част от преподавателския състав на Колежът Редклиф. където преподава предмети свързани с изучаването на Европа и Източното православие. Като мисиолог-изследовател той ръководи „Нова” центърът в Редклиф за изучаване и иновация в мисиите в Европа. Дарел е служил в качеството на национален консултант по мисиите към Баптисткият съюз на Великобритания, а наскоро и като Изследовател по европейска мисия при Конференцията на европейските църкви, установени в Будапеща. Той е чест говорител на конференции и автор на широк спектър научни журнали и списания. Женен за Бет, има син и дъщеря и в свободното си време се радва на снежно-планинско катерене и почивка през уикенда.
Бележки
_____________________
1. Russian Federation, (1999), National Security Concept of the Russian Federation, 17th December 1999
2. В допълнение на това Концепцията цитира няколко международни и европейски решения, които цензурират незаконната дейност и нарушенията на човешките права от секти, по-късно споменати в концепцията като “тоталитарни религиозни секти изповядващи религиозен фундаментализъм.”
3. ‘The Russian Orthodox Church: Not spreading the faith’ in The Economist, Vol 357, 8202, pp65-67, 23rd December 2000
4. Дискусия за свободата на словото в Руското радио “Свобода”, 19 април, 2005 http://www.svoboda.org/ll/grani/0405/ll.041905-1.asp
5. ‘The Moscow Patriarchate stands for all-Russia youth organization based on traditional values’ in Interfax 14th November 2008
6. Jackson, D.R., Report of a Visit to St. Petersburg and Moscow, December 19th 2003 – January 9th 2004, Geneva: Conference of European Churches
7. ‘Putin: State intends to support social and educational mission of Russian Church’ in Interfax, 28th June 2008
8. ‘Murmansk Orthodox Diocese opens ‘Antisectarian Campaign’ Slavic Legal Center, 14th November 2008
9. ‘The Moscow patriarchate believes the state shouldn’t be neutral in religious sphere’ in Interfax, 3rd December 2008
10. ‘A Wake-up call from the Russian Government’ DECR RUEC-B, 21st October 2008
11. Terteryan, G., ‘State-Church-Society: Issues of Spiritual Security’ at Norovank Foundation, 27th October 2008, www.norovank.am/en/?page=analitics&nid=1413
12. Kholmogorov, Y., ‘The Church consecrates Russia’s nuclear shield’ in rpmonitor, 11th September 2007
13. ‘Russian Soldiers said a prayer protected them better than tank armour’ in Interfax, 29th August 2008.
14. ‘Putin: State intends to support social and educational mission of Russian Church’ in Interfax, 28th June 2008
15. ‘Influential laymen delegated to Orthodox Council for electing patriarch’ in Vremya Novostei 16th January 2009 (trans. PDS)
