В неделя, 26 октомври 2014 НТВ отново показа репортажа за ромските евангелски пастори, които „продават гласове” за политическите избори в страната. Накратко историята: подставено лице със скрита камера се представя за партиен деец пред Сашо Хлебаро, псевдоним на пастор Александър Тодоров от Самоков, общински съветник от ДПС(!?) и ръководител на местни цигански евангелски християнски събрания. В поредица от срещи, на които кани и свои съратници, цигански пастори от региона, Сашо заявява, че срещу пари могат да повлияят в политическо отношение на пасомите в техните църкви. В даден момент от преговорите, екип на НТВ конфронтира пасторите, провеждащи среща с мнимия партиец. Сашо отрича, после признава, накрая се разкайва и си подава оставката от поста на евангелистки лидер.
Ромски библейски интерпретации
Паството на съгрешилите пастори обаче има друга позиция. Във видео клип, качен в интернет, говорители на паството съобщават, че поради ниското ниво на даренията от паството, пасторите им са принудени да стигнат до това положение, че да продават политическата съвест на пасомите си. Паството било виновно, че пасторите вместо да ги учат на библейски морал и поведение са тръгнали да бъдат брокери на влияние с явно неетични методи (ВИДЕО: В подкрепа на пасторите). Христовото учение „не съди, за да не бъдеш съден”, изкривено е приложено, за да изкара няколко морално провалили се пастори герои на вярата.
Защо се случва това точно в ромските църкви? Евангелското протестантство е практична християнска вяра, която държи на прилагането на библейското учение в живота на последователите на Христос и променя личности и цели общности. В случая говорим за промяната, която се случва в циганската общност. Вярващи християни и благотворителни организации от чужбина даряват средства на вярващите роми за тяхното образование и подобряване на отчайващата бедност, в която огромен процент от тях живеят. В резултат на добронамерената финансова помощ лидерите на тези събрания, започнали като проповедници на надеждата за спасение от греха чрез Христос, придобиват ново влияние сред своите етнически събратя.
От друга страна благотворителните организации съвсем логично търсят водачите, които да помогнат за справедливата и ефективна инвестиция на даренията, за да се подпомогне духовната дейност сред вярващите роми, както и да се разпространява благата вест за Спасителя. Някъде по пътя на своето развитие пасторите очевидно не са издържали на изкушението да бъдат влиятелни не за Христос, а за своя полза. Изкушението не е никак малко. Те имат влияние както сред своя етнос и събратя по вяра, защото към тях са насочени усилията на дарителите, така и сред онези, които спонсорират дейността, тъй като са душегрижители на църкви и като лидери се ползват с доверие, че даренията ще отидат за хората и Божието дело, а не за лична изгода. И постепенно, вместо да търсят Христовата полза, спасението на души, изобличение за греховете и съответстващо морално поведение, заслепени от влиянието си, пасторите стават брокери на политическо влияние. И оттук тяхната моралната дилема (или отсъствието на такава), моралната недалновидност и в крайна сметка – публичен провал, с помощта на фалшиви партийци от телевизионна станция. Защо пасторите не са се сетили за уловката? Защото по собствените им думи, те са „правили това” и с БКП, и с АБВ, и с ГЕРБ… Тоест, не са играчи от вчера.
Проблемът на пасторите от Самоков и Перущица не е само в неетичните им действия по повод „продажбата на гласове” (по-точният термин е „продажбата на влияние” с цел политическо и финансово облагодетелстване на участниците в сделката). Замазването на духовната и морална отговорност за стореното и оправданието, което получават от част от паството им допълва отчайващата картина на липса на етичен ориентир в едно общество, за което се предполага, че е основано на библейските ценности.
Тълкуванието от тези корумпирани пастори за това що е участие на вярващите християни в политическия процес е забележително. Протестанти от Америка ги съветвали да „бъдат политически активни и да се включат в политиката”. В едно можем да сме сигурни – съветвалите ги да се „включат в политиката” съвсем не са имали предвид този тип включване, който ни бе демонстриран от ТВ репортажа.
Отделен проблем — държавното отрицание на правото на вяра и политически глас
В края на репортажа си екипът на телевизията цитира българската конституция и Закона за вероизповеданията (ЗВ), които забраняват „използването на религията за политически цели”.
Чл. 7, ал. 2 от ЗВ: Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели.
Тази норма е крайно неясна и дискриминационна. Ако бъде приложена, то тя по абсурден начин ще изключи от публичния дебат всички хора, които имат някакво религиозно убеждение. Чл. 166 от Наказателния кодекс забранява директно дори и критиките срещу властта, базирани на религиозни убеждения. Скоро под натиск на либерална, лява Европа ще бъде направен опит в страната ни да се въведат хомосексуалният „брак” и „нетурален” пол. Това е политическа и социална тематика. Но същевременно е и морална и религиозна. Огромните злоупотреби на управляващите с властта също са морално осъдителни от религиозно-етична гледна точка. С настоящите закони всеки, който упражни правото си на вяра, съвест и слово и критикува с библейски препратки дадена неморална и пагубна държавна политика, би подлежал на санкция. Това ли е демократична и свободна България?
Българската конституция в чл. 11, ал. 3 твърди, че не може да се формират партии „на верска основа”. Нормата директно противоречи с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), която не предвижда сред ограниченията на свободата на съвестта и религията подобна рестрикция. Съгласно самата конституция приоритет има ЕКПЧ. (Отделно неясно е що е „верска основа”. Сякаш комунистическите или националсоциалистическите партии не са основани на идеологическа „верска основа”.)
Отричането на правото на вярващите в Бога да участват в политическия процес е не толкова плод на реален тоталитарен режим, колкото на тоталитарно мислене у законодателя и оттук и на журналистиката в полудемократичните условия на посткомунизма. Публична тайна е, че ДПС е партия на религиозен и етнически принцип, която успешно функционира и диктува без забележки българската политика в продължение на десетилетия. Проблемът не е в това, че ДПС е партия на религиозна основа. Проблемът е в начина, по който провеждат политиката си, която е в ущърб на публичния интерес.
На практика, за да участват в политиката и избора на светско управление, хората с религиозен светоглед трябва да станат атеисти, за да не се окаже, че нарушават закона, като „ползват убежденията си за политически цели”.
Ако целта на антирелигиозното политическо законодателство е да опази демокрацията, като попречи на религиите да властват чрез държавните институции, то остава неясно защо за атеизма и неверието няма същото ограничение? Сякаш нямаме исторически доказателства, че религията на войнстващия атеизъм е убийствена, човеконенавистна и тиранична в степен, в която малко религии могат да се похвалят?
Българската конституция задължава държавата да не въвежда единна държавна идеология (чл. 11, ал. 2). Тази забрана по подразбиране важи и за религиите. Към момента с въведените законови ограничения за вярващи хора да участват в политическия процес привилегировани са само хуманистите (вярващите в човека) и атеистите (безбожниците); тоест имаме налице неравностойно третиране на хората, които базират светогледа си например на библейските принципи и християнството. Не е разрешено например да прилагаме в политиката Христовото учение „прави на другите така както искаш на теб да правят”. Но няма проблем да се опираме на някакви замазани, абстрактно формулирани идеи за „социална държава”, „толерантност”, „мултикултурализъм”, „интернационализъм”, „най-добри практики”” и други подобни мъгливи понятия.
Време е българското общество да започне да съди хората, църквите и политиците по делата, били те добри или зли, а не по заявените идеи – били те религиозни или атеистични. Само така ще бъде възстановена демокрацията и свободата в България. Докато това не стане, вярващи в търговията на съвест и морал, за политически цели винаги ще се намерят.
