Под булото (разбирайте, тайно и негласно) на новите биомедицински технологии днес могат да се родят такива недоразумения, че човешкият разум невинаги може да намери обяснение на случващото се. Вече няколко десетилетия изминаха от деня, в който светът разбра, че едно дете може да бъде „износено” в утробата не на майката, а на друга жена, при което другата жена няма нищо общо с генетичния материал, от които се зачева и сетне оформя плода, който ще се роди. Изразът „бебе в епруветка” и „сурогатно майчинство” вече така навлязоха в ежедневието, че когато се четат подобни новини, те не правят особено впечатление на четящия. Известно е, че в такива случаи жената, която „носи” бебето в утробата си, все едно я дава „под наем” на мъжа и жената, които са биологическите родители на детето. „Утроба под наем” вече стана популярен израз, наред със „сурогатно майчинство”, тъй като в действителност „майчинството” се свежда само до периода на бременност и раждане на детето, но не и до зачеването му – сурогатната „майка” няма нищо общо с него.
В повечето страни процедурата „утроба под наем” („бременност под наем”) предполага отдаване на роденото дете на неговите биологически родители, а в някои страни – поне на единия от биологическите родители, майката или бащата. В такива случаи детето има своите биологически майка и баща и роднинската връзка между него и биологическия родител е закрепена и генетично. Така роденото дете е син или дъщеря на съответния биологически родител, а в случаите, когато детето бъде осиновено от друг(и) родител(и), то става син или дъщеря на възприелите го родители. Т.е. във всички случаи роденото дете се припознава като син или дъщеря – било на биологичния родител, било на осиновителя (тук изключваме случая на т.нар. „трети пол,” тъй като в действителност такъв няма, а детето, в процеса на израстване, отново „припознава” единия от двата пола и се развива като момче или като момиче).
От вчера (3 март 2015 г.) се разбра, че процедурата „утроба под наем” може да породи тотално объркване на роднинските понятия син, дъщеря, внук, внучка, племенник и т.н. При това не става въпрос за случаите на кръвосмешение, при които да речем майка и син могат да имат дете и това дете трудно да може да бъде определено като син или като внук на родилата го майка, или когато брат и сестра имат дете, което едновременно може да се счита както като техен син или дъщеря, така и като племенник или племенничка на брата или на сестрата. Тук става въпрос за раждането на дете от сурогатна майка, при което синът няма сексуална връзка с майка си, или пък братът със сестра си. Юридически погледнато, тук няма кръвосмешение, което в почти всички страни в света е забранено със закон и се преследва като престъпление.
На 3 март един съд в Лондон, Великобритания, взе решение, в което се казва, че роденото от майката на един млад човек дете е негов син, който му бе законно даден от държавата да се грижи за него. Мъжът, млад човек на около 25 години, от известно време изпитвал голяма нужда да има дете и предложил на друга своя роднина тя да стане сурогатна майка на детето му. Когато станало ясно, че тя има други медицински проблеми и не може да се справи с бременността, майката на този млад човек, след разговор със съпруга си (т.е. бащата на младежа), решила тя да даде утробата си под наем и да износи детето, заченато от негов генетичен материал и яйцеклетка от друга жена.
Решението на клиниката, която се наела да извърши зачеването и да „внесе” оплодената яйцеклетка в утробата на сурогатната майка, първоначално било подложено на дискусия, тъй като в закона не можело да се намери определение на роднинската връзка на детето (в случая това е момче), което ще се роди, по отношение на свързаните с неговото зачеване и раждане лица. Генетично то трябва да бъде син на младия човек, тъй като то е заченато от негов генетичен материал, но същевременно то се пада едновременно дете на майката и неин внук: дете, защото тя го ражда, и внук, защото то е дете на нейния син. Същевременно то се пада и брат на младия човек, тъй като е родено от неговата майка.
Това объркване относно роднинската принадлежност на детето не попречило на клиниката да извърши зачеването и оплождането, а сетне и бременността и раждането на момчето. След раждането обаче настъпило ново объркване, тъй като в закона трябвало да се намери основание, което да позволява това дете да бъде дадено на бащата за отглеждане. Съгласно Закона за ембриологията и оплождането на човешки зародиш, приет във Великобритания през 2008 г., жената, която е бременна с едно дете, се счита за законова майка на това дете, а съпругът на сурогатната майка е законовият баща на детето. Така е и в настоящия случай, тъй като съпругът на жената се е съгласил на процедурата жена му да стане сурогатна майка на детето. Законът постановява също така, че след раждането сурогатната майка е длъжна да даде детето на двамата родители, които са „поръчали” това сурогатно майчинство. Законът ясно потвърждава, че даването на детето само на биологическия му баща е престъпление, което се наказва.
В този британски случай, който е първият в света, съдията решава да даде детето за отглеждане от биологическия му баща – младия човек, който тъй и не намерил подходящо момиче или жена, с което да изгради нормални младежки взаимоотношения, които евентуално да доведат да раждането на тяхно дете. Основанието на съдията е, че бащата може да осинови детето, което и тъй му се пада негов брат, защото е родено от майка му. Детето в този случай не се дава само на бащата (което би било в противоречие със закона), но то живее и под грижите на сурогатната майка. В действителност, посочва съдията, за него може да се грижи само бащата, тъй като той осиновява това дете, макар биологически то да е негов син.
В днешните (от 4 март) британски вестници случаят широко се дискутира и повечето противници на цялата процедура и на решението на съдията се свежда до бъдещето на това дете – до това, как то ще осъзнае роднинските си връзки и в какво отношение то ще се намира към най-близките му роднини. Проблемът се състои в това, че това момче едновременно ще бъде наричано син и/или внук от майката, която го е родила, както и син и/или брат от бащата, който е негов биологически баща. Същевременно, по отношение на сестрата на младия човек, това момче ще бъде едновременно неин брат и неин племенник. Когато дойде време момчето да се ожени и има свои собствени деца, то роднинските им връзки с другите близки роднини ще бъдат още по-объркващи.
Описаният тук случай не е нито изключителен (тъй като сурогатното майчинство е факт от няколко десетилетия насам), нито пък прави някакъв нов принос в процедурата на сурогатното майчинство. Той обаче поставя редица етични въпроси, които досега не са поставяни. От една страна няма акт на кръвосмешение и не е осъществено наказуемо от закона престъпление, а от друга страна биомедицината прави възможно раждането на дете от майката на един млад човек, който е неин син. Тази процедура може да бъде осъществена и между други роднини в рамките на едно семейство и формално няма да има нарушаване на закона, но в нравствено и чисто семейно-битово отношение родените по този начин деца ще израстват в особена „роднинска” среда, която няма да има еднозначно название за роднинските връзки, в които това дете ще се намира.
От много време насам християните многократно потвърждават, че отварянето на „кутията на Пандора” неминуемо ще породи непредвидими последици, които нито човешкият ум, нито най-гениалното прозрение може да предвиди и да проумее. И днес сме свидетели на още един непредвидим факт, който човешкият „прогрес” (в случая – новите биомедицински технологии) ни поднася и който трудно може да се проумее от нормалното човешко съзнание. Последиците в действителност се наблюдават днес, но те невидимо присъстват в нашия живот и ние ги забелязваме или когато някой ги оповести, или пък когато те не могат повече да останат скрити от окото на обществеността. Роденото момче, за което говорим тук, вече е на седем месеца и то се отглежда от бащата, но за неговия случай, който в действителност е започнал преди две години (когато се е вземало решение за начина на оплождане, сетне деветте месеца бременност и раждането) научаваме едва днес, когато медиите разгласиха решението на британския съд.
След време ще научим за неща, които в момента негласно и тайно се извършват под булото на „прогреса” и „новата хуманност”. Затова е още по-наложително още сега, докато имаме възможност, като християни да се противопоставяме на всякакви „прогресивни” технологии, които из основа нарушават християнските принципи на живот на хората на тази земя. Не е нужно да знаем всички беззакония, които се вършат против Бога, щом като знаем, че Свещеното Писание и цялото християнско учение ясно ни посочват онова, което е омразно на Бога, и ни учат, че когато човек се опитва да се постави на мястото на Бога и да „твори” според собствените си похоти и желания, то нищо добро не може да очаква – както от Самия Бог, така и от природата, която Той първоначално е сътворил добра и благоприятна за човека, но която ние поради разврата и отстъплението от Твореца непрекъснато повреждаме и я насочваме срещу самите нас.
