{loadposition user11}
В края на лятото в Германия набира сила скандал, който можеше да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които вълнуват много граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.
Всичко започна преди няколко месеца със статия на бившия водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“.
В нея той излага аргументирано, спокойно и разсъдливо загрижеността си от социалното развитие на кризисните райони в големите германски градове и преди всичко в Берлин. Това са районите с преобладаващо мигрантско население, в които по-голямата част от семействата разчитат на социална помощ, в които немски се говори само по изключение, децата тръгват на училище без да познават езика и едва ли някога го научават, тъй като в паралелките немски деца почти няма.
В няколкото подобни квартала в Берлин — преди всичко Нойкьолн и Вединг — по-голямата част от населението живее в реалност, паралелна и рядко пресичаща се с официалната обществена система на Федералната република. Много квартали са де факто разделени на „зони на влияние“ на определени арабски, кюрдски или турски кланове, които често водят ожесточено съперничество помежду си. Всекидневието на обитателите на тези райони се реализира в „своите“ магазини, чайни клубове, паркове и джамии, културните съпреживявания се въртят около пищни семейни сватби, гастроли на музикални звезди от родните им страни, медийно информиране от многобройните турски и арабски вестници и ТВ-сателитни канали.
Зачестяват признаците, че дори спорни граждански въпроси се решават предимно вътре в етническата общност в рамките на традиционната култура, а правната система на Германия се възприема като чужда и незаслужаваща доверие. Така се затваря кръгът на изолиране от общогерманската действителност, която се възприема главно чрез своята администрация за изплащане на социалната помощ. Съгласно редките откровени заявления на полицейски служители, дори силите на обществения ред избягват да замръкват в определени квартали на споменатите райони. Не са вече голяма рядкост и открито враждебни изяви на групи младежи срещу изпълняващи службата си полицейски служители.
В своята статия в списанието „Lettre…“ Сарацин описва и други явления, които са по принцип познати, но официално премълчавани или медийно разхубавявани в стила на соцреализма. Става дума за организираното доставяне на млади и дори малолетни момичета от Анадола като булки на местните турски и кюрдски ергени второ и трето поколение, кланово-семейната принуда за забулване с фереджета, заливащата тези квартали битова и организирана престъпност.
Веднага, с неумолимостта на Павловия рефлекс, върху социалдемократа Сарацин се нахвърлиха радетелите на „политическата коректност” и мултикултуралистите от ляво. Негови съпартийци го призоваха публично да напусне партията и дори започнаха сложната процедура по изключването му. Повечето големи медии затръбиха същата стереотипна мелодия: расист, популист (десен), невеж и безотговорен политик, опасен подпалвач на обществено напрежение, ислямофоб.
В течение на месеци Тило Сарацин стана обект на всеобщо официално охулване и заклеймяване в стил, фатално напомнящ на нас, туземците от Архипелага на милиционеросоциализма, някогашните кампании срещу смелчаците, нарочени за дисиденти и клеветници на строя.
Както често се случва в сковани в противоречията си и разколебани до бездеятелност системи, вестоносецът бе охулен заради вестта, която се е осмелил публично да огласи.
Постепенно кампания „анти-Сарацин” позаглъхна, но ето че през последната седмица, трескаво активна, тя набра нова сила. В заклеймяването му (съвсем съзнателно ползвам тази обременена дума) се включиха, наред с логично очакваните Зелени, соцдемократи и разни мигрантофилски сдружения, вече и политици от консервативния ХДС. Те публично призоваха Бундесбанката да го изхвърли от своето ръководство за да не позорял образа на Германия по света. Дори Ангела Меркел намери за нужно чрез своя говорител да се покаже възмутена от „клеветническите и обидни” изказвания на Тило Сарацин.
Чудещите се на внезапното лумване на уж поугасналия скандал ще открият бързо причината за безпокойството на политическата класа: тези дни излиза от печат книга на популярния финансов експерт под заглавие „Германия се самоликвидира”. В най-голямата онлайн книжарница Амазон тя светкавично, само по предварителни поръчки, превзе първите места на бестселърлистите във всички категории. Читателите започнаха да пишат десетки възхитени, но разсъдливи, умерени, в повечето случаи далеч от екстремизма коментари. Хиляди потребители дават там своята най-висока оценка (5 звезди) за тезите на Сарацин.
Много скоро невъобразимата на пръв поглед реакция не закъсня: от събота следобед amazon.de започна последователно да трие рецензиите под анонса за новата книга. Оставят се само по 5 – 6 колкото да не е без хич. На възмутени питания до администрацията на сайта (говоря от личен опит) не се получава отговор…
Предвидено публично четене на Тило Сарацин в т.н. Дом на световните култури като част от Литературния фестивал на Берлин вече бе отменено от управата под натиска на Съвета за миграция – сдружение на 74 мигрантски и спонсориращи мигрантите организации, което напоследък си издейства все по-голямо обществено влияние…
Изказването на публична позиция в подкрепа на Сарацин постепенно се превръща в проява на личен и граждански кураж. Друг е въпросът, че такива мнения нямат голям шанс да влязат в програмите на големите електронни медии или на водещите печатни издания. В момента интернет остана едва ли не единствената платформа, в която могат да се прочетат сериозни анализи с положително отношение към тезите на доскорошния политик.
Тези дни Тило Сарацин представя в Берлин своята книга на нарочна пресконференция. Поради огромния интерес издателството му се принуди предварително да преустанови акредитацията на журналисти. Леви групировки като Сдружението на преследваните от нацисткия режим (?!) вече призовават в интернет и из медиите на протестни акции час преди събитието около сградата в правителствения квартал. Възванието е озаглавено „Не на духовните подпалвачи!”…
Както изглежда, въпреки прихлупеното есенно небе и смразяващият дъжд, който ни залива безспирно, горещите дни в Берлин няма скоро да отминат.
Всички права запазени (с) 2010. Свобода за всеки. Статията се публикува с разрешение.
Милен Радев е роден през 1956 г. Учи в София, завършва висше образование в Дрезден. Животът му го води през многообразни поприща: от изследовател на популациите на паяци (Arachnoidea) в Софийското поле, през развъждането на тропически риби, рисуването на карикатури, илюстрации и ТВ-филми, през строителното инженерство и кариера на правителствен и художествен преводач до кореспондент на БиБиСи и публицист. Живее в Берлин и София. Основните му теми са анализът на комунистическото наследство, българската по-нова история, руската великодържавна политика като заплаха за демократичното развитие на Европа. Сътрудник на български, английски и немски печатни и електронни издания. Съучастник в създаването на сайта «Де зората» – http://de-zorata.de. През 2009 г. излиза «Хроники на злото и надеждата» – сборник с негова избрана публицистика от последните години.
