Възможна ли е такава ситуация? По отношение на вярващите християни, които предоставят услуги на обществото да бъдат наложени санкции за това, че отказват да обслужат хомосексуалисти?
Това е казусът на семейство във Великобритания, което е отказало да предостави стая в своя семеен хостел (Bed & Breakfast). В съдебното решение, с което се налага обезщетение на всеки от хомосексуалистите от по 1800 паунда съдията дори се мотивира, като отбелязва, че правото на свобода на съвестта и вярата на семейството са нарушени. Но тъй като такъв е законът, да не се дискриминира срещу хомосексуалисти, то това било правилното решение.
В този случай виждаме, как правото на свобода на религията и съвестта се поставя на везните с правото на хомосексуалистите да бъдат безусловно приети. В името на “спазване на закона” се налагат нови морални норми на обществото, и особено над вярващи хора, с християнски морал – задължителността да бъдат приети хомосексуалистите като хора от различен етнос или религия. Тоест налице е законодателно наложена смяна на обществения морал. В новия морал добро е да не се обсъжда хомосексуализма и да не се коментира като извратеност или грях, дори от вярващите. Така се постига контрол над съвестта и убежденията на хората с християнски убеждения.
Ще имаме ли подобни казуси и в България? Въпрос на време. Единственото, което може би ще минимизира подобен случай тук е липсата на силна християнска традиция в страната след десетилетия насаждане на атеистичен мироглед и комунистически “морал”. Поради тази традиция общественото присъствие на християнската църква в обществения живот, законодателството и правораздаването е сведено до минимум. Протестантските и евангелски църкви са заклеймени като “секти” и са считани за незначителни в политическото и общественото влияние, а православната църква принципно страни от участие в съдебни дела (тъй като предпочита да използва връзките си с изпълнителната държавна власт).
Изолирането на гласа на християнската църква е минимизирано и с остатъчни законодателни норми от комунистическия режим, като неясната забрана за “ползване на религията за политически цели”. В тази ситуация налагането на законодателство, с което държавата да морализира и наложи на обществото безусловното приемане на хомосексуалния мироглед е лесно осъществимо. Не бива да забравяме и тоталният контрол на държавата над образованието. Възможно е децата още от петгодишни, възрастта на задължителното държавно обучение, да учат, че двамата татковци и две майки е точно толкова приемливо колкото и да имаш нормално семейство. Без право и възможност на алтернативна гледна точка и позиция.
На следния линк можете да чуете двайсетминутен дебат между Пол Коулмън, адвокат, и представител на хомосексуалистите по радио Би Би Си (на английски език). От дебата става ясно, че законите в защита на хомосексуалните права настояват за следното – може да си вярващ, но не можеш да изразяваш вярата си публично. (Сравнимо с позицията на атеистичния комунистически режим от близкото минало в България):
http://christianconcern.com/media/bbc-radio-5-live-debate-on-bb-case-with-paul-coleman
Вижте краткия дебат между представители на двете позиции по горния казус на долния линк (на английски език):
http://christianconcern.com/media/sky-news-andrea-minichiello-williams-debates-homosexual-bb-case
