На снимката: Сградата на Европейския парламент
Относно: Обсъждане на Пътна карта на Европейската комисия (ЕК) относно включването на „реч на омразата“ и „престъпление от омраза“ като престъпления на ЕС (член 83, параграф 1 от ДФЕС).[1]
20 април, 2021
Свобода за всеки е организация за обществен дебат и отстояване на човешки права, посветена на защитата на личните свободи. Участвали сме в дела и в изготвянето на писмени правни становища за ЕСПЧ, българските върховни съдилища, Конституционния съд и Народното събрание и сме защитавали такива становища и възгледи в публичното пространство по различни теми, свързани с настоящото становище.
Резюме на нашия отговор на предложението за Пътна карта
Както е споменато в Пътната карта, инициативата на Комисията има за цел да предизвика решение на Съвета за разширяване на списъка с престъпленията на ЕС в член 83, параграф 1 от ДФЕС така, че да включва реч на омразата и престъпления от омраза. Нашето мнение е, че Съветът на Европейския съюз трябва да се откаже от инкриминирането на свободата на словото и от установяването на дискриминация и привилегии в наказателното правосъдие чрез въвеждането на категориите „реч на омразата“ и „престъпления от омраза“ в чл. 83 от ДФЕС. В противен случай, в нарушение на собствените си основополагащи принципи и приетите закони за защита на правата на човека, ЕС неизбежно ще се превърне в тоталитарна бюрокрация, която се противопоставя на индивидуалната свобода и наказва гражданите за мисловни престъпления. Следват аргументи.
Защо концепцията за “престъпления от омраза” трябва да бъде изоставена
Идеята за „престъпление от омраза“ е погрешно схващане от правна и философска гледна точка. Никое престъпление, и особено това срещу личността, причиняващо физическа или имуществена вреда, не се извършва от любов и уважение към дадената личност. Омразата стои зад подобни, а и зад повечето престъпления. Определянето на някои престъпления срещу човека като извършени от „омраза“ означава да се оправдаят всички други престъпления като по-малко отвратителни и достойни за наказателно преследване.
Да се приеме, че държавата и правоприлагащите органи следва да действат като съдии на намеренията и морала и че омразата и любовта могат да бъдат под контрола на държавата, е несъмнено абсурд. Моралът и мисълта са част от свободата на индивида и те не могат да бъдат нито принудително налагани, нито дори обект на регулиране от страна на държавата. В демократичното общество държавата може да регулира само действия и преди всичко вредоносните действия. Да налага на хората какво да мислят и съответно да изключат пристрастията си от сферата на своя вътрешен живот е категорично извън ролята на държавната бюрокрация и правоприлагането.
Престъпленията, за които се отнася пътната карта на ЕС, могат да бъдат коригирани не чрез създаване на нова наказателна категория и нови стандарти за престъпност, а чрез прилагане на наказание, пропорционално на тежестта на извършените престъпления. Въвеждането на нови категории престъпления за деяния, извършени срещу която и да е малцинствена група, ще доведе до фрагментирана, неефективна, а също и силно дискриминационна наказателна и прокурорска система в държавите членки. Прокуратурата неизбежно ще се политизира извън приемливото в демократичното и свободно общество.
„Според Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) престъпленията от омраза са „престъпления, извършени с мотив, породен от пристрастие“. Тази широко призната дефиниция е използвана в това проучване“.[2] Определението показва всъщност колко неумел е опитът да се прикрепи емоционален и мирогледен елемент към престъпните намерения и действия. Не е ли позволено на престъпниците, които извършват определено престъпление, да имат пристрастия? Те вече са стигнали дотам, че да извършват насилствени физически нападения спрямо лица и имущество, признати за престъпления, но въпреки това ние очакваме да имат подходящия мисловен процес, за да облекчат наказанието си за престъплението? Ако като елемент на престъплението бъде включен „мотивът от пристрастие“, превъзпитанието трябва да бъде част от наказанието. Тази концепция става особено опасна, когато така наречената „реч на омразата“ се превърне в самото престъпление от омраза (както изглежда се предлага в Пътната карта). В такъв случай ще стане необходимо въвеждането на превъзпитателни затвори или концентрационните лагери, за да бъдат наказвани хората за мисъл и израз, погрешни според тази институция, орган или организация, които определят кои мисли са омразни и кои не.
Законите за „престъпление от омраза“ само ще въведат в наказателната юриспруденция разпоредби, несъвместими с правосъдната система на свободното общество, които са присъщи по-скоро на един тираничен режим. Да се узакони някакъв съвременен „морал“ в плуралистично общество до такава степен, че да се определят какви са приемливите емоционални чувства и преценки и да се регулира психиката на индивида, е извън задачата на което и да е демократично законодателство.
Защо концепцията за законите за „речта на омразата“ трябва да бъде изоставена
Първо, законите за речта на омразата вероятно са в нарушение на чл. 6 от Договорите за Европейския съюз (ДЕС), който ангажира Съюза с ценностите на Европейската конвенция за правата на човека. Погрешно се възприемани също и идеята, и планът за въвеждане на закони за „реч на омразата“, които инкриминират изразяването. Съгласно гореспоменатите „престъпления от омраза“ можем ли да овластим правителството да решава в плуралистичното общество какво е „омраза“ и какво е „любов?“ Може ли държавата, или дори мнозинството в демократичното общество, да налага ценности и емоционални условия, които не се приемат доброволно от всички, по отношение на това как трябва да се чувстват всички и какво ниво на морално одобрение или възмущение трябва да проявяват по отношение на определена реч, без държавата и това общество да престанат да бъдат демократични и свободни? Разбира се, държавата е тази, която най-вероятно ще приеме тази роля на „арбитър“ на различни възгледи и ще трябва да създаде „държавно министерство на истината“, което да контролира това кой мрази и кой обича. Хората лесно се обиждат и могат лесно да обвинят в „омраза“ всеки, който не подкрепя възгледа им по дадена тема. Виждали сме това и продължаваме да го наблюдаваме и днес многократно. Резултатът е продължителни ненужни съдебни дела, които в крайна сметка разрушават живота на хората.
На второ място, инкриминирането на словото на ниво ЕС ще се сблъска със закони и принципи за опазване на свободата на словото. Страните членки вече са приели вътрешни и международни закони, които защитават свободата на словото. Държавите членки на ЕС признават Европейската конвенция за правата на човека и съответния съд в Страсбург. Много други международни договори защитават свободното изразяване на мнения и възгледи. Приемането на регламент на ЕС в тази област ще противоречи на строгото описание на ограниченията за свободно изразяване на Европейската конвенция.
Съществуват и други опасения относно „законите за речта на омразата“ освен явното противоречие с ЕКПЧ и други закони, защитаващи свободата на изразяване и мисъл.
Кой решава какво е „реч на омразата“?[3] Такива закони изискват съдебна оценка на съдържанието на определена реч, но критериите за оценка са неясни (морални и правни). Формулировката „реч на омразата“ е неясна, нестабилна и подлежи на произволни тълкувания и приложения, което води до несправедливост в рамките на правния процес.
Във връзка с това трябва да подчертаем, че законите за „речта на омразата“ са по същество субективни и работят на принципа на приближението. Дефиницията на речта на омразата в Съвета на Европа използва такива двусмислени понятия като „насърчаване“, „оправдаване“, „други форми на нетърпимост“, „враждебност“ и „агресивност“. „Речта на омразата“ е обозначена като такава от слушателя и разчита на неговите или нейните възприятия и чувства, което я прави неясна и неуловима. Никое уважавано демократично общество няма да наложи ограничения върху един от основните стълбове на свободата – свободата на мисълта и изразяването, като по същество инкриминира мненията и активния обществен дебат.
„Речта на омразата“ ще увеличи властта на държавата, като предостави възможност на държавните органи да използват тези неясни дефиниции, за да решават произволно кое попада в категорията „омраза“, и по този начин да оправдаят полицейския надзор над мненията и дори мислите на хората.
Приемането на закони за „речта на омразата“ в такъв мащаб и с такъв замах, насочен към инкриминиране на речта, вместо на действията, и към налагане на крайно зловещ стандарт на държавите членки в ЕС, ще проправи ярко пътя за превръщането на ЕС в зловеща сила за потисничество като една тоталитарна супердържава. ЕС никога не бил е създаван с намерението да изостави разумния подход, правната традиция и индивидуалните права и да възприеме изграждането на чудовищна бюрократична машина за контрол на мисълта.
Всяко приемане на регламенти относно „речта на омразата“ ще бъде ненужно налагане на недемократични принципи в обществена среда, която се нуждае от активен и честен дискурс. Инкриминирането на „речта на омразата“ по чл. 83 от ДФЕС ще бъде тежък удар срещу самите принципи, върху които е изграден ЕС: за защита на демократичните принципи и индивидуалните права като основа на свободното и демократично общество.
Нашите препоръки
Идеите и мненията трябва да се изразяват свободно в демократичното общество, тъй като е неизбежно дадени индивиди или групи да бъдат обидени от идеи, с които по същество не са съгласни. Всяко ограничение на речта и изразяването трябва да бъде тясно дефинирано, ясно определено, пропорционално, законно, преследващо ясна цел и трябва да гарантира, че не съществуват по-малко ограничителни средства. Да се преследва като престъпление речта, а не физическите действия и нападения, е стъпка към безразборен полицейски контрол върху мисловния живот и свободата на изразяване на хората.
В тази връзка, не трябва да се приема законодателство, ограничаващо или инкриминиращо така наречената „реч на омразата“. Речта трябва да се регулира само когато се използва за причиняване и/или подбуждане на непосредствена физическа вреда на другите.
Всяко ограничение на речта трябва да се оценява обективно, като се включва контекстът, в който то е било извършено, и да не се вземат предвид субективните елементи като възприятието на слушателя.
Всяко ограничение на речта следва да не включва неясните понятия за „подбуждане към дискриминация или омраза“. Така наречените „обидни“ и „обезпокоителни речи“ не трябва да бъдат забранени, но да позволяват провеждането на смислен обществен дебат и ангажиране на гражданите в демократичния процес.
По подобни причини, съгласно аргументите, изброени по-горе за „речта на омразата“, идеята за повишаване на статута на така наречените „престъпления от омраза“ трябва да бъде изоставена.
Заключение
Като цяло Пътната карта представлява заплаха за индивидуалните свободи, тъй като има за цел да инкриминира свободата на словото отвъд всяка традиция и принцип на демократичните общества и да наложи контрол върху свободната мисъл, като използва плавната и неясно определена категория „реч на омразата“. Всички разпоредби, основани на идеите в документа, ще бъдат в контраст и в евентуално нарушение на вече приети закони и договори.
По отношение на „престъпленията от омраза“, включването на мирогледа (пристрастност в мотива) на извършителя на тези престъпления допълнително и ненужно ще лиши съдебната власт от обективни критерии, въз основа на които да се установи степента на престъплението, неговият ефект върху жертвата и обществото, както и пропорционално наказание. Правилото, че в демократичното общество държавата наказва за действия, а не за мисли, ще бъде изоставено като солиден правен принцип.
По този начин Пътната карта проправя пътя към установяването на вредни закони и разпоредби, които допълнително ще подкопаят основните индивидуални свободи, които са стълбовете на свободното и демократично общество. Ако бъде приложена, Пътната карта неизбежно ще подтикне ЕС към превръщане в огромна тоталитарна свръхбюрократична полицейска държава, което в крайна сметка ще доведе до отхвърлянето ѝ от народите на Европа.
д-р Виктор Костов, адвокат, мисиолог, гл. редактор на Свобода за всеки
Бележка: Настоящото становище на английски език можете да видите в сайта на ЕК тук (КОРЕКЦИЯ: Във файла на английски “Council of Europe” следва да се чете “Council of the European Union”):
https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12872-Hate-speech-hate-crime-inclusion-on-list-of-EU-crimes/F2231473
[1] Вж. Hate speech & hate crime – inclusion on list of EU crimes (europa.eu).
[2] Вж. (англ.): Hate speech and hate crime in the EU and the evaluation of online content regulation approaches, a Study requested by LIBE, July 2020, p. 22, Access at: Отвори линка тук.
[3] Пример за флуидната и неясна мисъл зад термина „реч на омразата“ е този опит за дефиниция в изследването, поискано от комисията LIBE на ЕП: „Терминът „реч на омразата“ се използва включително според ежедневното си значение, обхващайки всички изрази и прояви на расизъм, ксенофобия, хомофобия и др., а за разграничаване на правната категория се използва „престъпна реч на омразата“ или конкретно „подбуждане към омраза“. “ Вж. (англ.): Hate speech and hate crime in the EU and the evaluation of online content regulation approaches, a Study requested by LIBE, July 2020, p. 20, Access at: Отвори линка тук.
